Медиация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Медиацията е способ за доброволно разрешаване на спорове, при който страните се подпомагат от трето, неутрално и безпристрастно лице - медиатор, за постигане на взаимно приемливо споразумение. Медиацията е един от способите за извънсъдебно разрешаване на спорове наред с арбитраж.

Медиацията в България[редактиране | edit source]

Българският Граждански процесуален кодекс отдавна предвижда възможността за доброволно разрешаване на спора, поставен пред съда. В първото заседание по делото съдията е длъжен да покани страните да се спогодят. Тук обаче става дума за помирение, което е един по-неформален способ за доброволно разрешаване на спорове. С началото на демократичните промени в България натоварването с дела на съдилищата в страната се увеличава. За да създадат по-икономични алтернативи за гражданите и бизнеса, редица организации за правна реформа започват работа по въвеждането ма медиацията в България на основата на работещи модели от САЩ и Европа.

През декември 2004 г. е приет Закон за медиацията. Според закона предмет на медиацията могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица. Медиация може да се използва и по наказателни дела в случаите, когато Наказателно-процесуалният кодекс го допуска.

Днес в България са създадени и работят множество центрове по медиация, включително центрове за търговска медиация към някои от бизнес асоциациите. Създаден е и Единен регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието. В него са вписани онези медиатори, които са преминали обучение, отговарящо на изискванията на министерството.

Външни препратки[редактиране | edit source]