Медицински университет - Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Медицински университет - Пловдив
Медицински университет, Пловдив.png
Основаване 1945
Ректор проф. Стефан Костянев
Студенти 2418
Местоположение Пловдив, България
Уебсайт www.meduniversity-plovdiv.bg
Map of Plovdiv.png
42.138° с. ш. 24.7352° и. д.
Медицински университет - Пловдив

Медицинският университет в Пловдив е държавно висше медицинско училище с предмет на дейност подготовка и повишаване на квалификацията на специалисти в областта на медицината и здравеопазването.

Включва 6 основни звена: Медицински факултет, Факултет по дентална медицина (б. Стоматологичен факултет), Фармацевтичен факултет, Факултет по обществено здравеопазване, Департамент за специализирано езиково обучение и Медицински колеж.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е през 1945 г. като Медицински факултет в Пловдивския университет. факултетът е отделен под името Медицинска академия (1950), преименуван на Висш медицински институт (1954). Включен е в структурата на обединената Медицинска академия през 1972 г. и отново е самостоятелен от 1990 г. С решение на Народното събрание от 22 февруари 2002 г. Висшият медицински институт се преименува на Медицински университет. Носил е името на известния руски учен академик Иван Павлов.

През 1974 г. е създаден Стоматологичният факултет, в структурата на ВМИ е включен Медицинският колеж през 1997 г. С решение на Народното събрание от 15 март 2006 г. е разкрит Фармацевтичният факултет като основно звено в структурата на Медицинския университет.

Медицински факултет[редактиране | редактиране на кода]

В Медицинския факултет се подготвят студенти, които при завършване на висшето си образование получават образователно-квалификационна степен ”магистър” по медицина с професионална квалификация – лекар. Настоящата квалификационна характеристика е основен документ за организиране и управление на учебния процес.

Обучението по медицина се провежда само в редовна форма и продължава 6 години, по учебен план и учебни програми, утвърдени от Факултетния съвет. Те са изготвени съобразно единните държавни изисквания (Постановление на МС №245 от 16.11.2005) и европейските директиви 75 / 362 / ЕЕС и 75 / 363 / ЕЕС, които определят съдържанието на професионалната компетентност и видовете дейности, които трябва да може да извършва получилият университетска диплома ”магистър” с професионална квалификация – лекар.

Обучението по медицина е непрекъснат процес на овладяване на основните биологични, биохимични и физиологични процеси, протичащи в нормалните структури на човешкия организъм. На тази основа се изучават патологичните процеси в човешкия организъм. В интегралното мислене на лекаря тези процеси трябва да намерят синтетичен подход за прилагането на съответно лечение.

Изхождайки от тази концепция, учебният план и учебните програми са изградени върху принципа за взаимна обвързаност, интегрираност и последователност в натрупването на знания и умения при изучаването на организма на човека и болестните процеси, които го спохождат през целия му живот. В този смисъл учебното съдържание е изградено по начин, който напълно съответства на образователната степен ”магистър”.

Обучението по специалността ”Медицина” се осъществява в три направления – фундаментална подготовка, специализирана теоретична подготовка и практическа лекарска подготовка.

При завършване на образованието си магистърът–лекар трябва да притежава фундаментални и специализирани медицински знания и умения за основните видове професионална дейност: диагностична, лечебна, профилактична, трудово-експертна и организационна. Тези професионални компетентности позволяват на завършилия магистър-лекар да работи самостоятелно в различните области и заведения на превантивната и клиничната медицина – практики за първична медицинска помощ, центрове за спешна медицинска помощ, медицински и диагностично-консултативни центрове, болници, инспекции за опазване и контрол на околната среда, здравно-осигурителни компании и др.

Професионалната компетентност на магистъра–лекар включва разнообразни фундаментални и специални знания и умения.

1. Фундаментални (биомедицински, медико-етични и социални) знания

Магистърът-лекар трябва да знае:

  • Йерархичните нива на структурната организация на човешкия организъм (молекулно, клетъчно, тъканно, органно, системно).
  • Химичния състав и физико-химичните процеси в човешкия организъм.
  • Пътищата и регулацията на обмяната на веществата и енергията на молекулно, клетъчно и организмово ниво.
  • Генетичните структури и процесите на предаване на генетичната и епигенетична информация.
  • Онтогенезата и филогенезата на човека.
  • Биологичната, психичната и социалната страни на човешката същност и взаимната връзка с жизнената среда.
  • Основните жизнени състояния на човека – здраве и болест.
  • Природните и социалните детерминанти на здравето и болестта.
  • Етиологията и механизмите на възникване на болестите.
  • Класификацията на болестите.
  • Етичните норми и морал на лекаря.
  • Правата на пациентите.
  • Комуникациите, информатиката и информационните системи в медицината и здравеопазването.
  • Устройството и дейността на системата на здравеопазването.

Фундаменталните знания са задължителна основа, върху която чрез специална подготовка се добавят специфични медицински знания, които оформят профила на медицинската професия.

2. Специални медицински знания

Магистърът-лекар трябва да знае:

  • Методите и технологиите на промоция на здравето.
  • Технологиите и средствата за профилактика на болестите.
  • Медицинските комуникационни техники.
  • Общите и специални методи за изследване на здравите и болните лица.
  • Основни познания за нормалната и патологична бременност и раждане
  • Клиничната картина на болестите, засягащи всички органи и системи на човешкия организъм.
  • Да изготвя диференциално-диагностичен план чрез използване на съвременни диагностични методи.
  • Да разграничава клиничната картина на душевните болести от нормата.
  • Методологията и технологията на медицинската консултация в извънболничната помощ и визитацията в болничната помощ.
  • Лекарствените средства и механизма на тяхното действие.
  • Поведението и лечението при застрашаващи живота състояния.
  • Консервативното и оперативното лечение на болестите.
  • Рехабилитацията на болестно увредените функции.

Освен фундаменталните и специални медицински знания, магистърът–лекар трябва да притежава различни по вид и характер способности и умения, които да му позволяват да извършва различни дейности, включени в съдържанието на медицинската практика.

3. Организационни и личностни способности и умения

Магистърът-лекар трябва да придобие ”критично, творческо и иновационно мислене”, както и реалистична самооценка на своите възможности за:

  • Решаване на организационни и специфични професионални проблеми.
  • Работа в екип, включващ различни специалисти.
  • Работа в условията на спешност и критични ситуации.
  • Толерантност, признаване и спазване на етичните и поведенческите норми в медицината и обществото.
  • Използване на съвременни електронни и информационни технологии за събиране, организиране, статистически анализ и представяне на данните.
  • Работа с глобалната информационна мрежа (Интернет).
  • Извършване на писмена и устна комуникация с лекарите, пациентите, държавните институции и организации, здравно-осигурителните каси и компании и др.
  • Задължително владеене на някои от официалните езици на Европейския съюз.
  • Ползване на латински език в терминологията на болестите, манипулациите и лекарствата.

Магистърът-лекар, за да може да реализира медицинските си знания в практиката, трябва да притежава специфични манипулационни, технологични и интелектуални способности и умения.

4. Специализирани медицински способности и умения

Магистърът – лекар трябва да може:

  • Да провежда медицинско интервю с болния и да снема анамнеза на болестта, анамнеза на живота и бита на болния и анамнеза на семейството и рода.
  • Да извършва обективно изследване на болния с основните физикални методи.
  • Да извършва основни инструментални и апаратни изследвания, включително задълженията на лекаря от първичната и спешната медицинска помощ (измерване на артериално налягане, определяне на зрителна острота, цветоусещане, спирометрия, ринофарингоскопия, отоскопия, изследване механизма на хеморагичната диатеза, изследване на урина с готови тестове, извършване запис и описание на електрокардиограма, описание на рентгенографии, извършване на скарификационни тестове и др.).
  • Да определя конкретната нужда от извършване на различни диагностични изследвания и да подготвя болния за тях.
  • Да осъществява ”процеса на клинично решаване” като поставя нозологична диаг-ноза (етиологична, патогенетична, анатомична, функционална) и определя лече-нието.
  • Да прави епикриза.
  • Да извършва експертиза на трудоспособността.
  • Да владее и да прилага методите на спешната реанимация (изкуствено дишане, сърдечен масаж, сърдечна дефибрилация, инвазивни лекарствени вливания).
  • Да владее и извършва основните неинвазивни и инвазивни лечебни манипулации и действия (различни видове инжекции, пункция на телесни кухини, катетеризация на пикочен мехур, стомашно сондиране, местна и проводна анестезия, обработка на рани, извършване на превръзки, туширане на кожни изменения, инцизии, обработка на рани, снемане на конци от оперативни шевове, кръвопреливане и вливане на течности и др.).
  • Да извършва основни скринингови тестове.
  • Да провежда ефикасен мониторинг на болния и резултатно да направлява разви-тието на лечебния процес.
  • Да извършва „bedsite” диагностика на евентуален донор.
  • Професионалната компетентност на магистъра–лекар трябва да му осигури възможност да може:
  • Да оказва съвременна спешна медицинска помощ.
  • Да определя потребностите на болните от различните видове медицинска помощ.
  • Да извършва резултатна диагностична, лечебна и рехабилитационна помощ на болни с остри и хронични болести в първичната и болничната медицинска помощ.
  • Да провежда ефикасна и ефективна промоционна и профилактична дейност със здравите и болните.
  • Да извършва анализ и оценка на различни видове здравни дейности.
  • Да поддържа ефикасна връзка със здравните органи, здравно-осигурителните организации, организациите на пациентите и др.
  • Да започне без допълнителна подготовка следдипломно обучение за получаване на различните видове медицински специалности.

Магистърът – лекар получава необходимата професионална компетентност чрез изучаването на задължителни учебни дисциплини, посочени в Единните държавни изисквания и учебния план, а също и чрез изучаване на допълнителни свободно избираеми и факултативни учебни дисциплини. Учебното съдържание на тези дисциплини е съобразено със съвременните постижения на медицинската наука и практика и с опита на страните от Европейския съюз.

5. Научно-изследователски знания и умения
  • Да притежава знания за принципите и методологията на научното търсене, за планиране, провеждане и интерпретиране на данните от клиничните и експерименталните изследвания.
  • да познава принципите, предимствата и ограниченията на различни научни и традиционни подходи при решаване на конкретен здравен проблем.
  • да умее да борави с основните медико-биологични и медицински библиографски бази данни, както и да анализира предоставената имформация.
  • да умее да презентира писмено и устно проведено самостоятелно или в екип научно медицинско изследване.
  • Посочената професионална компетентност позволява на магистъра–лекар да намери успешна реализация в следните области на медицинската практика:
  • общопрактикуващ лекар.
  • лекар във всички видове лечебни, диагностично-консултативни, профилактични, социални и други подразделения на здравната помощ.
  • лекар в административните служби и здравните отдели на общинско, областно и национално ниво като РЦЗ, РЗОК, НЗОК и др.
  • Посочената професионална компетентност позволява на магистъра–лекар:
  • да продължи своето медицинско образование чрез системата на следдипломното обучение за получаване на медицинска специалност.
  • да продължи образованието си в степен „доктор” чрез всички видове докторантура, съобразно научните си интереси.
  • да кандидатства и работи като научно-преподавателски персонал в медицинските университети, други висши училища и научни институти, съобразно своите възможности, знания и умения и да изгражда научна кариера.

Квалификационната характеристика на магистъра-лекар е съобразена с Европейските директиви 75 / 362 / ЕЕС и 75 / 363 / ЕЕС, което е предпоставка за конвертабилност на дипломите, издадени от Медицински факултет–Пловдив в страните от Европейския съюз.

Квалификационната характеристика е приета и утвърдена на ФС с Протокол №2/28.03.2007 год.

Факултет по дентална медицина[редактиране | редактиране на кода]

MU-Plovdiv DM1.jpg
MU-Plovdiv DM2.jpg

От 1970 година се обучават студенти по специалността „Дентална медицина“. Обучението продължава 5 години и 6 месеца (9 месеца преддипломен стаж).

Обучението се провежда според съвременните изисквания на висшето стоматологично образование. При обучението по дентална медицина успешно се съчетават общомедицински и специални стоматологични дисциплини. Обучението на фантоми по предклиника и работа с пациенти в клиничните дисциплини позволява отлична практическа подготовка и самостоятелна работа на студентите. Методите на преподаване и техническите средства са предпоставка за получаване на отлични знания.

Издържалите успешно държавните изпити получават образователно-квалификационна степен “Магистър” и професионална квалификация “Лекар по дентална медицина”.

Фармацевтичен факултет[редактиране | редактиране на кода]

Обучението на магистър-фармацевти в Медицинския университет стартира през 2003 г. с 30 студенти по държавна поръчка. В края на 2005 г., след акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация, специалността получи много добра оценка.

От 2007 г. броят на хабилитираните преподаватели работещи на основен трудов договор към Факултета е 18 души. Заедно с асистентския състав преподававателите във Факултета са 56. Те обучават над 400 български и чуждестранни студенти. През месец декември 2007 г. беше проведено Общо събрание, на което бе избран Факултетен съвет и Деканско ръководство.

Факултетът има изградени и обзаведени собствени лаборатории за провеждане на практически занимания по всички дисциплини. Те са оборудвани с необходимата съвременна апаратура и лабораторно обзавеждане гарантиращи провеждането на занятия на високо научно ниво. Теоретичното обучение се подпомага чрез компютърна, офис техника и мултимедии. Базата на Университета в местността ”Цигов чарк” край язовир “Батак”, както и парк “Родопи” край Пловдив се използват за провеждането на полевите стажове по Ботаника и Фармакогнозия.

Обучението на магистър-фармацевтите продължава 4,5 години (9 семестъра) плюс 6 месеца преддипломен стаж. Формирането на изпитните оценки става на три нива - тест, писмен изпит и събеседване. По всяка дисциплина, освен оценка студентите получават и определен брой кредити. Чрез тях те реализират студентска мобилност със сродни факултети в Европа. Дипломите за завършено образование студентите получават след успешното полагане на държавни изпити пред Държавна комисия. Европейското приложение към дипломите позволява директна реализация на магистър-фармацевтите в Европейският съюз.

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 - 2003: проф. д.м.н. Атанас Джурджев
  • 2003 - 2011: доц. д-р Георги Паскалев
  • 2011 - ____: проф. д-р Стефан Костянев

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]