Парсек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мегапарсек)
Парсек
Парсекът е разстоянието от Слънцето до астрономически обект, който има паралаксен ъгъл от една ъглова секунда (рисунката не е в мащаб).
Основни характеристики
Система за измерванеастрономическа
единица
Единица задължина/разстояние
Символpc
Парсек в Общомедия

Парсек (означение pc) е извънсистемна единица за разстояние, използвана за измерване на големи разстояния между астрономически обекти извън Слънчевата система. Парсекът се равнява на разстоянието, от което отсечка с дължина една астрономическа единица (практически равна на средния радиус на орбитата на Земята около Слънцето), перпендикулярна на зрителния лъч, се вижда под ъгъл от една дъгова секунда (1″)[1], тоест има паралакс от една секунда. От това определение идва и наименованието на единицата („паралакс от една дъгова секунда“).

1 pc = 648 000/π au ≈ 206 264,8 au

Парсекът е равен приблизително на 3,26 светлинни години или на 3,0857×1016 m (около 31 трилиона километра). Използват се и кратни единици: килопарсек (kpc), мегапарсек (Mpc), гигапарсек (Gpc). Дробни единици на практика не се използват, тъй като вместо тях се използва астрономическата единица.

Най-близката звезда – Проксима Кентавър е на около 1,3 парсека (4,2 светлинни години) от Слънцето. Повечето от звездите, които могат да се видят с невъоръжено око на нощното небе, са на около 500 парсека от Слънцето.

През август 2015 г. Международният астрономически съюз приема Резолюция B2, която, като част от определението за стандартизирана абсолютна и явна болометрична скала, споменава съществуващо изрично определение за парсек като точно 648000π астрономически единици, или приблизително 3,085 677 581 491 37×1016 m (въз основа на точната SI дефиниция на МАС 2012 на астрономическата единица). Това съответства на малката ъглова дефиниция на парсека, открита в много съвременни астрономически препратки.[2]

История и деривация[редактиране | редактиране на кода]

Парсекът е дефиниран като равен на дължината на по-дългата страна на изключително удължен въображаем правоъгълен триъгълник в пространството. Двете измерения, на които се основава този триъгълник, са по-късата му страна, дължината на една астрономическа единица (средното разстояние Земя-Слънце) и ъгълът на върха, противоположен на тази страна. Прилагайки правилата на тригонометрията към тези две стойности, може да бъде получена единичната дължина на другата страна на триъгълника (парсека).

Един от най-старите методи, използвани от астрономите за изчисляване на разстоянието до звезда, е да се изчисли разликата в ъгъла между две измервания на позицията на звездата в небето. Първото измерване се взима от Земята от едната страна на Слънцето, а второто – около половин година по-късно, когато Земята е на противоположната страна на Слънцето. Разстоянието между двете позиции на Земята при двете измервания е два пъти по-голямо от разстоянието между Земята и Слънцето.

Измерване стойността на един парсек[редактиране | редактиране на кода]

На диаграмата по-горе S представлява Слънцето, а E – Земята в една точка в орбитата си. Така разстоянието ES е една астрономическа единица (AU). Ъгълът SDE е една дъгова секунда (13600 от един градус), така че по дефиниция D е точка в пространството на разстояние от един парсек от Слънцето. Чрез тригонометрия разстоянието SD се изчислява по следния начин:

Тъй като астрономическата единица е дефинирана като 149 597 870 700 m, може да се изчисли следното:

1 парсек ≈ 206 264,806 247 096 астрономически единици
≈ 30,856 775 815 трилиона km
≈ 3,2615 637 77 светлинни години

Едно следствие твърди, че парсек е също разстоянието, от което трябва да се гледа един диск с диаметър една астрономическа единица, за да има ъглов диаметър от една секунда (чрез поставяне на наблюдателя в D и диаметър на диска ES).

Математически за да се изчисли разстоянието, получено от ъгловите измервания от инструментите в ъглови секунди, формулата ще бъде:

,
където θ е измереният ъгъл в дъгови секунди, Distanceearth-sun е константа (1 AU или 1,5813×10−5 светлинни години).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Measuring the Universe. The IAU and astronomical units.
  2. Cox, Arthur N., ed. (2000). Allen's Astrophysical Quantities (4th ed.). New York: AIP Press / Springer. Bibcode:2000asqu.book.....C. ISBN 978-0-387-98746-0.