Междуметие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Междуметието е част на речта, която изразява чувства или волеизявления (искане, заповед), или наподобява (звукоподражава) природни и животински, както и резултат от производствена дейност звуци, шумове и гласове.

Междуметията се употребяват главно в говоримата (устната) реч и по-рядко в писмените текстове, главно, когато се предава или наподобява говоримата реч (в художествената литература или интернет общуването). Прекомерно наситената с междуметия реч е признак за висока емоционалност и/или бедност на езика (на други изразни средства).

За употребата им се използват наличните в азбуката букви (понякога неправописно и други, неазбучни символи) което прави записването им в текст условно, тъй като не винаги и не изцяло може да се предаде тяхната произносимост или звуков еквивалент. Междуметията влизат в изказването със собствената си семантика. Обикновено се явяват в началото на изказването (в началото на изречение или по-дълго изказване, последователност от изречения) или самостойно (като самостоятелно изречение), като могат и да бъдат повторени в изказването.

Междуметията са неизменяеми думи и нямат свои словоформи.

Междуметията са вероятно най-старите езикови изразни средства (тоест думи или думи-фрази), с които хората са общували помежду си и по своя характер те са универсални, интернационални — съществуват във всички езици, макар че имат и своя национална езикова специфика. Езиковото заемане е характерно и за междуметията, макар и по-рядко отколкото за друг вид думи.

Общи примери[редактиране | edit source]

  • ах…
  • ех…
  • иха…
  • ураа…
  • бау…
  • мяу-мяу…
  • чик-чирик…
  • ааа…
  • ооо…
  • ц-ц-ц…
  • ох…
  • их…
  • цап…
  • цоп…
  • пляс…
  • пльок…
  • пинг-понг…

Примерни изречения[редактиране | edit source]

  • Пуф-паф и влакът тръгна.
  • Ураа, спечелихме!
  • Ехаа, толкова е красиво!

Видове междуметия и примери[редактиране | edit source]

  • За изразяване на непосредствени чувства и мисли, като например:
    • изненада: ах, господи, гледай ти, я виж ти, о, небеса;
    • възторг: ура;
    • страх (уплаха): оле, олеле боже, майчице;
    • съмнение: хм;
    • досада: их;
    • съжаление: тюх, тюх да се не види;
    • учудване: тц-тц, ау, оо;
  • За изразяване на волеизява (искане, заповед):
    • повикване: ало, ей, хей, помощ;
    • подтикване: хайде, айде;
    • окуражаване: кураж, давай-давай;
    • предупреждение: стой, стоп, внимавай, варда;
    • забрана: шшт, млък;
    • изгонване: марш, марш оттук, вън, махай се;
    • заповед: огън.

Както се вижда може да се изразят с отделни звукове — най-често гласни или дълго произносими съгласни, кратки звукосъчетания, както и с други видове думи (съществителни, глаголи), нарочно употребени (например междуметията майчице, боже, гледай, виж, стой). При междуметията съответно най-често съществителните са в звателни форми (мале), а глаголите в заповедни (я виж, виж го ти).

Семантична многозначност има и при междуметията, като значението се определя от контекста на конкретната ситуация и се предава езиково чрез съответното произношение и интонация.

Например:

  • Аха?
  • Аха!