Мегнад Саха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мегнад Саха
Роден 6 октомври 1893 г.(1893-10-06)
Шаоратоли, Дака, днешен Бангладеш
Починал 16 февруари 1956 г. (на 62 г.)
Местожителство Индия Flag of India.svg
Професия астрофизик
Работил в Университет Алахабад, Калкутски университет
Известен с Уравнението на Саха за термичната йонизация

Мегнад Саха (на бенгалски: মেঘনাদ সাহা, ) е индийски астрофизик, известен с откриването на Уравнението на Саха, използвано в съвременната астрофизика за описание на химичните и йонизационни свойства на звездите.

Биография[редактиране | edit source]

Саха е роден в Шаоратоли, село близо до Дака (в днешен Бангладеш). Мегнад Саха е израснал в бедно семейство, въпреки което успява да се пребори за подобаващо място в обществото. Ходи на училище в Дака, след което отива в Колежа на Дака. Бил е и студент в Калкутския университет. По-късно става професор в Университета в Алахабад, където преподава от 1923 до 1938, а после става професор и декан на Факултета на Науките на Калкутския университет до смъртта си през 1956. От 1927 е член на Британското кралско научно дружество. Председателства 21-вото заседание на Индийския научен конгрес през 1934.

При следването си в Калкута учи при Джагадиш Чандра Бозе и Прафула Чандра Рой, които са били на върха на научната си кариера. Сред състудентите му е и Сатиендра Нат Бозе. По-късно контактува с Амия Чаран Банерджи, известен математик от Университета Алахабад.

Мегнад Саха е познат най-вече с работите си върху термичната йонизация на химичните елементи. По тези си трудове той формулира Уравнението на Саха. Това уравнение е един от важните инструменти за разбиране на спектрите на звездите в астрофизиката. От спектрите на дадена звезда може да бъде определена нейната температура, след което, при прилагане на уравнението на Саха могат да се изчислят йонизационните състояние на различните химични елементи в звездата.

Саха участва в основаването на няколко различни научни института, като Физическия департамент на Университета Алахабад и Института по ядрена физика в Калкута, днес наречен на негово име. Основава списание Наука и култура, на което е редактор до смъртта си. Участва в организацията на много научни институции, като Националната академия на науките (1930), Индийското физическо общество (1934), Индийския научен институт (1935) и Индийската асоциация за научно образование (1944).

Изобретява инструмент за измерване на светлинното налягане на слънчевите лъчи.

Саха е и архитект на корекцията на няколко речни корита в Индия. Подготвя първоначалния план за Проекта „Долина на Дамодар“.

Мнения на други учени за Саха[редактиране | edit source]

  • „Йонизационното уравнение на Саха (о. 1920), което отваря пътищата към звездната астрофизика” е едно от десетте най-важни постижения на индийската наука през ХХ. век и следва да се счита за постижение от ранг за нобелова награда " - Джаянт Нарликар[1]
  • "Трудно може да бъде надценен тласъкът, който трудовете на Саха дават на съвременната астрофизика, тъй като почти всички по-нататъшни изследвания в тази област са всъщност продължение на идеите на Саха." - С. Розланд[2]
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Meghnad Saha“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | edit source]

  1. Narlikar, Jayant "The Scientific Edge", 2003, Penguin Books, стр. 127}}
  2. Rosseland, S., "Theoretical Astrophysics", Oxford University Press,Oxford 1939 url: [1]

Външни препратки[редактиране | edit source]