Медуница
Тази статия е за вида растения. За рода вижте Медуница (род).
| Медуница | |||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
 Pulmonaria officinalis(Linnaeus, 1753) |
|||||||||||||||||||||||
Медуница (Pulmonaria officinalis), позната още като Меча пита е многогодишно тревисто растение, срещащо се из цяла България, основно в храсталаци и влажни места в широколистните гори до 1700 метра надморска височина.
Високо е до 30 см с ръбесто и покрито с власинки стебло и разклонено коренище. Листата са окосмени, отгоре зелени, с характерни белезникави петна, а отдолу бледозелени, без петна.
Цветовете са събрани на върха на стеблото, отначало червени, впоследствие виолетовосини, а в края тъмносини, с петделно венче 5 тичинки и двугнезден плодник.
Промяната в обагрянето на цветовете се дължи на промени в химическия състав на клетъчния сок.
Лечебно действие [редактиране]
Действа омекчително, леко затягащо, кръвотворно. В българската народна медицина се използва при възпаление на гърлото, туберкулоза, храчкоотделящо, при бронхит и задух.
За лечение се използват приосновните листа или наземната част на растението, събирани през време на цъфтежа (април-май). Изсушените растения са със зелен цвят и без миризма.
