Мачуково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияМачуково
Εύζωνοι
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Мачуково
Мачуково на картата на Гърция
Dimos Peonias - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Мачуково
Мачуково на картата на дем Пеония и област Централна Македония
Координати: 41°06′16.92″ с. ш. 22°33′19.08″ и. д. / 41.1047, 22.5553
Данни
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Население 568 (2001)
Надм. височина 104 m

Мачу̀ково[1] (на гръцки: Εύζωνοι, Евзони, до 1927 година катаревуса Ματσίκοβον, Мациковон, димотики Ματσίκοβο, Мациково[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 568 души население (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е на границата с Република Македония и в него функционира граничен контролно-пропускателен пункт Мачуково - Богородица.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В 19 век Мачуково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата в селото е дело на Андон Китанов.[3] През 1870 година Кузман Шапкарев пише, че Мачюково има около 180 български къщи, църква и училище, жителите му са „чисти българи и с български дух“. Въпреки това по това време те все още не са успели да въведат български език като език на обучение в местното училище.[4]

В 1866 година мачуковският учител Христо Боженов предава на Стефан Веркович описание на Мъгленско от поп Ной от Лугунци.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мачиково (Matchikovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 267 домакинства, като жителите му са 1248 българи.[6]

В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[8].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 селото има 1 300 жители българи.[9]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мачуково (Matchoukovo) има 1312 българи екзархисти и функционира българско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Мачуково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | edit source]

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Част от местното му българско население се изселва в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[13]

В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година Мачуково е представено като смесено местно-бежанско село със 100 бежански семейства и 385 жители бежанци. В 1927 година селото е преименувано на Евзони.[14]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Мачуково
Сава Михайлов.
Зафир Христов.
  • България Александър Маташев, деец на ВМРО, безследно изчезнал като четник на Георги Хаджимитрев при Мировци през август 1924 г.[15]
  • България Атанас Николов Тодев (? - 1901), български учител и революционер, деец на ВМОРО, ръководител на революционния комитет в Богданци, секретар на Апостол войвода
  • България Вениамин Мачуковски (ок. 1847 - 1878), български просветен деец
  • Гърция Георги Дойчинов (Георгиос Дойцинис), гръцки андарт
  • България Георги Торбешов (или Тубешков), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части през юни[16] или през август 1923 година при Дървош Струмишко[17]
  • България Гоно Понов (Гончо, 1870 - ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина[18]
  • България Гоно Хр. Зафиров (Гоне Замфиров, 1886 - ?), четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина[19]
  • България Григор Христов (1880 - ?), четата на Лазар Делев[20]
  • България Дзафо Макаресов (Зафир Христов) (? - 1907), български революционер
  • България Димитър Поптомов, български революционер
  • България Динка Мицов Пецев (? - 1903), български революционер, куриер на ВМОРО, убит през 1903 година в Мачуково[21]
  • България Дино Гонов (1881 - 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 1 на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година[22]
  • България Дино Лазаров (1888 - ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[23]
  • България Зафо Йосифов Зафиров (? - 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 март 1903 година с Иванчо Карасулията[21]
  • България Илия Маказлиев (? - 1903), български революционер
  • България Кочо Георгиев (1881 - ?), четата на Коста Христов Попето[24]
  • България Лазар Поптодоров (? - 1903), български учител и революционер, от 1897 година четник, а после войвода. Умира на 12 ноември 1903 година в Дупница[25]
  • България Лазо Трайков Гоцев (Георгиев), 1 рота на 15 щипска дружина[26]
  • България Леонид Янков (1878 - 1905), български революционер
  • България Миле Стаменов (? - 1913), Сборна партизанска рота на МОО, загинал на 2 юли 1913 година[27]
  • България Михаил Т. Москов (1899 - 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части в Негорци, Гевгелийско, на 6 юли 1923 година[28]
  • България Митко Савов Йосифов (? - 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[21]
  • България Мито Лазаров Ортаков (? - 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[21]
  • България Мито Стоянов Думчев, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО[7][21]
  • България Мицо Динов (1861 или 1867 - ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина[29]
  • България Панде Карадоламо, български революционер, деец на ВМОРО, починал в България[21]
  • България Панде Маркудов (? - 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[21]
  • България Петър Лазаров, 2 рота на 3 солунска дружина[30]
  • България Петър Л. Янков (1886 - ?), 2 рота на 3 солунска дружина[31]
  • България Сава Михайлов (1877 - 1905), български революционер
  • България Стамен (ок. 1800 - 1874), български свещеник в Дойран в средата на 19 век, участва в църковните борби и е заточен за шест месеца като противник на гръцкия митрополит Милетий[32]
  • България Теофан Георгиев Икономов (1887 - ?), учител, четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина, ранен на 6 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  • България Теофан Гонев (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[22]
  • България Тома Димитров (1867 - ?), Нестроева рота на 5 одринска дружина[34]
  • България Тома Хр. Маркудов (? - 1913), Сборна партизанска рота на МОО, Нестроева рота на 14 воденска дружина, загинал при Занога, Петричко на 7 юли 1913 година[35]
  • България Тома Христов (1878 - ?), четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[36]
  • България Томе Мицов Пецев (? - 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[21]
  • България Филип Дервишев (1886 - ?), Инженерно-техническа част на МОО[37]
  • България Христо Г. Николов, 1 рота на 15 щипска дружина[38]
  • България Христо Михайлов Йосифов, четник на ВМОРО, брат на Сава Михайлов[39]
  • България Христо Пецов (1884 - ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 3 солунска дружина[40]
  • България Христо Стайков Гелебешев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • България Христо Танев (Танов, 1877 - ?), Солунски доброволчески отряд, 3 рота на 14 воденска дружина[41]
  • България Христо Фиров Тодев (? - 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци[21]
  • България Христо Я. Митрев (Митров), 1 рота на 15 щипска дружина[42]
  • България Христо Янков Лазаров, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО[7][21]
  • България Христо Янчев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
Починали в Мачуково

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.328
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ματσίκοβο -- Εύζωνοι
  3. Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  4. „Македония“, 4, № 58, 15 юни 1870, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 130.
  5. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169
  7. а б в г д „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  8. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  9. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 151.
  10. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
  13. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.145.
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 135.
  16. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 136.
  17. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 707.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 573.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 265.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 765.
  21. а б в г д е ж з и к „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 9549514560
  22. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 180.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 402.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 159.
  25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 138.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 182.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 636.
  28. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 708.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 241.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 404.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 823.
  32. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.609.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 307. Вероятно идентичен с Теофан Гонев.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 229.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 430. Вероятно идентичен с Тома Христов.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 781.
  37. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 205.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 516.
  39. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 570.
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 690.
  42. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 454.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.