Махала
Махала̀ (през турското mahalle от арабското mähallä – отглаголно съществително за място от глагола „заселвам се“, означаващо „населено място“) е част от населено място (град или село) или малко отдалечено селище, което административно се отнася към по-голямо село или град.[1]
Думата се използва и в много други езици (освен арабски, турски и български): на сръбски и босненски: махала или маала; на румънски: махала; на албански: mëhallë (мъхалъ); на гръцки: μαχαλάς („махалас“); на цигански: махала, македонски диалект: маало/маала.
Значения на български[редактиране | редактиране на кода]
Думата „махала“ навлиза в българския език по времето на османското владичество в България.
Част от населено място[редактиране | редактиране на кода]
В смисъла на „част от населено място“ (по правило наименувана част) „махала“ все повече се заменя – особено при градовете, от „квартал“.
Днес редица разпръснати села в България, особено в планинските райони, са разделени на махали, намиращи се на разстояние до 1 – 2 километра една от друга, често с гориста местност между тях. Инфраструктурата в селските махали е по-слабо развита от тази в централната част на селото – често в тях има само водоснабдяване и електроснабдяване. Улиците са по правило почвени пътища, често неосветени нощем.
Населено място[редактиране | редактиране на кода]
Махали са и вид малки селища в България, съществували под това наименование до влизането в сила на 14 юли 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, след която дата са придобили статута на села.[2] Като пример за така променила статута си махала може да се посочи сегашното село Василковска махала, община Угърчин, област Ловеч.[3]
Термините махала и колиби са близки понятия за селски видове населени места в България. Според някои автори „махала“ е по-широко понятие като обединяващо название на колиби, разположени пръснато в дадена местност.
Към 1 януари 1981 г. в България е имало 408 населени места – махали.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Речник на българския език, т. 9, стр. 228, БАН, София, 1998 г.
- ↑ Съгласно § 7, ал. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България: „(3) Съществуващите при влизането в сила на този закон населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.“ Цитатът е от редакцията на закона към 3 декември 2015
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места за с. Василковска махала, общ. Угърчин, обл. Ловеч – към 1 септември 1987 г., където фигурира като „Вид единица: населено място (махала)“ и към 18 юли 1995 г., където статутът е вече променен на „населено място (село)“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Закон за административно-териториалното устройство на Република България
- Речник на българския език, т. 9, стр. 228, БАН, София, 1998 г.
- Енциклопедия „България“, том 4, БАН, София, 1984 г.