Мегаро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мегаро
Μέγαρο
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина980 m
Население370 души (2011 г.)
Пощенски код511 00

Мегаро или Радосинища (на гръцки: Μέγαρο, катаревуса: Μέγαρον, Мегарон, до 1927 Ραδοσίνιστα, Радосиниста[1]) е село в Гърция, дем Гревена, административна област Западна Македония.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 980 m надморска височина, в подножието на Смолика, западно от Гревена.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Радунища е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Радун, като според него името е доказателство, че селото е основано от българи.[4]

Църквата на северния вход на селото „Свети Атанасий“ е от XIX век.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Радунища брои 400 жители гърци християни.[6] Според гръцка статистика от 1904 година в Радусинища живеят 340 гърци елинофони.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в състава на Кралство Гърция.

В 1927 година името на селото е сменено на Мегаро.[3]

Населението произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Мегаро на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дзами[8] Τζαμί Корифи Κορυφή[9] връх ЮЗ от Мегаро (1172 m)[8]
Бокарела Μποκαρέλα Бокарелас Μποκαρέλας[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 745[3] 694[3] 809[3] 981[3] 856[3] 809[3] 653[3] 622[3] 581[3] 561 370

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мегаро
  • Атанасиос Гумас (1875 - 1957), гръцки андартски капитан
  • Йоанис Насиопулос (Ιωάννης Νασιόπουλος), гръцки андартски деец от трети ред[10]
  • Лазарос Папайоану (Λάζαρος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети ред[11]
  • Лукас Кокинос (1878 – 1913), гръцки андартски капитан

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μέγαρο, архив на оригинала от 19 март 2009, https://web.archive.org/web/20090319095647/http://www.megaro.googlepages.com/, посетен на 26 февруари 2009 
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 128. (на македонска литературна норма)
  4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
  5. Γκούμας, Σωκράτης Αθανασίου. Ο Μακεδόνας παππούς του ενδόξου μετώπου // Greveniotis.gr. Архивиран от оригинала на 2022-01-27. Посетен на 2 февруари 2021 г.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  7. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)