Международна космическа станция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия отразява или включва актуален космически полет или мисия. Информацията може да се промени бързо с развитието на събитията. |
 |
| Международна космическа станция | ||||
|---|---|---|---|---|
|
||||
| МКС Статистика | ||||
| Екипаж: | 3 | Към 7 март, 2007 |
||
| Перигей: | 319.6 km (172.6 NM) | " | ||
| Апогей: | 346.9 km (187.3 NM) | " | ||
| Орбитален период: | 91.34 минути | " | ||
| Инклинация: | 51.63 градуса | " | ||
| Брой обиколки за ден: | 15.723 | " | ||
| Средна загуба на височина за ден: |
~100 m | " | ||
| Брой дни в орбита от изстрелването на Заря (Zarya): |
3 636 | Към 03 ноември, 2008 |
||
| Дни с екипаж на станцията от пристигането на Експедиция 1 на 2 ноември, 2000: |
2 925 | Към 03 ноември 2008 |
||
| Завършени обиколки от изстрелването на Заря: |
38 146 | Към 23 юли, 2005 |
||
| Изминато разстояние от изстрелването на Заря: |
~2 000 000 000 km | " | ||
| Средна скорост: | 7,7 km/s | 27 722,49 km/h | ||
| Текуща маса: | 300 214 kg | Към 18 юни, 2008 |
||
| Маса на горивото: | ~ 3 951 kg | " | ||
| Текущ обитаем обем: | 425 m³ | " | ||
| Налягане | 101.3 kPa | . | ||
| Кислород | ~ 162,4 mmHg (22 kPa) | . | ||
| CO2 | ~ 4,8 mmHg (640 Pa) | . | ||
| Температура | ~ 23,4 °C | . | ||
| Текущи елементи на МКС | ||||
| Елемент: | Изстрелян: | Маса: (kg) | ||
| Модул Заря (FGB): | 20 ноември 1998 | 24 968 | ||
| Юнити - възел 1 (Unity - Node 1): |
4 декември 1998 | 11 895 | ||
| Обслужващ модул Звезда (Zvezda Service Module): |
12 юли 2000 | 24 604 | ||
| Ферма Z1 (Z1 Truss): |
11 октомври 2000 | 8 755 | ||
| Ферма P6 - Слънчеви панели (P6 Truss - Solar Array): |
30 ноември 2000 | 15 900 | ||
| Лаборатория Дестини (Destiny Laboratory): |
7 февруари 2001 | 14 515 | ||
| Канадарм2 (Canadarm2): |
19 април,2001 | 4 899 | ||
| Шлюзова камера Куест (Quest Joint Airlock): |
12 юли 2001 | 6 064 | ||
| Херметична камера Пирс (Pirs Airlock): |
14 август 2001 | 3 900 | ||
| Ферма S0 (S0 Truss): |
8 април, 2002 | 13 970 | ||
| Подвижна основа за Канадарм2 (Mobile Base for Canadarm2): |
5 юни 2002 | 1 450 | ||
| Ферма S1 (S1 Truss): |
7 октомври 2002 | 12 598 | ||
| Ферма P1 (P1 Truss): |
23 ноември 2002 | 12 598 | ||
| Ферма P3/P4 (P3/P4 Truss): |
9 септември 2006 | 15 900 | ||
| Ферма P5 (P5 Truss): |
9 декември 2006 | 12 598 | ||
| Ферма S3/S4 (S3/S4 Truss): |
8 юни 2007 | 15 900 | ||
| Ферма S5 (S5 Truss): |
8 август 2007 | 12 598 | ||
| Хармъни - Възел 2 (Harmony - Node 2): |
23 октомври 2007 | 13 608 | ||
| Кълъмбъс (Columbus): |
7 февруари 2008 | 12 800 | ||
| Кибо (Херметизиран товарен модул): |
13 март 2008 | 4200 | ||
| Международна Космическа Станция | ||||
|
||||
| Схема на МКС | ||||
Международната космическа станция (МКС) (на английски: International Space Station, ISS) е съвместен проект на няколко космически агенции:
- Националната въздухоплавателна и космическа администрация на САЩ НАСА (NASA);
- Федералната космическа агенция на Русия;
- Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA);
- Канадската космическа агенция (CSA/ASC);
- Европейската космическа агенция (ESA).[1]
- Бразилската космическа агенция (AEB), участва чрез отделно споразумение с НАСА.
- Италианската космическа агенция също участва чрез отделни споразумения и извършва ранообразна дейност, която обаче е отделна от работата свършена от ЕКА по МКС (Италия членува и в ЕКА).
Китай също изявява голям интерес към проекта, особено ако има възможност да работи с федералната космическа агенция на Русия.[2] Все пак Китай все още не участва.
Изграждането на МКС започва през 1998 г. Станцията е на ниска околоземна орбита и може да бъде видяна от Земята с неовъоръжено око, височината ѝ варира от 319,6 км до 346,9 над повърхността на планетата. [3]
Станцията се движи със средна скорост около 27 744 км/ч извършвайки 15,7 обиколки на ден.
Очаква се МКС да бъде завършена към 2010 и да функционира до 2016 г. Към 2008 тя е най-голямото съоръжение в космоса, което е било изграждано до сега. Когато бъде завършена, станцията ще има големината на игрище и ще тежи 455 тона. Невъзможно е МКС да бъде изградена на Земята и тогава да бъде изстреляна. Няма ракета достатъчно голяма и достатъчно мощна да издигне такова съоръжение в космоса. Затова МКС се изгражда в космоса, като се изстрелват модул след модул.[4]
Станцията е обслужвана основно от руските космически кораби Союз и Прогрес и от американската космическа совалка. На 9 март 2008 г. ЕКА изстрелва с ракета-носител Ариана 5 първият Автономен товарен кораб, наречен Жул Верн ATV с товар над 8 000 kg. Корабът успешно се скачва със станцията.
Официалният език на борда на МКС е английският език.[5]
МКС е най-скъпоструващият обект построяван до сега от човечеството.[6]
Съдържание |
[редактиране] Общи сведения
Космическата станция лети по орбита около Земята на височина от приблизително 360 km — вид орбита, обикновено определян като ниска околоземна орбита. (Височината варира в рамките на няколко километра във времето, поради атмосферното съпротивление и корекциите на орбитата. Станцията губи средно по 100 метра от височината си на ден, което се коригира периодично.) Една пълна обиколка около Земята МКС прави за около 92 минути. От извеждането в орбита до юни 2005 станцията е направила над 37 500 пълни обиколки.
Всъщност, МКС представлява обединение на планирани преди това независми космически станции, основно руската Мир 2 (наследник на космическа станция Мир), Космическата станция „Freedom“ на САЩ и планираният европейски Кълъмбъс, целящи осигуряване на постоянно човешко присъствие в космоса.
Станцията е обитавана от 2 ноември 2000 насам от най-малко двучленен екипаж. (При смяната на стария с нов,астронавтите са много повече).
Станцията се обслужва главно от космическата совалка и руските космически кораби Союз и Прогрес. Тя е още в процес на изграждане, но там вече се извършват някои експерименти. В момента станцията има капацитет за екипаж от трима души(след инцидента с Колумбия и временното прекратяване полетите на совалките, екипажът е от двама астронавти). До сега, всички членове на постоянния екипаж са от американската и руска космически програми. Освен тях МКС е била посетена от много други астронавти, част от които от други страни, както и от пет космически туристи.
Името „Международна космическа станция“ представлява компромис, сложил край на споровете за подходящо име на станцията. Първоначално предложеното име „Космическа станция Алфа“[7] е отхвърлено от Русия, понеже то би намеквало, че станцията ще бъде нещо съвършено ново, като се има предвид, че Съветският съюз вече е използвал осем орбитални станции преди извеждането на МКС в орбита (виж Космическа станция). Руското предложение станцията да се нарече „Атлант“ от своя страна е отхвърлено от Съединените щати, поради опасения в сходство с „Атлантида“, името на легендарния континент потънал в океана. Използването на „Атлант“ също би причинило объркване с американската совалка Атлантис.
[редактиране] Изграждането на МКС
За завършването на МКС ще са необходими над 50 монтажни и обслужващи полета, от които 39 ще бъдат с космическата совалка. Освен монтажните и обслужващите полети, ще са необходими още около 30 полета на Прогрес за материално-техническото обезпечаване на строителния процес. След завършването си МКС ще има херметизиран обем от 1 200 кубически метра, маса от 419 000 килограма, 110 киловата полезна мощност, фермова конструкция, дълга 108,4 метра, модули, дълги 74 метра и постоянен 7-членен екипаж.
| Модул | Оригинално название | Държава производител | Държава собственик | Размери (м) | Маса (кг) | Функционалност |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Заря | Функционально-грузовой блок |  Русия |
 САЩ |
12,6 х 4,1 | 19 323 | Функционален товарен блок |
| Юнити | Unity Module | САЩ |
САЩ |
5,5 х 4,6 | 11 612 | Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията |
| Звезда | Звезда | Русия |
Русия |
29,7 х 13,1 | 19 051 | Обслужващ модул |
| Дестини | Destiny Laboratory Module | САЩ |
САЩ |
8,5 х 4,3 | 14 515 | Лаборатория |
| Съвместна шлюзова камера Куест | Quest airlock | САЩ |
САЩ |
5,5 х 4 | 6064 | Шлюз за излизане в космоса на астронавти и скалд за съответната техника |
| Отсек за скачване Пирс | Стыковочный отсек Пирс | Русия |
Русия |
4,9 х 2,25 | 3676 | Шлюз за излизане в космоса на астронавти и скалд за съответната техника, както и пристанище за корабите Союз и Прогрес. |
| Хармъни | Harmony |  Италия |
САЩ |
7,2 х 4,4 | 14 288 | Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията |
| Кълъмбъс | Columbus | Италия (с участие на останалите страни от ЕКА) |
 ЕКА |
6,871 х 4,487 | 12 800 | Лаборатория |
| Японски Експериментален Модул - товарен херметизиран сегмент | Kibo Japanese Experiment Logistics Module - Pressurized Section (ELM-PS) |  Япония |
Япония |
3,9 х 4,4 | 4200 | Модул-склад |
| Модул | Оригинално название | Държава производител | Държава собственик | Размери (м) | Маса (кг) | Функционалност |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Японски Експериментален Модул - херметизирана секция | Kibo Japanese Experiment Module Pressurized Module (JEM-PM) Japanese Remote Manipulator System (JEM RMS) |
Япония |
Япония |
11,2 х 4,4 | 15 900 | Лаборатория и роботизирана ръка |
| Възел 3 | Node 3 | Италия |
САЩ |
6,706 х 4,480 | 15 500 | Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията |
| Купола | Cupola | Италия |
САЩ |
1,5 х 2,95 | 1880 | Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията |
Планирани за изстрелване с ракета Протон
- Многофункционален Лабораторен Модул (МЛМ основан на FGB-2) - (още не е решено)
- Европейска Роботизирана Ръка (European Robotic Arm, ERA) (още не е решено)
Периодично изтрелвани в снабдителни мисии
- Многофункционален товарен модул (Multi-Purpose Logistics Module, MPLM)
Отменени, отложени или забавени
- Универсален Скачващ Модул (Universal Docking Module) - Отменен, заменен от (МЛМ - FGB2)
- Скачващ и Складиращ Модул (Docking and Stowage Module) - отменен
- Жилищен модул (Habitation Module) - отменен
- Кораб за аварийна евакуация на екипажа (Crew Return Vehicle, CRV) - отменен
- Модул за временно управление (Interim Control Module) - отменен
- Двигателен модул (Propulsion Module) - отменен
- Руски изследователски модул (Russian Research Module) - отменен
Други главни подсистеми
- Ферма МКС - фермова конструкция изграждаща структурен гръбнак на МКС
- МКС Соларни Панели
- Мобилна Обслужваща Система (Канадарм2), (Canadarm2)
- Космически кораб Союз за смяна както и за аварийна евакуация на екипажа, подменян всеки 6 месеца
- Прогрес (космически кораб) - снабдителен кораб
- Европейски Автономен товарен кораб (Automated Transfer Vehicle, ATV) снабдителен кораб за МКС
- Японски (JAXA) H-II Товарен Кораб (HTV) снабдителен кораб за „KIBO“
[редактиране] Ред на сглобяване на главните компоненти на МКС
В конфигурацията си от 2003 масата на станцията е 187 016 kg, като наличното място за обитаване от екипажа е 425 кубически метра. Размерите ѝ от най-крайните точки са: 73 метра широчина, 52 метра дължина и 27,5 метра височина. Извършените операции включват 16 полета на американската Космическа совалка и 22 руски полета. От руските полети 8 бяха с екипаж а 14 бяха безекипажни полети. Изграждането включваше 51 излизания в открития космос, (от които 25 бяха проведени от Космическата совалка а 26 от МКС). Общото време прекарано в открития космос около станцията е 318 часа и 37 минути.
На 1 декември 1987 НАСА обяви имената на четири щатски компании, с които са сключени договори за участие в изграждането на американските части на Космическата станция: Боинг Аероспейс, Астро-космическото поделение на Дженеръл Електрик, Макдонълд Дъглъс, и Ракетното поделение на Рокуел.
Първият модул беше изведен в орбита през 1998. Впоследствие бяха добавени още два, преди да бъде изпратен първият екипаж, който пристига на станцията на 2 ноември 2000 и се състоеше от американския астронавт Уилям Шепърд и двама руски космонавти, Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов. Те решиха да нарекат Космическата станция „Алфа“, но това име остана използвано само до края на тяхната мисия.
Международната станция има нелека история. Първоначално замисляна като „Космическа станция „Фрийдъм“ на НАСА и популяризирана от президента Рейгън, тя беше определена като твърде скъпа. След края на Студената война беше възобновена отново като съвместен проект между НАСА и руския Росавиокосмос. Реално тя е още по-скъпа, отколкото бяха първоначалните очаквания на НАСА, а изграждането ѝ е доста изостанало от планираното. В конфигурацията си от 2003 тя все още не може да подслони планирания седемчленен екипаж, с което силно се ограничи количеството на научните експерименти, които могат да се провеждат на нея. Това предизвика недоволство у европейските партньори на проекта. През юли 2004 НАСА се съгласи да доизгради станцията до размер за четиричленен екипаж и да изстреля допълнителни компоненти като Японския експериментален модул. НАСА ще продължи изграждането, докато Русия продължава поддръжката на екипажа.
[редактиране] Настоящо положение на МКС
На 27 февруари 2004, екипажът на МКС Майкъл Фоул и Александър Калери проведоха първото излизане в космоса включващо целия екипаж на станцията. Това излизане постигна повечето от целите си по монтирането на външно оборудване, преди усукана тръба в костюма на Калери да доведе до неизправност и преждевременно прекратяване на действията на космонавтите извън станцията.
Вероятността от високоскоростни удари с космически отломки е смятана за дългосрочна заплаха за Международната космическа станция. Едно решение предложено от НАСА и други е „лазерна метла“. Има опасения, че такова предложение може да наруши съществуващи договорености за забрана на оръжията в космоса.
Общо 10 херметизирани модула (Заря, Звезда, Дестини, Юнити (по-рано Възел 1), Хармъни (преди Възел 2), Възел 3, Калъмбъс, Японски експериментален модул, Многофункционален лабораторен модул, Руски изследователски модул) се планира да бъдат скачени до завършването на МКС през 2010.[8]
Кълъмбъс е изстрелян на 7 февруари 2008 на борда на мисия STS-122, като той се смята за един от основните компоненти за станцията.
[редактиране] Експедиции до МКС
Посещенията на станцията от екипажи са наречени „Експедиции“. Всяка Експедиция е номерирана с число, като всяка следваща е с по-голям номер. Всяка една мисия е с продължение от около половин година.
МКС е най-посещаваната станция в историята на космическият полет. Към 26 ноември 2007 станцията е имала 196 посетителя, докато Мир само 137 (за повече информация виж космическа станция).
