Махамудра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Махамудра (санскрит, тибетски: Чагчен, уайли: пхяг чен, съкратено от Чагиа Ченпо, Уайли: пхяг ргиа чен по) буквално означава "великият печат" или "великия символ". Тя "е многовалентен термин от голямо значение за по-късния индийски будизъм и тибетския будизъм", което "се случва от време на време в индуисткия и източноазиатски будистки езотеризъм".[1]

Името се отнася за начина, по който този, който е реализирал махамудра (това е човек, който е успял в практиките на махамудра) преживява реалността: мудра се отнася до факта, че всяко явление се появява ярко, а маха се отнася до факта, че то е извън идея, въображение и проекция.[2]

Махамудра е тялото на ученията, който представляват кулминацията на всички практики на нови школите на новите преводи на тибетския будизъм, които вярват, че това е най-чистото послание на всички от техните свещени текстове.[3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Mahāmudrā" by Roger R. Jackson. Encyclopedia of Religion, 2nd edition Gacl: 2005 ISBN 0-02-865733-0. pg 5596
  2. Reginald Ray, Secret of the Vajra World. Shambhala 2001, page 261.
  3. Reginald Ray, Secret of the Vajra World. Shambhala 2001, page 261.