Матей Петридис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Матеос Петридис)
Матей
Ματθαίος
гръцки духовник
Роден
около 1830 г.
Починал
6 юни 1901 г. (71 г.)
Вриула, Османска империя

Религияправославие

Матей (на гръцки: Ματθαίος, Матеос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Вриула с фамилията Петридис (Πετρίδης) около 1830 година. Служи като архидякон и протосингел на митрополит Софроний Амасийски. На 15 септември 1867 година е избран и на 17 септември в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ е ръкоположен за дринополски митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Паисий Видински в съслужение с митрополитите Неофит Корчански и Софроний Нишавски и епископ Дионисий Еритрейски.[1] Като дринополски митрополит построява нова църква в Делвино, на мястото на разрушената в 1795 г. Полага грижи за образованието. Делвинската кондика го нарича разумен и енергичен човек, любител на изкуствата и с голям размах. Пли управлението му в Аргирокастро е основано първото девическо училище и е завършена новата църква в Делвино, съборена от мюсюлманите в 1795 година. Митрополит Матей плаща по десет лири годишно свои пари, за да издържа лекар на общината.[2]

На 2 октомври 1876 година е прехвърлен за пелагонийски митрополит в Битоля. През февруари 1887 година оглавява Одринската епархия, като е уволнен в 1890 година.[3][1]

Установява се във Вриула, където умира на 6 юни 1901 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Αδριανουπόλεως κυρός Ματθαίος. (περ. 1830-1901) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 29 май 2018.
  2. Η επισκοπή και μητρόπολη Αδριανουπόλεως ή Δρυϊνουπόλεως // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 3 септември 2018.
  3. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 53. Посетен на 12 август 2014.
Пантелеймон дринополски, делвински и химарски митрополит
(17 септември 1867 – 2 октомври 1876)
Антим
Партений пелагонийски митрополит
(2 октомври 1876 – 28 февруари 1887)
Неофит
Дионисий одрински митрополит
(28 февруари 1887 – 3 януари 1890)
Кирил