Меди-Висна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Меди-Висна

Меди-Висна (Заразна прогресивна пневмония[1]) е класическа бавна вирусна болест характеризираща се с хронично протичане с признаци на пневмония и менингоенцефалит при овцете. Причинител е лентивирус от семейство Retroviridae.

Исторически сведения за заболяването[редактиране | редактиране на кода]

За първи път е описана през 1915 г. от Mitchel в ЮАР. В този период тя не предизвиква интерес за изследователите. Заболяването става значимо след развилата се през 1935 г. тежка епизоотия сред овцете в Исландия. Същата възниква в резултат на внос на овце от Германия, при което болестта се е разпространила в много ферми и причинява тежки загуби. Името си е получила от исландското наименование на двете класически форми на заболяване – Меди, затруднено дишане и Висна, залитаща походка.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространено е в много страни на Европа, Азия, Африка и Америка.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Вирусът на заболяването притежава сферична форма, големина 80 nm и фосфолипопротеинна обвивка с пепловери и двоен нуклеокапсид, съдържащ диплорна РНК (+) верига и ензима обратна транскриптаза.

Епизоотологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Вирусът се разпространява по аерогенен път при белодробната форма. Оборният начин на отглеждане благоприятства предаването на вируса. Предаването на инфекцията се извършва и трансплацентарно и с кърмата на агнетата.

Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]

Инкубационният период е дълъг – от 6 месеца до 2 – 3 години. Формите на Меди-Висна са лимфопролиферативна пневмония, енцефалит, негноен артрит и лимфоцитарен мастит. Пневмонията се развива бавно и боледуват предимно овце на възраст над 3 – 4 години. Значително по-рядко се засяга главният мозък. Нермната форма протича по-тежко с частични парези и парализи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попов Ат., Ников Св., Петров Д., Хараламбиев Х., Масалски Н., Болести по овцете, ДИ „Земиздат“, София 1977 г.