Махала
Махала (от арабски през турски: населено място) е обособена част от село или (в миналото) град в България, населена от хора, живеещи предимно в къщи.
В миналото думата е използвана и в значение на обособена част на град, но постепенно е наложена чуждоезиковата заемка квартал, за да се подчертае по-голямата степен на благоустрояване.
Названието махала навлиза в българския език през османското владичество в България, като на турски се казва mahalle (махаллѐ), но самата дума произлиза от арабската дума mähallä, която е отглаголно съществително име за място от глагола заселвам се и означава населено място.
Думата се използва и в много други езици: сръбски и бошняшки - махала или маала; румънски - махала; албански - mahallë (махалъ); гръцки - μαχαλάς (махалас); цигански - махала, македонска езикова норма - маало.
По-рано в България махалата е считана за отделен вид населено място.[източник?]
Днес редица разпръснати села в България, особено в планинските райони, са разделени на махали, намиращи се на разстояние до 1-2 километра една от друга, често с гориста местност между тях. Инфраструктурата в селските махали е по-слабо развита от тази в централната част на селото - често в тях има само водо- и електроснабдяване. Улиците са почвени пътища, а осветление често не се среща.
В България е прието, когато населението на едно село е под 30 души, то да бъде преобразувано в махала и тя да бъде присъединена към друго населено място.[източник?]
[редактиране] Външни препратки
- "За махалите в Черничево" Статия в краеведския блог "Черничево"
