Международни стандарти за финансови отчети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Международните стандарти за финансови отчети (МСФО) (англ. International Financial Reporting Standardsсе, IFRS) състоят от счетоводни стандарти и разяснения, издадени от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС). По своята същност представляват писмени правила за счетоводно отчитане, които компаниите, деклариращи тяхното прилагане, трябва да спазват при изготвянето на финансовите си отчети. Най-общо тези правила се отнасят до първоначалната оценка и първоначалното признаване на активи и пасиви, приходи и разходи, последваща оценка, отписване, представяне и оповестяване във финансовите отчети и др. МСФО се считат за „принципно базирани стандарти“, тъй като съдържат общи правила, без да дават детайлни насоки за тяхното прилагане.

Приети са за официална база за изготвяне на финансови отчети в България с Постановление № 207 от 7 август 2006 година за приемане на Международните стандарти за финансови отчети, приети от комисията на Европейския съюз, в редакцията им към 1 януари 2005 година, изготвени от Съвета по международни счетоводни стандарти, и за приемане на Национален счетоводен стандарт. Постановлението е отменено от датата на членството на РБългария в ЕС.

Всички МСФО са приети с Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета, публикуван в Официалния вестник на ЕС от 29.11.2008 г. В посочения регламент официално е възприето названието на български език Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО). Последващите изменения в стандартите са приети с 40 регламента, публикувани в Официалния вестник на ЕС, след като са одобрени от Европейската комисия. Регламентите имат пряко действие във всяка страна членка на ЕС (стандартите и разясненията влизат веднага в сила, без да е необходимо да бъдат утвърждавани официално от законодателството на всяка страна).

Финансовият отчет в съответствие с МСФО включва:

  1. Отчет за финансовото състояние (баланс)
  2. Отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход (като един отчет или два отделни отчета: отчет за печалбата или загубата и отчет за другия всеобхватен доход)
  3. Отчет за промените в собствения капитал
  4. Отчет за паричните потоци
  5. Пояснителни приложения

История[редактиране | edit source]

Комитетът за международни счетоводни стандарти (КМСС, IASC) е създаден през 1973 година. Дейността му е насочена към хармонизиране на съдържанието и представяне на финансовите отчети в световен мащаб, чрез публикуване на МСС. Той работи в тясна връзка с МОКЦК (Международната организация на комисиите по ценни книжа) и организации като Съвета по стандарти за финансово отчитане (FASB) на САЩ, за да гарантира съвместимостта между националните и международни счетоводни стандарти.

След преструктурирането на Комитета за международни счетоводни стандарти през 2001 г. стандартите вече се наричат МСФО (Международни стандарти за финансово отчитане) и се подготвят от СМСС (IASB, Съвет по международни счетоводни стандарти), който в момента е със седалище в Лондон.

Понастоящем понятието МСФО (IFRS) в широк смисъл включва:

  1. Старите стандарти с название Международни счетоводни стандарти (МСС) (с номера от 1 до 41, но техният брой е общо 30, издадени в периода от 1973 г. до 2001 г.).
  2. Новите стандарти с название Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО в тесния смисъл на това понятие; общо действащи 13, като МСФО 9 Финансови инструменти ще влезе в сила от 01.01.2015 г.).
  3. Разяснения към стандартите ПКР (Постоянен комитет за разяснения - по името на комитета, който ги е разработвал, издадени с това название до 2001 г.).
  4. Разяснения към стандартите КРМСФО (новите разяснения, издадени от Комитета за разяснения на МСФО, приемник на ПКР, издадени след 2001 г.)

Конвергенция (сближаване) между МСФО и американските Общоприети счетоводни принципи (US GAAP)[редактиране | edit source]

На 29 октомври 2002 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (IASB) и американският Съвет по стандарти за финансово отчитане (FASB) подписват Меморандум за разбирателство (известен още като „споразумението от Норуолк”), според който двата съвета започват процес на взаимно сближаване на двата типа стандарти – МСФО и американските счетоводни стандарти, чрез тяхното преработване и възприемане на най-добрите счетоводни правила на съответния етап. Целта на процеса на конвергенция е да се усъвършенстват двата типа стандарти, така че да се намалят значително различията между тях, което на свой ред ще допринесе за подобряване на сравнимостта на финансовите отчети на компаниите в световен мащаб и намаляване на разходите за тяхното изготвяне.

Списък на действащите стандарти към 1 януари 2013 г.[редактиране | edit source]

  • МСФО 1 Прилагане за първи път на Мeждународните стандарти за финансово отчитане (IFRS 1 First-Time Addoption of International Financial Reporting Standarts)
  • МСФО 2 Плащане на базата на акции (IFRS 2 Share-Based Payments)
  • МСФО 3 Бизнес комбинации (IFRS 3 Business Combinations)
  • МСФО 4 Застрахователни договори (IFRS 4 Insurance Contracts)
  • МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности (IFRS 5 Non-Current Assets Held for Sale and Discontinued Operations)
  • МСФО 6 Проучване и оценка на минерални ресурси (IFRS 6 Exploration for and Evaluation of Mineral Resources)
  • МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване (IFRS 7 Financial Instruments: Disclosures)
  • МСФО 8 Оперативни сегменти (IFRS 8 Operating segments)
  • МСФО 9 Финансови инструменти (IFRS 9 Financial Instruments) (в сила от 01.01.2015 г., ще замени МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване)
  • МСФО 10 Консолидирани финансови отчети (IFRS 10 Consolidated Financial Statements)
  • МСФО 11 Съвместни предприятия (IFRS 11 Joint Arrangements)
  • МСФО 12 Оповестяване на дялови участия в други предприятия (IFRS 12 Disclosure of Interests in Other Entities)
  • МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност (IFRS 13 Fair Value Measurement)
  • МСС 1 Представяне на финансови отчети (IAS 1 Presentation of Financial Statements)
  • МСС 2 Материални запаси (IAS 2 Inventories)
  • МСС 7 Отчети за паричните потоци (IAS 7 Statement of Cash Flows)
  • МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки (IAS 8 Accounting Policies, Changes in Accouting Estimates and Errors)
  • МСС 10 Събития след отчетния период (IAS 10 Events After the Reporting Period)
  • МСС 11 Договори за строителство (IAS 11 Construction Contracts)
  • МСС 12 Данъци върху дохода (IAS 12 Income Taxes)
  • МСС 14 Отчитане по сегменти (IAS 14 Segment Reporting)- действа до 31.12.08, след това се прилага МСФО 8
  • МСС 16 Имоти, машини и съоръжения (IAS 16 Property, Plant and Equipment)
  • МСС 17 Лизинг (IAS 17 Leases)
  • МСС 18 Приходи (IAS 18 Revenue)
  • МСС 19 Доходи на наети лица (IAS 19 Employee Benefits)
  • МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ (IAS 20 Accounting for Goverments Grants and Disclosure of Goverment Assistance)
  • МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове (IAS 21 The Effects of Changing in Foreign Exange Rates)
  • МСС 23 Разходи по заеми (IAS 23 Borrowing Costs)
  • МСС 24 Оповестяване на свързани лица (IAS 24 Related Party Disclosures)
  • МСС 26 Счетоводство и отчитане на планове за пенсионни доходи (IAS 26 Accounting and Reporting by Retirement Benefit Plans)
  • МСС 27 Индивидуални финансови отчети (IAS 27 Separate Financial Statements)
  • МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия (IAS 28 Investments in Associates and Joint Ventures)
  • МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики (IAS 29 Financial Reporting in Hyperinflationary Economies)
  • МСС 30 Оповестяване във финансовите отчети на банки и сходни финансови институции (IAS 30 Disclosures in the Financial Statements of Banks and Similar Financial Institutions)(отменен с МСФО 7, в сила от 01.01.2007 г.)
  • МСС 31 Дялове в съвместни предприятия (IAS 31 Interests in Joint Ventures)(отменен, в сила от 01.01.2013 г.)
  • МСС 32 Финансови инструменти: представяне (IAS 32 Financial Instruments: Presentation)
  • МСС 33 Нетна печалба на акция (IAS 33 Earnings per Share)
  • МСС 34 Междинно финансово отчитане (IAS 34 Interim Finansial Reporting)
  • МСС 36 Обезценка на активи (IAS 36 Impairment of Assets)
  • МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи (IAS 37 Provisions, Contingent Liabilities and Contingent Assets)
  • МСС 38 Нематериални активи (IAS 38 Intangible Assets)
  • МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване (IAS 39 Finansial Instruments: Recognition and Measurement)
  • МСС 40 Инвестиционни имоти (IAS 40 Investment Property)
  • МСС 41 Земеделие (IAS 41 Agriculture)

Разлики между НСФОМСП и МСФО[редактиране | edit source]

Основни разлики[редактиране | edit source]

  1. Липсата на следните стандарти в НСФОМСП:
    1. МСФО 1 Прилагане за първи път на МСФО (няма аналог в НСФОМСП)
    2. МСФО 2 Плащане на базата на акции (няма аналог в НСФОМСП)
    3. МСФО 3 Бизнес комбинации (В НСФОМСП номерът на стандарта е 22, тъй като това беше старият номер на този стандарт в МСФО)
    4. МСФО 4 Застрахователни договори (няма аналог в НСФОМСП)
    5. МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности (Виж. следните стандарти в НСФОМСП - СС 2, СС 13, СС 16)
    6. МСФО 6 Проучване и оценка на минерални ресурси (няма аналог в НСФОМСП)
    7. МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване (няма аналог в НСФОМСП)
    8. МСФО 8 Оперативни сегменти (няма аналог в НСФОМСП)
    9. МСФО 12 Оповестяване на дялови участия в други предприятия (няма аналог в НСФОМСП)
    10. МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност (няма аналог в НСФОМСП)
    11. МСС 23 Разходи по заеми (няма аналог в НСФОМСП)
    12. МСС 26 Счетоводство и отчитане на планове за пенсионно осигуряване (няма аналог в НСФОМСП)
    13. МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики (няма аналог в НСФОМСП)
    14. МСС 33 Нетна печалба на акция (СС 33 - Доходи на акция отменен в НСФОМСП от 1 януари 2008 година)
    15. МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване (материята е уредена в СС 32)
  2. Следните Национални стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия нямат аналог в МСФО:
    1. СС 4 - Отчитане на амортизациите (В МСФО материята е уредена в МСС 16 и МСС 38)
    2. СС 9 - Представяне на финансовите отчети на предприятия с нестопанска цел
    3. СС 13 - Отчитане при несъстоятелност и ликвидация (В общите разпоредби на МСФО е предвидено дружествата да прилагат стандартите само при сигурни индикации за "действащо предприятие", ето защо такъв стандарт липсва в МСФО. Но съгласно чл. 22б, ал. 5 от ЗСч СС 13 се прилага и от предприятия, отчитащи се по МСФО)
  3. Някои разлики в методите на отчитане и представянето във финансовите отчети:
    1. Съгласно МСС 1 Представяне на финансови отчети предприятието представя в баланса в състава на текущите (краткосрочни) пасиви статия "текуща част от дългосрочен дълг", съдържаща подлежащата на погасяване през следващата година част от дългосрочни заеми и други финансови пасиви. СС 1 - Представяне на финансови отчети не налага такова изискване.
    2. МСС 1 забранява в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход отделно представяне по самостоятелни статии на извънредните приходи или разходи, както и на печалбата или загубата от обичайна дейност, докато съгласно СС 1 - Представяне на финансови отчети е задължително в отчета за приходите и разходите да има такива статии.
    3. МСС 2 Материални запаси не допуска използването на метода LIFO (последна входяща, първа изходяща цена/себестойност).
    4. МСС 2 допуска и метод за оценка на материални запаси, наречен "метод цени на дребно"
    5. МСФО 3 Бизнес комбинации изисква всички бизнес комбинации да се отчитат по метода на покупката, тъй като се третират като придобивания (пар. 17). СС 22 - Отчитане на бизнескомбинации възприема два вида бизнес комбинации в зависимост от това дали може да се идентифицира придобиващо предприятие или не: придобиване и обединяване на участия, за които съответно се прилагат различни методи на отчитане - метод на покупката (неправилно обозначен като метод на покупко-продажбата) и метод сливане на дялове.
    6. Според СС 22 - Отчитане на бизнескомбинации може да се признае провизия за предстоящо преструктуриране към датата на бизнес комбинация (както в стария МСС 22). МСФО 3 Бизнес комбинации не разрешава това.
    7. МСС 7 регламентира два метода за структуриране на отчета за паричните потоци - пряк и косвен, докато според СС 7 - Отчети за паричните потоци (в сила от 01.01.2008 г.) - само прекия метод. Косвеният метод вече не се допуска съгласно СС 7.
    8. МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки изисква корекцията на съществени грешки от минали периоди и презчисления в резултат на промяна на счетоводна политика с обратна сила да се правят с използването само на един подход - чрез корекция на началното салдо на неразпределената печалба или на друг засегнат компонент на собствения капитал ("капиталов подход"), докато СС 8 - Нетни печалби и загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика възприема два подхода (по избор)- препоръчителен (капиталов подход) и допустим алтернативен - чрез отразяване на корекциите в текущата печалба или загуба, както беше в стария МСС 8.
    9. МСС 16 Имоти, машини и съоръжения изисква да се начисляват амортизации на амортизируеми активи от момента, когато активът е наличен за употреба, докато СС 4 - Отчитане на амортизациите: от началото на месеца, следващ месеца, в който активът е придобит или въведен в употреба (по-късният).
    10. Според МСС 16 амортизирането на актив не се преустановява, ако той е неизползван, изваден от активна употреба или е държан за изваждане от употреба (освен ако е напълно амортизиран). Според СС 4 е тъкмо обратното - позволява се да не се начисляват амортизации на дълготрайни активи, консервирани за периода, през който не се употребяват в дейността (най-малкото една година)(т. 1, буква "г").
    11. МСС 17 Лизинг разграничава финансовия лизинг при лизингодателя на два вида: (а) пряк финансов лизинг, и (б) финансов лизинг на производители и търговци (продажбен тип). В СС 17 - Лизинг по същество е възприет само продажбеният тип (при който се отчита и печалба/загуба от първоначалната продажба).
    12. Първоначалните преки разходи (за уреждане на лизинговия договор) по оперативен лизинг при лизингодателя според МСС 17 Лизинг се капитализират, като се прибавят към балансовата стойност на актива, и се признават като текущ разход на линейна база през срока на лизинга (пар. 52). Не се разрешава да се отчитат като текущи. Няма регламент по отношение на лизингополучателя. Според СС 17 - Лизинг такива разходи както при лизингодателя, така и при лизингополучателя, се отчитат като текущи за периода на извършването им (т. 5.3).
    13. Първоначалните преки разходи по финансов лизинг при лизингополучателя (ако са за негова сметка) според МСС 17 Лизинг се капитализират, като се прибавят към сумата, призната като актив (и се амортизират съобразно възприетия от предприятието метод на амортизация на актива)(пар. 24).В СС 17 - Лизинг няма регламент по въпроса.
    14. Първоначалните преки разходи по финансов лизинг при лизингодателя (ако са за негова сметка) съгласно МСС 17 се отчитат: (а) като текущи, ако е финансов лизинг на производители и търговци (пар. 46); (б) капитализират се, като се прибавят към вземането по лизинга и водят до преизчисляването на присъщия (ефективен) лихвен процент, който става по-малък, и чрез отчитането на по-малък размер на дохода от лихви се признават като текущи (пар. 38). В СС 17 няма регламент по въпроса.
    15. СС 16 - Дълготрайни материални активи и СС 38 - Нематериални активи (в сила от 01.01.2008 година) не допускат преоценка по справедлива стойност на дълготрайните материални и нематериални активи за разлика от МСС 16 Имоти, машини и съоръжения и МСС 38 Нематериални активи, които допускат използването на модела на преоценката (преоценената стойност).
    16. СС 17 - Лизинг изисква отчитането като актив на финансовите разходи за бъдещи периоди за лихвите по договори за финансов лизинг за целия срок на лизинга при лизингополучателя. Според Общите положения за изготвянето и представянето на финансови отчети към МСФО такива разходи за бъдещи периоди не са актив (само предплатените разходи отговарят на дефиницията за актив).
    17. В СС 17 - Лизинг се изисква текущите финансови разходи да бъдат признавани на пропорционална база, докато МСС 17 Лизинг изисква това да става на база присъщия лихвен процент на лизинговия договор (параграф 20 от МСС 17).
    18. Според СС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия финансовите отчети на дъщерно предприятие не се консолидират, ако дъщерното предприятие е с разнородни дейности. МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети не допуска такова освобождаване от консолидация (пар. 20).
    19. Според СС 1 - Представяне на финансови отчети (в сила от 01.01.2008 г.) невнесеният капитал и обратно изкупените собствени акции се представят като актив в баланса, а според МСС 32 Финансови инструменти: представяне - като намаление на собствения капитал.
    20. Съгласно МСС 32 Финансови инструменти: представяне разходите за емитиране на акции, права и други собствени капиталови инструменти се отчитат в намаление на собствения капитал, докато според НСФОМСП - като текущи разходи; положителните/отрицателни разлики от препродажба на собствени акции според МСС 32 се отчитат в собствения капитал (премийния резерв), докато по НСФОМСП - като текущи финансови приходи/разходи.
    21. Положителната репутация, възникнала при бизнес комбинация (придобиване), се амортизира за максимален срок от 5 г. според СС 22, докато МСФО 3 забранява амортизиране на положителна репутация, тя може само да се обезценява по реда на МСС 36 Обезценка на активи. Отрицателната репутация според СС 22 се признава като приход на части, докато съгласно МСФО 3 се признава като приход еднократно в периода на бизнес комбинацията.
    22. Първоначалните преки разходи за уреждане на заеми според МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване се капитализират и признават на части като текущи разходи през срока на заема по метода на ефективния лихвен процент (пар. 43). Според СС 32 - Финансови инструменти те се отчитат еднократно като текущи при получаването на заема. Аналогично е третирането и на начални преки разходи при финансов лизинг съгласно МСС 17 Лизинг и СС 17 - Лизинг.
    23. МСС 34 Междинно финансово отчитане разрешава изготвянето на пълни или съкратени (сбити) междинни финансови отчети, докато СС 34 - Междинни финансови отчети - само пълни (в сила от 01.01.2008 г.).
    24. МСС 38 разграничава нематериалните активи на два вида: (а) нематериални активи с ограничен живот (те се амортизират), и (б) нематериални активи с неограничен живот (те не се амортизират, могат само да се обезценяват). СС 38 - Нематериални активи не прави такова разграничение.
    25. МСС 39 изисква финансовите активи на разположение за продажба да се преоценяват по справедлива стойност само с използването на капиталовия подход (преоценъчен резерв)(пар. 55 (б)), докато СС 32 допуска използването по избор на капиталов подход или приходно-разходен подход (т. 9.3, буква "б").
    26. МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване дава възможност при спазване на определени ограничителни условия всеки новопридобит финансов актив или възникнал финансов пасив да бъде класифициран ("определен") в категорията "финансови активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата" ("опция на справедливата стойност", пар. 9), с цел отчитане на разликите от преоценките в текущата печалба или загуба. Такава възможност няма съгласно СС 32 - Финансови инструменти.
    27. Според МСС 24 Оповестяване на свързани лица обхватът на свързаните лица е по-широк от този съгласно СС 24 - Оповестяване на свързани лица. Според СС 24 в обхвата на свързаните лица не се включват контролиращи съдружници и съвместни (смесени) предприятия, както и пенсионни фондове, в които предприятието работодател прави вноски.
    28. МСС 21 Ефекти от помените в обменните курсове разграничава функционална валута (валутата на основната икономическа среда, в която функционира предприятието) и валута на представяне (валутата, в която са представени финансовите отчети). Оттук всяка валута, различна от функционалната валута, е чуждестранна валута. Концепцията за функционалната валута не е възприета в СС 21. Вместо функционална валута и валута на представяне в СС 21 се използва само едно понятие - отчетна валута.
    29. Според МСС 39 преките разходи по придобиването на финансов актив, отнесен към категорията "финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата", в т.ч. към подкатегорията "финансови активи, държани за търгуване", се отчитат като текущи разходи, а не се включват в първоначалната оценка на актива. Според СС 32 - Финансови инструменти преките разходи по придобиването на финансов актив, държан за търгуване, се включват в цената му на придобиване.
    30. Съгласно МСФО 3 Бизнес комбинации преките разходи по бизнес комбинацията се отчитат като текущи. Според СС 22 - Отчитане на бизнескомбинации такива разходи не се отчитат като текущи, а се включват в цената на придобиване на бизнескомбинацията и по този начин оказват влияние върху размера на признатата репутация. Друга разлика е, че според МСФО 3 неконтролиращото (малцинствено) участие може да се оцени и по справедлива стойност (справедливата стойност на дяловете или акциите, съставляващи неконтролиращото участие, по данни от активен пазар или по друг метод за оценяване), а не само като дял от справедливата стойност на нетните активи на придобитото предприятие, както е според СС 22. Избраният метод за оценка на неконтролиращото участие съгласно МСФО 3 оказва влияние и върху размера на отчетената репутация.
    31. Според МСФО 3 репутацията се определя по начин, различен от този в СС 22. Репутацията е разликата между: (а)и (б), където: (а) е сборът от: справедливата стойност на възнаграждението по сделката + неконтролиращото участие + справедливата стойност на предишно дялово участие (при поетапна бизнес комбинация); (б) справедливата стойност на разграничимите нетни активи на придобитото предприятие или дейности(100 %). Когато разликата е положителна, е налице положителна репутация, а когато е отрицателна - "печалба от изгодна покупка" (т.е. отрицателна репутация). Според СС 22 репутацията е разликата между (а) първоначалната стойност при придобиването (цената на придобиване на бизнескомбинацията) и (б) дела на придобиващия в справедливата стойност на разграничимите нетни активи на придобитото предприятие или дейности, т.е. както бе в предишната версия на МСФО 3.
    32. Според променения МСС 40 Инвестиционни имоти (в сила от 01.01.2009 г.) имоти в процес на изграждане или разработване за бъдещо използване като инвестиционни имоти вече са в обхвата на МСС 40, а не в обхвата на МСС 16 Имоти, машини и съоръжения. Следователно ако предприятието е избрало модела на справедливата стойност като последваща оценка на инвестиционните си имоти, и такива имоти трябва да преоценява по справедлива стойност с отчитане на разликите от преоценките в текущата печалба или загуба. Според СС 40 разходите за разработването или изграждането на такива имоти се отчитат като разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, както в предишния МСС 40.
    33. Според МСФО 10 Консолидирани финансови отчети неконтролиращото (малцинственото) участие, посочено в консолидирания финансов отчет, може да бъде и отрицателна величина. Според СС 27 не се допуска отрицателна оценка на малцинственото участие.
    34. Различно е представянето на нетния резултат от продажба на дълготрайни материални или нематериални активи във финансовите отчети: Според МСФО в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход се представя по една статия печалбата или загубата от продажба на такива активи (по статията „Други доходи“ или „Други разходи“). Според НСФОМСП в отчета за приходите и разходите се представят отделно балансовата стойност на продадените дълготрайни материални или нематериални активи (в разходната част на отчета, статия „Други разходи“, подстатия „Балансова стойност на продадени активи“) и отделно се посочва приходът от продажбата в приходната част на отчета (статия „Други приходи“).

Проекти за усъвършенстване на МСФО, нови стандарти и изменения на съществуващи стандарти[редактиране | edit source]

Съветът за Международни счетоводни стандарти и Съветът за стандарти за финансово отчитане на САЩ публикува документ за обсъждане, свързан с представянето на финансовите отчети. Документът за обсъждане съдържа анализ на текущите позиции във финансовите отчети и представя първоначалните виждания на двата съвета за това как тези позиции ще бъдат представени в един бъдещ формат на отчетите.

Международните стандарти за финансово отчитане и Общоприетите счетоводни принципи на САЩ (US generally accepted accounting principles (GAAP) представят ограничена информация за представянето на финансовите отчети. Освен това тази информация в US GAAP е разпръсната в различни стандарти.

Освен това ползвателите на финансовите отчети често изразяват недоволство за това, че информацията в различните компоненти на финансовите отчети не е свързана, а в определени случаи позиции, които не са сходни, се обединяват.

Издавайки документа, двата съвета предлагат две основни неща: да се създаде свързваща информация и да се дисагрегира информацията. Свързаността ще даде възможност ползвателите на отчетите да проследяват информацията в различните компоненти; дисагрегирането ще бъде начин различните икономически събития да се представят отделно.

За да постигнат тези цели, съветите са развили базиран на принципи формат на финансовите отчети, който е представен в документа за обсъждане.

Той е отворен за коментари до 14 април 2009 г.


  • На 6 септември 2007 г. СМСС издаде променена версия на МСС 1 Представяне на финансови отчети. Измененията в стандарта са сравнително малки, но те представляват първият етап от цялостен проект за промяна на представянето на информация във финансовите отчети. Промененият стандарт влиза в сила от 1 януари 2009 г. и e приет с Регламент (ЕО) № 1274/2008 от 17 декември 2008 г. (публ. в ОВ, бр. L 339 от 18.12.2008 г.). Той е резултат от приключването на първата фаза от съвместния проект на СМСС (IASB) и американския ССФО (Съвет по стандарти за финансово отчитане, FASB), насочен към преразглеждане и привеждане в съответствие на изискванията за представяне на информация във финансовите отчети.

Основни промени: въвежда се изискването за изготвянето на отчет за всеобхватния доход на мястото на отчета за доходите, променя се названието на баланса в отчет за финансовото състояние, променя се структурата и съдържанието на отчета за промените в собствения капитал. Няма изменение в структурата и съдържанието на отчета за паричните потоци (регламентът за него е в МСС 7 Отчети за паричните потоци). Отчетът за всеобхватния доход може да бъде изготвен по избор като един отчет (с два „раздела”: първи, за текущата печалба или загуба, и втори, за другия всеобхватен доход) или като два отделни отчета – отчет за доходите (както досегашния) и отчет за всеобхватния доход. Въвеждането на всеобхватния доход е насочено към потребителите на информация, които да могат да получат информация за съвкупния доход, генериран от предприятието, независимо от това дали той е отразен в отчета за доходите или в собствения капитал.В отчета за промените в собствения капитал вече се отразяват само измененията в собствения капитал, породени от операции със собствениците, като разпределени дивиденти, увеличение или намаление на собствения капитал и др.

Освен това предприятията трябва да представят отчет за финансовото състояние (баланс) в началото на най-ранния сравним период, когато предприятието прекласифицира статии в отчета за финансовото състояние, прилага счетоводна политика с обратна сила или прави преизчисления с обратна сила (при корекция на грешки). Преработеният МСС 1 води до изменения в 5 МСФО, 23 МСС и 10 разяснения. В резултат на промените в термините е променено и названието на МСС 10: от МСС 10 Събития след датата на баланса на МСС 10 Събития след отчетния период.

  • На 13 октомври 2008 г. Съветът по Международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува изменение на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и на МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване, с което се разрешава прекласифициране на финансови инструменти, за които по досегашната версия на МСС 39 това не се позволява. Изменението на МСС 39 дава възможност при редки обстоятелства да се прекласифицират определени финансови инструменти извън финансовите активи, държани за търгуване, и финансовите активи на разположение за продажба. Изменението на МСС 39 и МСФО 7 е прието от Европейската комисия с Регламент (ЕО) № 1004/2008 от 15 октомври 2008 г. (публ. в ОВ от 16 октомври 2008 г., бр.L 275). Най-ранната дата, от която може да се извърши такова прекласифициране, е 1 юли 2008 г. Изменението на двата стандарта е част от серията от стъпки, които СМСС предприе за промяна на счетоводните правила в отговор на финансовата криза. То дава възможност на компаните от ЕС, прилагащи МСФО, да преодолеят неблагоприятни загуби от спад в пазарните цени на силнорискови ценни книжа и други финансови активи. С изменението се намаляват различията между МСФО и Общоприетите счетоводни принципи на САЩ в тази област.
  • През март 2009 г. СМСС издаде изменение на МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване - „Подобряване на оповестяването за финансовите инструменти (изменение на МСФО 7)”. което влиза в сила от 01.01.2009 г. С изменението на МСФО 7 се въвежда изискването за тристепенно равнище на йерархия при оповестяването на информация за справедливата стойност на финансовите активи и пасиви,чиято последваща оценка е справедливата стойност, и допълнителни оповестявания за ликвидния риск. Изменението на МСФО 7 е прието от Европейската комисия с Регламент (ЕО) 1165/2009 от 27 ноември 2009 г., публ. в ОВ,, бр. L 314.Изменението на МСФО 7 представлява част от усилията на СМСС да се преодолеят последиците от финансовата криза и в отговор на очакванията на Г-20 в тази насока.
  • През април 2009 г. СМСС издаде проект с название “Подобрения на Международните стандарти за финансово отчитане” – втори по рода си (първият беше издаден през май 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.), с които се правят промени в 12 стандарта като част от програмата за годишни подобрения на стандартите. С този проект се внасят необходими, но не толкова спешни изменения на МСФО. Повечето от промените влизат в сила от 01.01.2010 г., въпреки че се разрешава и по-ранното им прилагане. Подобренията на МСФО от април 2009 г. са приети от Европейската комисия с Регламент (ЕО) 243/2010 от 23 март 2010 г., публ. в ОВ,, бр. L 77.
  • На 12 ноември 2009 г. СМСС издаде нов стандарт - МСФО 9 Финансови инструменти, като първи етап от проекта за замяната на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване. Новият стандарт влиза в сила от 1 януари 2013 г., като по-ранното прилагане се разрешава, в т.ч. и за финансовите отчети за 2009 г. Засега стандартът не е приет от Европейската комисия.
  • Нов стандарт - МСФО за МСП. На 9 юли 2009 г. СМСС публикува Международен стандарт за финансово отчитане за малки и средни предприятия (МСФО за МСП). Той е в обем от 230 страници и е резултат от продължителен петгодишен процес на разработване и многократни обсъждания. Особеност е, че в него не е фиксирана дата на влизане в сила: законодателството на всяка страна трябва да го приеме по съответния ред и да определи датата му на влизане в сила. МСФО за МСП по същество представлява съкратена и по-опростена версия на пълните МСФО. В него са възприети основните концепции и принципи (изходни предположения), съдържащи се в Общите положения за изготвянето и представянето на финансови отчети („концептуалната рамка”), представляващи теоретичните основи на англо-американската счетоводна система.

Съдържанието на МСФО за МСП е структурирано в 35 раздела, всеки от които в тематично отношение може да се разглежда като отделен стандарт. Някои от тях повтарят названието на отделни МСС/МСФО. Стандартът не съдържа теми, които не са подходящи за МСП (нетна печалба на акция, информация по сегменти, междинни финансови отчети, специално отчитане на активи, държани за продажба); в области, за които пълните МСФО разрешават алтернативно счетоводно третиране, МСФО за МСП позволява само един начин на отчитане (например може да се прилага само моделът на цената на придобиване по отношение на имоти, машини и съоръжения и нематериални активи); много от основните изисквания за признаване и оценяване на активи, пасиви, приходи и разходи са опростени в сравнение с пълните МСФО; изискват се по-малко оповестявания.

В стандарта са включени и основните постановки от 8 разяснения към пълните МСФО, свързани със сделки, които обикновено се извършват от МСП. Разглеждат се и няколко въпроси, които липсват в пълните МСФО (в раздели 9 и 22 на МСФО за МСП): комбинирани финансови отчети; първоначална емисия на акции и други капиталови инструменти; продажба на опции, права и варанти; капитализиране на акции, премийна емисия на акции и разделяне на акции.

Ако МСФО за МСП бъде приет за прилагане в България (със съответна промяна в Закона за счетоводството), той ще замени досегашните НСФОМСП.

Засега прилагането на МСФО за МСП в ЕС се отлага, тъй като от 27 страни членки 9 са против възприемането на стандарта. Сред последните са Франция, Германия, Италия, Полша, България и др. Счита се, счетоводните директиви (4-та и 7-ма за индивидуалните и консолидираните финансови отчети на компаниите), имплементирани в националните счетоводни стандарти на всяка страна, трябва да бъдат водещи по отношение на малките и средните предприятия, а МСФО (пълни) да останат за големите компании.


● На 6 май 2010 г. СМСС издаде “Подобрения на Международните стандарти за финансово отчитане” (Подобрения на МСФО от май 2010 г.), с които се внасят незначителни промени в осем МСФО и едно разяснение: МСФО 1 Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане, МСФО 3 Бизнес комбинации, МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване, МСС 1 Представяне на финансови отчети, МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия, МСС 31 Дялове в съвместни предприятия, МСС 34 Междинно финансово отчитане и КРМСФО 13 Програми за лоялност на клиентите. Това са третите поред годишни подобрения, издадени от СМСС. Те влизат в сила от 01.01.2011 г. Приети са за приложение в ЕС с Регламент (ЕС) № 149/2011 от 18 февруари 2011 г., Официален вестник, бр. L 46 от 19.2.2011 г.


● На 16.06.2011 г. СМСС публикува изменение на МСС 1 Представяне на финансови отчети с название "Представяне на компонентите на друг всеобхватен доход". То е резултат от работата по съвместен проект с американския Съвет за стандарти за финансово отчитане (FASB). Изменението е прието за приложение в ЕС с Регламент (ЕС) № 475/2012 от 5 юни 2012 г., Официален вестник, бр. L 146 от 06.06.2012 г. Промените влизат в сила след 01.07.2012 г. (за България – от 01.01.2013 г.). С изменението на МСС 1 се въвеждат две основни промени: (1) Изменя се названието на отчета за всеобхватния доход на „отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход”. (2) Изисква се групиране и представяне на статиите на другия всеобхватен доход в зависимост от възможността им да бъдат прекласифицирани в бъдеще.

Външни препратки[редактиране | edit source]