Медово (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За другите села с това име вижте Медово.

Медово
Общи данни
Население160 души[1] (15 декември 2023 г.)
6,01 души/km²
Землище26,769 km²
Надм. височина277 m
Пощ. код6235
Тел. код04137
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ47665
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Братя Даскалови
Иван Танев
(ПДСД; 2011)
Медово в Общомедия

Медово е село в Южна България. То се намира в община Братя Даскалови, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Медово е разположено на 25 километра северозападно от град Чирпан. Намира се в южните части на Източна Средна гора и в котловина с малка надморска височина – около 380 – 400 метра. В северната част на землището му се издигат височините „Голата могила“, „Чона баир“ и „Калето“. Южно от тях се издигат от запад на изток няколко по-ниски възвишения като Голямата и Малката меденица, Габрака, Кухче, Дългата могила и Стальова могила. През самото село тече Медовска река, която извира от Средна гора и се влива в Марица.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Добре развито е пчеларството. През последните години в Медово се отглежда маслодайна роза около 200 дка. Също така се култивира слънчоглед, пшеница, ечемик. Овощните градини, които се намират югоизточно от Вкаменената сватба правят селото още по-приятно и красиво.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямата забележителност на селото са сградите на бившата медовска гимназия, Народното читалище и библиотеката към него. От един регионален център, сега селото е превърнато в едно малко кметство.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 1 април 1923 г. в селото е разкрита телеграфо-пощенска станция с ограничено телеграфно действие и с прием на проста и препоръчана вътрешна и международна пощенска и телеграфна кореспонденция.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Скалният феномен „Вкаменената сватба“ се намира на 4,5 км северозападно от селото. Местната легенда гласи, че един богат човек правил голяма сватба. Господ, преоблечен в дрипави дрехи като просяк, се явил за да ориса свадбата , Помолил сватбарите за малко хляб, но те му дали парче камък и той ги орисал да се вкаменят и ги вкаменил.На мястото има скали, които по форма приличат на хора,от кидето идва и името Вкаменената сватба.В подножието на скалите има скален феномен с един отвор в скалите наречен "годежен пръстен". Народен обичай за „Вкаменената сватба“ е, че който отиде на мястото, на връщане трябва да мине през пръстена. Легендата е, че който не успее да премине през него, има твърде много грехове, които го спират. По-популярно е друго вярване, според което преминаването през скалния пръстен на „Вкаменената сватба“ помага срещу безплодие и всякакви болести. Всяка година има реални случаи на бездетни семейства, които са се сдобили с рожба, след като са посетили мястото и са изпълнили ритуала с преминаването през скалния пръстен, оставянето на дар и пиенето на вода от „Тресков кладенец“, който е надолу по пътя. Документалният филм на Елена Димитрова" Чудото на вкаменената сватба" разказва историята за природния феномен.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

2 май – празник на село Медово. През 2023 г. празникът на селото е насрочен за 7 май и ще се състои в подножието на природната забележителност "Вкаменената сватба" в местността Янкова поляна, по случай 100 години от Септемврийското въстание, в което медовци са взели активно участие.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Паисий Рилски (края на XVIII век – след 1825 г.), български духовник и граматик, автор на Рилска преправка на „История славянобългарска“ – първата известна компилация по история на България от 1825 г.
  • Йеромонах Йоаникий Стоянов (ок. 1809 – 1884), учител от Сопот, дарил средства и организирал построяването на училището в Медово[3]
  • Сребрьо Стойновски (1845 – 1894), революционер, участник във Втората българска легия в Белград, член на революц. комитет в Оряхово, доброволец в българското опълчение[4]
  • Подполковник Въльо Стефов (1858 – 1902), военен деец – след залавянето на Захари Стоянов ръководи въстаническите сили по време на Съединението на България.
  • Агроном Недьо Минев Рачев (1912 – 2001), посветил живота си за облагородяване на с. Медово и околията. Под негово ръководство ТКЗС-тата в общината дълго време са първенци по зърнопроизводство в републиката. Бил дълго на отговорна длъжност в министерството на земеделието.
  • В църквата на селото, архитектурен паметник на културата с местно значение, която днес е полуразрушена, се е крил Левски.
  • Иван Желев (1919 – 2020), български офицер, генерал-майор от Строителни войски
  • Антон Биков (1909 – 1980), български писател и учител

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Утринна поща - дигитално копие - 18/04/1923, No. 38, стр.1
  3. „Родът на Христо Ботев“, Петър Чолов, акад. изд. „Проф. Марин Дринов“ (2000), стр.14
  4. „Родът на Христо Ботев“, Петър Чолов, акад. изд. „Проф. Марин Дринов“ (2000), стр.15

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]