Международен стандартен номер на книга
Международният стандартен номер на книга (на английски International Standard Book Number, съкратено ISBN ) е уникален[1] идентификатор на книги с цел търговско използване. Той обикновено е отпечатан на задната корица на книгата баркод, който може да се прочете с помощта на касов апарат с баркод четец.
Системата на ISBN е създадена във Великобритания през 1966 г. от W H Smith и първоначално се е наричала Стандартна номерация на книги (на англ. Standard Book Numbering, съкр. SBN), като това име е използвано до 1974 г. Приет е за международен стандарт ISO 2108 през 1970 г.
Подобен идентификатор е Международният стандартен номер на периодика (на англ. International Standard Serial Number съкр. ISSN), който се използва за периодични издания, например списания.
От 1 януари 2007 г. ISBN съдържа 13 цифри, както е указано в този обобщен документ (на английски) от ISO. За стандарта отговаря подкомисия TC 46/SC 9.
Всеки международен стандартен номер на книга се състои от 4 или 5 части:
- GS1 префикс: 978 или 979
- идентификатор на групата
- код на издателя
- заглавие на книгата
- контролна сума
[редактиране] Виж също
[редактиране] Бележки
- ↑ Някои издатели погрешно използват един ISBN за повече от една книга. Обратното е позволено: книгите могат да бъдат издавани с различни ISBN, например при второ, трето и т.н. издание.
