Матилда Тосканска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Матилда Тосканска (дясно), с игумен Хуго фон Клуни и император Хайнрих IV,
от Cod. Vat. lat. 4922 (1115).

Матилда Тосканска (на италиански: Matilde di Toscana, Matilde di Canossa, на латински: Matilda, Mathilda; * 1046; † 24 юли 1115 в Реджоло) е през 10521056 и 10691115 г. маркграфиня на Каноса в Апенините на Емилия-Романя, 18 km южно от Реджо нел'Емилия. Тук крал Хайнрих IV среща през февруари 1077 г. папа Григорий VII, за да разреши анатемата си. Наричана е „Велика графиня“ и е високо образована.

Матилда е маркграфиня на Тусция (10531056 под регентството на майка си Беатрис от Лотарингия), херцогиня на Сполето (1053–1056 под регентството на Беатрис от Лотарингия), маркграфиня на Тусция (1070–1115, до 1076 заедно с Беатрис от Лотарингия), херцогиня на Сполето (1070–1082, до 1076 г. заедно с Беатрис от Лотарингия).

Дъщеря е на маркграф на Тоскана и херцог Бонифаций III, княз на Реджо, Модена, Мантуа, Бреша, и Ферара. Майка ѝ Беатрис от Лотарингия е дъщеря на херцог Фридрих II от Лотарингия и Матилда, дъщеря на Херман II, херцог на Швабия (Конрадини). Тя е най-малкото дете. Нейният баща е убит през 1052 г., по-големите ѝ братя и сестри умират малко след това. Матилда наследява земите на баща си, но понеже е малолетна е под регентството на нейната майка Беатрис.

През пролетта 1054 г. Беатрис се омъжва за братовчед си Готфрид III Брадати херцога на Долна Лотарингия. Фридрих, братът на Готфрид, става папа с името Стефан IX (1057–1058). Готфрид e свален и Беатрис и нейната дъщеря са заведени през 1055/56 г. като заложници в Германия. През 1056 г. Готфрид получава обратно владенията на Матилда, взема титлата и регентството до смъртта си през 1069 г.

Между ноември 1069 и април 1070 г. Матилда е омъжена за Готфрид IV, наричан „Гърбавия“ († 1076). През края на 1071 г. Матилда напуска съпруга си и живее в именията си в Италия. След смъртта на съпруга и майка̀ и тя управлява сама големите владения в Тоскана и в долината на По. През 1079 г. Матилда поставя папата за свой наследник в случай, че няма деца.

През 1090 г. тя се омъжва – по желание на папа Урбан II (1087–1099) – вече над 40-годишна за 16-годишния Велф V от рода на Велфите, най-големият син на херцог Велф IV от Бавария. Тя живее и с него разделено.

През 1099 г. тя осиновява граф Гуидо Гуера от Тусция като маркграф на Тусция, подновява през 1102 г. предимството на църквата и накрая поставя през 1111 г. за свой наследник импрератор Хайнрих V. Същата година тя става заместничка на императора в Лигурия.

Матилда умира в Bondeno di Roncore и е погребана в манастира San Benedetto di Polirone в Сан Бенедето По. През 1615 г., след точно 500 години след нейната смърт, тленните ѝ останки са пренесени в Базиликата „Свети Петър“.

Външни препратки[редактиране | edit source]