Медиолански едикт
Миланският едикт , (Медиолански) от 313 г. е указ, издаден от двамата августи Лициний и Константин I Велики в град Медиолан (дн. Милано). С него християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии.
След абдикацията на Диоклециан и Максимиан през 305 г., настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август - Галерий, а Максимиан - Констанций Хлор. Галерий назначава за цезар на източните провинции, племенника си -Максимин Дая, а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника Флавий Валерий Север. През 306 г. умира Констанций Хлор. Армията провъзгласява за цезар на западните провинции неговия син - Флавий Константин. След това Максимин Дая се обявява за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Констанций Хлор. Самият Галерий обявява за август Валерий Лициний. Така през 309 г. римската империя има няколко августи и нито един цезар.
През 311 г. в Сердика Император Галерий издава Сердикийския едикт за толерантност за прекратяване на гоненията срещу християните и за допускане изповядването на християнство в империята. Това е исторически повратен момент за световната история. Няколко дни след това Императора умира. Негов приемник става Лициний. А съюзник с борбата за правото на християнската религия става другия август - Константин. На срещуположните възгледи са Максимин Дая и Максенций. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители - Лициний и Константин се срещат в Медиолан. Там издават Медиоланския едикт през 313 г. признаващ, не само за зконно допустимо изповядването на християнството, но признаващ християнството за равна на другите религия в Империята. След издаването му цялото конфискувано имущество на християните и техните общности трябвало да бъде върнато или компенсирано. Двамата августи - Лициний и Константин, за разлика от предшественика си Диоклециан, който виждал в лицето на християнската църква враг, искали да използват християнството за да засилят своята власт. С тази политическа цел 2 годни след Сердикийския те издават Миланския едикт, с който потвърждават и разширяват признанията за християнската религия.
През 324 г. след победите на Константин срещу Лициний при Одрин, Босфора и на азиатстия му бряг при дн. Юскудар (Chrysopolis), на 18 септември 324 г. той се утвърждава като единствен император. Константин I Велики обявява християнството за официалнa държавна религия на Империята и решава да премести столицата от езическия Рим в нов град, който той ще построй на Босфора - Константинопол. Започват мерки по налагането и масовизирането на новата вяра. През 353 г. с едикт са забранени всички видове публични езически ритуали с приношения. През 354 г. е издаден едикт за затваряне на езическите храмове. Горят се библиотеки. Унищожават се статуи. През 356 г. е издаден едикт за събаряне на езическите храмове и за наказване със смърт за идолопоклонничество. През 364 г. с 4 антиезически Едикта: от 4ти февруари, 9ти и 11ти септември, 23ти декември, собствеността на храмовете е конфискувана и са забранени домашните ритуали и скрито езичество под стрх от смъртно наказание. През 380 г. Теодосий I обявява християнството, според догмата на Никейският събор 325г., за единствена и строго задъжителна религия за всички в империята. През 394 г. император Теодосий I забранява олимпийските игри като езически, край на античността, начало на средновековието.
