Медиолански едикт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Медиоланският едикт от 313 г. е писмо с дословен препис на Сердикийския едикт на император Галерий от 311 г. изпратено до Максимин Дая, от двамата августи Лициний и Константин I Велики от град Медиолан (дн. Милано) с изискване за изпълнението му. С него християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии. Традиционно едиктът се приема за край на Диоклециановите гонения срещу християните.

След абдикацията на Диоклециан и Максимиан през 305 г. настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август Галерий, а Максимиан - Констанций Хлор. Галерий назначава за цезар на източните провинции племенника си Максимин Дая, а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника Флавий Валерий Север. През 306 г. умира Констанций Хлор и войската провъзгласява за цезар на западните провинции неговия син Флавий Константин. След това Максимин Дая се обявява за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Констанций Хлор, а пък Галерий обявява за август Валерий Лициний. Така през 309 г. Римската империя има няколко августи и нито един цезар.

През 311 г. в Сердика император Галерий издава Сердикийския едикт за толерантност за прекратяване на гоненията срещу християните и за допускане изповядването на християнство в империята. Това е исторически повратен момент за световната история. Няколко дни след това императорът умира, като негов приемник става Лициний, а съюзник в борбата за правата на християнската религия става другият август Константин. На срещуположните възгледи са Максимин Дая и Максенций. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители – Лициний и Константин се срещат в Медиолан. Там издават Медиоланския едикт през 313 г. признаващ, не само за законно допустимо изповядването на християнството, но признаващ християнството за равна на другите религия в империята. След издаването му цялото конфискувано имущество на християните и техните общности трябвало да бъде върнато или компенсирано. Две години след Сердикийския - през 313г., Лициний и Константин издават т.нар. Медиолански едикт, с който потвърждават свободното изповядване на християнството.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]