Медицинска етика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Медицинска етика, също и като медицинска деонтология, е дисциплина и система от етични принципи и правила, които отговарят за прилагането хуманните, свързаните с грижата за човека, ценностни и морални възгледи в лекарската и медицинската практика. Като научна дисциплина медицинската етика обхваща практиката, включително клиничната практика и прилагането при тях на тези правила, както и изследвания в областта на медицинската история, както и история на медицинската етика, и интердисциплинарни изследвания с философска, социологическа и теологическа насоченост.

Тъй като медицинската етика е обвързана с всички аспекти на медицинаската практика, нормите които тя определя са обхващащи за цялата сфера на здравеопазването. Медицинската етика се е развила от лекарската етика, но се отнася до всички действащи лица в здравеопазването - институции, организации, тя също е свързана и с пациентите.

Основни ценности са:

  • благополучието и благоденствието на пациента,
  • забраната да се вреди ("primum non nocere", който произтича от Хипократовия принцип „Не вреди!“, Далай Лама също казва "Ако можеш - помогни на другите, но ако не можеш да направиш това, поне не им нанасяй вреда") и
  • правото на самоопределяне на пациентите (принципът на автономия),
  • и в по-общ план принципът за човешкото достойнство.

Хипократова клетва[редактиране | edit source]

В почти всички медицински факултети по света,съществува практиката при която лекарите дават клетва за себеангажираност в лекарската си практика и в отношението си към пациента и лекарското съсловие. В България това е Хипократовата клетва (оригинално създадена още около 4 век пр.н.е.). Тя е публикувана в Женевската декларация на Световния лекарски съюз (1948, 1968, 1983).

История[редактиране | edit source]

Програми и опити с хора в националсоциализма, японски експерименти с военнопленници са последвани от Нюрнбергския лекарски процес (1947), на който е съставен и Нюрнбергският кодекс, който дава основата за провеждане на необходими и етически сдържани медицински опити с хора. Световният лекарски съюз издава през 1964 "Декларация за етичните закони при медицински изследвания на човека" (декларация от Хелзинки), която по-късно е актуализирана и приложена в много страни, в това число и в България.

Пропуски[редактиране | edit source]

За съжаление и през втората половина на 20 век, въпреки приемането на множество международни декларации и правила, има случаи при които медицинската етика е нарушена, такива примери са прилагането, незаконно, на евтаназия, злоупотреба с психиатрията в Съветския съюз, изследователски експерименти в САЩ и други.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Medical ethics“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Вижте също[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Стойчо Раданов, Медицинска деонтология, Сиела, 2004

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Списание за право, медицина и етика // The Journal of Law, Medicine & Ethics, ISSN: 1748-720X (електронно издание) 1073-1105 (хартиено издание), Blackwell Publishing
  • Списание Линакър // Linacre Quarterly