Мачу Пикчу

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мачу Пикчу

Мачу Пикчу (буквално Стар връх) е архитектурен комплекс в съвременно Перу, построен от инките през 15 век. Влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Дворците, храмовете и домовете са на 2 430 м. надморска височина в Андите. Наричан е още "Изгубеният град на инките". Бил е създаден като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакутек век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват.

Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град — в него има не повече от 200 строителни съоръжения. Като цяло това са храмове, резиденции, складове и други помещения. В голямата си част те са изработени от добре обработен камък и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1 200 души, които се прекланяли пред бога на Слънцето Инти и отглеждали селскостопански култури на терасите.Площта на светилището е 325 кв.м. Средна височина е 2350 м .