Матей Казийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Матей Казийски
MateyKaziyskibul
Персонална информация
Цяло име Матей Илиянов Казийски
Дата на раждане 23 септември 1984 г. (1984-09-23) (30 г.)
Място на раждане София,Флаг на България България
Височина 202 см
Тегло 93 кг
Пост посрещач
Отскок при атака 350 см
Отскок при блокада 340 см
Професионални отбори
1995-2002
2002-2004
2004-2005
2005-2007
2007-2013
2013-2013
2013-2014
Flag of Bulgaria.svg Славия София
Flag of Bulgaria.svg Лукойл Бургас
Flag of Bulgaria.svg Славия София
Flag of Russia.svg Динамо Москва
Flag of Italy.svg Итас Диатек Трентино
Flag of Turkey.svg Халбанк Анкара
Flag of Qatar.svg Ал Райан
Национален отбор
2005 – 2012 Flag of Bulgaria.svg България

Матей Илиянов Казийски е български волейболист. Роден е на 23 септември 1984 г. в София, в семейството на национални състезатели по волейбол – баща му Илиян Казийски е бил разпределител, а майка му Валя е играла център.

Матей е висок 202 см и тежи 93 kg. Смятан е за един от най-талантливите и успели волейболисти в света. Наричан е и „Императора“. Като дете тренира спортове като футбол, баскетбол, дори стрелба с лък и яздене на кон. Волейболната му кариера започва в младежкият клуб „Славия“ – София, когато е в пети клас. Играл е на всички постове, като накрая избира този на посрещач. В редки случай играе и като диагонал.

Две години играе заедно с Найден Найденов в Бургаският „ЛУКОЙЛ – Нефтохимик“. Повикан е в младежкия национален отбор по волейбол, с който печели бронзов медал от Световното първенство за младежи в Техеран. На европейското първенство 2003 г. в Германия, избухва скандал заради Казийски. Той играе в първия мач срещу Русия без лиценз и това носи на България служебна загуба с 0:3. Следва и отстраняване на Матей от шампионата.

През 2004 г. печели приза за най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига.

От 2005 до 2007 г. Казийски играе в един от най-добрите отбори в Европа – „Динамо“ (Москва), който плаща 1 млн. долара за него. През 2005 г. по време на шоуто около първия мач на звездите в руското първенство Казийски печели състезанието за най-висок отскок при „забивка“ – 379 см.[1] Награден е и с приза за най-добър начален удар. Година по-късно печели златният медал от Руското Първенство.

Лятото на 2007 е привлечен в италианския „Тренто“, където треньор е българинът Радостин Стойчев. Две години по-късно поема и капитанската лента на отбора. Печели Италианското Първенство, Световното Клубно Състезание и Шампионската Лига. В края на сезон 2012-2013 президентът на клуба, Диего Мосна, обявява курс на икономии, което принуждава Стойчев и Казийски да се преместят в отбора от турската столица „Халбанк“. С този отбор стигат до второ място в Шампионската лига отстъпвайки на финала на руския Белогорие[2]. Стават шампиони и носители на купата на страната.[3]

От 2005 до 2012 година е част и от Националният отбор по волейбол на България. Носител на бронзов медал от Световното Първенство и Световната Купа по волейбол в Япония съответно през 2006 и 2007 година с националната фланелка. През 2006 година е избран за волейболист номер едно на Европа. Четири години по-късно е избран и за „Мъж на годината“ 2010. Другите номинирани са Росен Плевнелиев и Цветан Цветанов. През 2012 година напуска националния отбор на България заедно с Радостин Стойчев, по това време старши-треньор, заради скандал с Българската федерация по волейбол. Матей споделя, че би се върнал при смяна на ръководството.

Отбори[редактиране | edit source]

Награди[редактиране | edit source]

Матей Казийски и Радостин Стойчев с купата за Световен клубен шампион през 2009 г.
  • С бронзов медал от Световно първенство за младежи 2003 г.
  • Спечелил приза за най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига през 2004 г.
  • Спечелил също приза за най-добър нападател на Световната лига в Москва през 2006 г.
  • На 3 декември 2006 става трети на световното първенство в Япония с българския национален отбор по волейбол, като печели и приза за най-добър изпълнител на начален удар на първенството.
  • Избран за волейболист номер едно на Европа за 2006 година.
  • Бронзов медалист от Световната купа в Япония 2007 г.
  • Избран за MVP на финалната четворка на Купата на Русия, която печели със своя отбор Динамо през 2007 година[4].
  • С клубния си отбор Итас Диатек (Трентино) печели шампионата на Италия за 2007 – 2008 г. като играе със съотборника си Владимир Николов и редом до Никола Гръбич, който е светило на сръбския волейбол.
  • Избран за волейболист номер едно на Европа за 2008 година.
  • Носител на златен медал от Шампионската лига по волейбол на Европа през 2009 г.
  • С бронзов медал от Европейското първенство 2009 г.
  • Световен клубен шампион с Итас Диатек (Трентино) на шампионата в Доха през 2009 г.
  • Избран за MVP на Световното клубно първенство в Доха през 2009 г.
  • Награден за най-добър нападател на Световното клубно първенство в Доха през 2009 г.
  • Носител на Купата на Италия за 2010 г.
  • Шампион на Италия за 2011 г.
  • Носител на Купата на Италия за 2012 г.
  • Световен клубен шампион с Итас Диатек (Трентино) на шампионата в Доха през 2012 г.
  • Шампион на Италия за 2013 г.
  • Носител на Суперкупата на Турция за 2013 г. с Халбанк (Анкара).
  • Най-добър посрещач на финала на Шампионската лига през 2014 г.[5]
  • 2014 г. – Шампион и носител на купата на Турция с Халбанк (Анкара).

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. „Еър Казийски стига 379 см на шоу в Москва“, в-к Сега, 27 декември 2005
  2. „Казийски и Стойчев напускат Турция“, ТопСпорт.бг
  3. Радостин Стойчев и Матей Казийски шампиони на Турция, бгволейбол.ком
  4. „Матей Казийски коронован за №1 в Европа“ Топспорт
  5. „Матей Казийски посрещач номер 1 на финалите на Шампионска лига!“ БГ Волейбол.ком