Медиолански едикт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Медиоланският или Миланският едикт е указ, издаден от двамата августи Лициний и Константин I Велики в град Медиолан (дн.Милано). С него християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии.
След абдикацията на Диоклециан и Максимиан през 305 г., настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август -Галерий, а Максимиан -Констанций Хлор. Галерий назначава за цезар на източните провинции, племенника си -Максимин Дая, а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника Флавий Валерий Север. През 306 г. умира Констанций Хлор. Армията провъзгласява за цезар на западните провинции неговия син -Флавий Константин. След това Максимин Дая се обявява за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Констанций Хлор. Самият Галерий обявява за август Валерий Лициний. Така през 309 г. римската империя има няколко августи и нито един цезар.
През 311 г. Галерий издава едикт за прекратяване на гоненията срещу християните. Няколко дни след това умира. Негов приемник става Лициний. А съюзник с борбата за правото на християнската религия става другия август - Константин. На срещуположните възгледи са Максимин Дая и Максенций. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители -Лициний и Константин се срещат в Медиолан. Там издават Медиоланския едикт. След издаването на му цялото конфискувано имущество на християните и техните общности трябвало да бъде върнато или компенсирано. Двамата августи - Лициний и Константин, за разлика от предшественика си Диоклециан, който виждал в лицето на църквата враг, искали да използват християнството за да засилят своята власт.
