Медиолански едикт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Медиоланският едикт от 313 г. е писмо с дословен препис на Сердикийския едикт на император Галерий от 311 г. изпратено до Максимин Дая, от двамата августи Лициний и Константин I Велики от град Медиолан (дн. Милано) с изискване за изпълнението му. С него християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии. Традиционно едиктът се приема за край на Диоклециановите гонения срещу християните.

След абдикацията на Диоклециан и Максимиан през 305 г. настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август Галерий, а Максимиан - Констанций Хлор. Галерий назначава за цезар на източните провинции племенника си Максимин Дая, а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника Флавий Валерий Север. През 306 г. умира Констанций Хлор и войската провъзгласява за цезар на западните провинции неговия син Флавий Константин. След това Максимин Дая се обявява за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Констанций Хлор, а пък Галерий обявява за август Валерий Лициний. Така през 309 г. Римската империя има няколко августи и нито един цезар.

През 311 г. в Сердика император Галерий издава Сердикийския едикт за толерантност за прекратяване на гоненията срещу християните и за допускане изповядването на християнство в империята. Това е исторически повратен момент за световната история. Няколко дни след това императорът умира, като негов приемник става Лициний, а съюзник в борбата за правата на християнската религия става другият август Константин. На срещуположните възгледи са Максимин Дая и Максенций. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители – Лициний и Константин се срещат в Медиолан. Там издават Медиоланския едикт през 313 г. признаващ, не само за законно допустимо изповядването на християнството, но признаващ християнството за равна на другите религия в империята. След издаването му цялото конфискувано имущество на християните и техните общности трябвало да бъде върнато или компенсирано. Двамата августи Лициний и Константин за разлика от предшественика си Диоклециан, който виждал в лицето на християнската църква враг, искали да използват християнството, за да засилят своята власт. С тази политическа цел ,2 години след Сердикийския, те издават т.нар. Медиолански едикт, с който потвърждават и разширяват признанията за християнската религия.

През 324 г. след победите на Константин срещу Лициний при Адрианопол, Босфора и на азиатстия му бряг при дн. Юскудар (Chrysopolis), на 18 септември 324 г. той се утвърждава като единствен император. Константин I Велики обявява християнството за официалнa държавна религия на империята и решава да премести столицата от езическия Рим в нов град, който той ще построи на Босфора – наречен на него Константинопол. Започват мерки по налагането и масовизирането на новата вяра. През 353 г. с едикт са забранени всички видове публични езически ритуали с приношения. През 354 г. е издаден едикт за затваряне на езическите храмове. Горят се библиотеки. Унищожават се статуи. През 356 г. е издаден едикт за събаряне на езическите храмове и за наказване със смърт за идолопоклонничество. През 364 г. с 4 антиезически едикта: от 4 февруари, 9 и 11 септември, и 23 декември, собствеността на храмовете е конфискувана и са забранени домашните ритуали и скрито езичество под страх от смъртно наказание. През 380 г. Теодосий I обявява християнството, според догмата на Никейският събор от 325 г., за единствена и строго задължителна религия за всички в империята. През 394 г. император Теодосий I забранява олимпийските игри като езически, край на античността, начало на средновековието.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]