Мдина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мдина
— Град —
    Герб
Mdina
Mdina
Flag of Malta.svg
Мдина (Малта)
Red pog.png
Мдина
Страна Флаг на Малта Малта
Площ 0,9 km²
Население (2005) 278 души
309 души/km²
Пощенски код MDN
Телефонен код 356
Мдина в Общомедия

Мдина (на малтийски: Mdina) е старата столица на Малта.

Представлява средновековен укрепен град, разположен на върха на хълм в централната част на големия малтийски остров. Наричана е от местните и от посетителите "Silent City" (Тихият Град). Мдина е все още ограничена и затворена в собствените си крепостни стени, където населението е по-малко от 300 човека. В непосредствена близост е разположено селището Рабат с около 11 000 жители, чието име произлиза от арабската дума за предградие.

Понастоящем много от красивите къщи и дворци в града-музей служат за частни домове. Сърцето на Мдина е площадът с впечатляващата катедрала Св. Павел. Само ограничен брой автомобили на местни жители, както и церемониални коли се допускат на територията зад ограждащите стени.

История[редактиране | edit source]

Mdina2-PallazoSantaSofia.jpg

Мдина е била населена и вероятно първоначално укрепена от финикийците през 700 г.пр.н.е. Те са наричали селището Малет (Maleth).[1] По време на Римската империя Малта става Муниципиум, а римският губернатор построява двореца си в Мдина.

Според легендата Св. Павел е пребивавал в града след историческото си корабокрушение на острова. Голяма част от сегашния архитектурен облик и най-вече в градоустройствено отношение (характерните тесни улички) се дължи на фатимидския период, който започва през 999 г. През 1091 г. Малта е завладяна от норманите. Те изграждат дебелите крепостни стени и разширяват съществуващия защитен ров пред тях. Мдина се разделя от граничещия град Рабат.

Малта преминава във владение на ордена на рицарите хоспиталиери през 1530 г. Мдина е домакин на церемонията, в която Великият Магистър (върховната длъжност на ордена) се заклева да защитава малтийските острови и правата на техните поданици.

Силно земетресение през 1693 г. нанася значителни поражения на града, което води до навлизане на бароковата стилистика в архитектурата му при последващото възстановяване. Рицарите издигат наново катедралата „Св. Павел“ по проект на архитекта Лоренцо Гафа. Палацо Фалсон, Магистърският дворец, както и значителна реставрация на целия град също са дело на хоспиталиерите.

Забележителности[редактиране | edit source]

Катедралата Св. Павел


  • Катедралата Св. Павел / (St. Paul's Cathedral)
  • Дворецът Вилхена / (Vilhena Palace)
  • Палацо Фалсон (Къща Норман) / (Palazzo Falson (Norman House))
  • Църквата Св. Агата / (St. Agatha's Chapel)
  • Църквата Св. Николас / (St. Nicholas' Chapel)
  • Природонаучният музей / (Natural History Museum)
  • Мдинският затвор / (Mdina Dungeons)
  • Църквата и манастирът на кармелитите / (Carmelite Church & Convent)
  • Бенедиктинският манастир / (Benedictine Monastery)
  • Площадът Бастион / (Bastion Square)




Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.edrichton.com/MdinaHistory.htm History of Mdina

Външни препратки[редактиране | edit source]