Междуметие

Междуметието е част на речта, която изразява чувства или волеизявления (искане, заповед), или наподобява (звукоподражава) природни и животински, както и резултат от производствена дейност звуци, шумове и гласове.

Междуметията се употребяват главно в говоримата (устната) реч и по-рядко в писмените текстове, главно, когато се предава или наподобява говоримата реч (в художествената литература или интернет общуването). Прекомерно наситената с междуметия реч е признак за висока емоционалност и/или бедност на езика (на други изразни средства).

За употребата им се използват наличните в азбуката букви (понякога неправописно и други, неазбучни символи) което прави записването им в текст условно, тъй като не винаги и не изцяло може да се предаде тяхната произносимост или звуков еквивалент. Междуметията влизат в изказването със собствената си семантика. Обикновено се явяват в началото на изказването (в началото на изречение или по-дълго изказване, последователност от изречения) или самостойно (като самостоятелно изречение), като могат и да бъдат повторени в изказването.

Междуметията са неизменяеми думи и нямат свои словоформи.

Междуметията са вероятно най-старите езикови изразни средства (тоест думи или думи-фрази), с които хората са общували помежду си и по своя характер те са универсални, интернационални - съществуват във всички езици, макар че имат и своя национална езикова специфика. Езиковото заемане е характерно и за междуметията, макар и по-рядко отколкото за друг вид думи.

Общи примери

• ах...
• ех...
• иха...
• ураа...
• бау...
• мяу-мяу...
• чик-чирик...
• ааа...
• ооо...
• ц-ц-ц...
• ох...
• их...
• цап...
• цоп...
• пляс...
• пльок...
• пинг-понг...

Примерни изречения

• Пуф-паф и влакът тръгна.
• Ураа, спечелихме!
• Ехаа толкова е красиво!

Видове междуметия и примери

• За изразяване на непосредствени чувства и мисли, като например:
  • изненада: ах, господи, гледай ти, я виж ти, о, небеса;
  • вьзторг: ура;
  • страх (уплаха): оеле, олеле боже, майчице;
  • съмнение: хм;
  • досада: их;
  • съжаление: тюх, тюх да се не види;
  • учудване: тц-тц. ау, оо;
• За изразяване на волеизява (искане, заповед):
  • повикване: ало, ей, хей, помощ;
  • подтикване: хайде, айде;
  • окуражаване: кураж, давай-давай;
  • предупреждение: стой, стоп, внимавай, варда;
  • забрана: шшт, млък;
  • изгонване: марш, марш оттук, вън, махай се;
  • заповед: огън.

Както се вижда може да се изразят с отделни звукове - най-често гласни или дълго произносими съгласни, кратки звукосъчетания, както и с други видове думи (съществителни, глаголи), нарочно употребени (например междуметията майчице, боже, гледай, виж, стой). При междуметията съответно най-често съществителните са в звателни форми (мале), а глаголите в заповедни (я виж, виж го ти)

Семантична многозначност има и при междуметията, като значението се определя, естествено, от контекста на конкретната ситуация, това значение се предава езиково чрез съответното произношение и интонация.

Например:

• Аха?
• Аха!