Мездра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мездра.

Герб на Мездра
Мездра
Mezdra-municipality-2.jpg
Сградата на общинската управа
България
Red pog.png
Мездра
Област Враца
Red pog.png
Мездра
Общи данни
Население 10 916 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 10 918 (НСИ)
Землище 5,343 km²
Надм. височина 219 m
Пощ. код 3100
Тел. код 0910
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 47714
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мездра
Иван Цанов
(независим)
Мемориал на загиналите през войните
Църква „Св. вмчк. Георги Победоносец“

Мѐздра е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Мездра.

Името на града произлиза от турската дума „мездрея”, която в превод означава „запустяло населено място“.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен край река Искър (предимно на нейния ляв бряг) на изхода от Искърския пролом от Стара планина, с което се открива излаз към Предбалкана и Дунавската равнина.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Мездра
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население няма данни 6 487 9 796 12 701 13 597 13 006 12 387 11 415 11 062 10 896
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de[2] и „Pop-stat.mashke.org[3]

История[редактиране | edit source]

Днешното селище Мездра е основано, когато се построява железопътната линия София – Горна Оряховица в края на 19 век, чиито строители са главно пришълци от близките села Моравица, Боденец и Дърманци. Образува се гара Мездра и около нея започват да се заселват хора. Мездра, след построяването на линията Мездра – Видин, става втората по важност гара в Северна България след Горна Оряховица.

Почти половината от населението на Мездра са преселници от град Кичево и околностите му (намиращ се днес в Западна Македония). До 9 септември 1944 г. е съществувало културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.

Обявен е за град с Указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г., обнародван в ДВ, бр. 224 от 28.09.1949 г.

Религия[редактиране | edit source]

  • Църква „Св. вмчк. Георги Победоносец“ – построена през периода 1930-1932 г. по проект на арх. Петър Дограмаджиев. Основният камък на храма е положен на 19 август (Преображение Господне) 1930 г., а освещаването ѝ е извършено на 8 май (Томина неделя) 1932 г. от врачанския митрополит Паисий в присъствието на министъра на просвещението Константин Муравиев. Главни дарители за въздигането на църквата са наследниците на индустриалеца Тодор Балабанов – синът му Иван, съпругата Елена и дъщерята Зорка. Акцент в нейния интериор са иконите от т.нар. царски ред, които са рисувани от големия български художник проф. Дечко Узунов.
  • Църква „Шалом“.

Политика[редактиране | edit source]

  • 2011 – Иван Аспарухов (независим) печели на втория тур с 46% срещу Нели Стоянова (ГЕРБ)
  • 2007 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Стефан Стефанов („Движение за община Мездра“)
  • 2003 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур със 78% срещу Николай Велчев (независим)
  • 1999 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Славей Младенов (ОДС плюс)
  • 1995 – Цветко Петков (предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втория тур с 59% срещу Веселин Кръстев (Народен съюз)

Обществени институции[редактиране | edit source]

Здравеопазване

„МБАЛ“ ЕООД, Мездра е със следните разкрити отделения.

  • Вътрешно отделение – 4 лекари, 7 сестри. 30 разкрити легла. Лекуват се пациенти с белодробни, кардиологични, гастроентерологични, ендокринологични и нефрологични заболявания. Правят се всички видове ендоскопски изследвания.
  • Хирургическо отделение – 4 лекари, 7 сестри. 25 разкрити легла. Всички операции в областта на корема, онкохирургия, гръдна хирургия и спешна неврохирургия.
  • Акушеро-гинекологично отделение – 3 лекари, 8 акушерки. 15 разкрити легла. Поема нормални и патологични раждания, гинекологични операции, цялата АГ спешност.
  • Детско отделение – 3 лекари, 6 сестри. 15 разкрити легла. Лекуват се предимно инфекции на горните и долни дихателни пътища.
  • Нервно отделение – 3 лекари, 6 сестри. 25 разкрити легла. Лекуват се инсулти, плексити, дископатии, коренчеви болки и др.
  • Отделение по анестезиология и интензивно лечение – 5 лекари, 12 сестри. 6 разкрити легла. Цялата гама спешни състояния, определяни като II ниво на компетентност.
  • Отделение по образна диагностика – 3 лекари, 5 лаборанти. Включва компютърен томограф, рентгенови апарати, кардиоехографи.
  • Клинична лаборатория – 1 лекар, 5 лаборанти. Всички изследвания се правят и отчитат по електронен път с цел максимална обективност.
  • Микробиологична лаборатория – 1 лекар, 2 лаборанти. Извършва микробиологична диагностика без вирусология.
  • Хистопатологична лаборатория – 1 лекар, 2 лаборанти. Извършва експресна хистопатологична диагностика (гефрир), както и изготвянето на трайни хистологични препарати.
  • Филиал за спешна медицинска помощ – 6 лекари, 6 сестри, 1 линейка.

На територията на община Мездра работят 18 общопрактикуващи лекари.

Стоматологичната помощ се осъществява от 11 стоматолози.

СБРСЗБ – 6 лекари, 16 сестри. Лечение и възстановяване след прекарани инсулти и инфаркти.

Икономика[редактиране | edit source]

Гара Мездра
  • МЗ „Искър“ – нестандартно оборудване, електронни платки за автомобилостроенето.
  • Текстилен завод - за широкоформатни памучни тъкани, шивашка фабрика за спално бельо.
  • „Хемус М“ – завод за производство на всякакъв вид облицовъчни материали от камък (Врачански мрамор, гранит и др).
  • Фирми за обработка на скални материали, производство на паметници, камини, чешми и др.
  • Автобусни превози „Цветина“, автокъща „Торонто“
  • 5 бензиностанции, 4 автомивки
  • верига магазини „Финес“, Детска борса за всичко, свързано с детето, верига магазини „Ариел“

Забележителности[редактиране | edit source]

Дом на железничаря
  • Читалище „Просвета“, основано през 1925 г.
  • Художествена галерия, открита на 30 декември 1971 г.
  • Поречието на река Искър предлага изключително красиви места за къмпингуване и риболов.
Театър
  • Самодеен театър към Дома на железничаря с ръководител Юли Пухалски
Музеи
  • Музейна сбирка за историята на железниците в Дома на железничаря
  • Археологически комплекс „Калето“датиран от IV в. пр.н.е.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Ден на Мездра – 6 май (Гергьовден)
  • Празници на културата „Мездра – май“, традицията за чието провеждане датира от 1974 г.
  • Ежегодно през май се провеждат вечери на рок-музиката с местни банди.
  • Мездра е сред малкото градове, запазили киносалона си, където се показват най-новите филми.

Литература[редактиране | edit source]

Читалище „Просвета“
  • Клуб на свободните писатели (основатели: Владимир Джаферски, Иван Христов-Рубелс[1])
  • Вестник „Литературен фар“

Спорт[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Централният площад
Родени в Мездра
Починали в Мездра
  • Върбан Бояджийски (1932-1994), художник
  • Роза Попова (1879-1949), българска драматична актриса и театрална режисьорка

Други[редактиране | edit source]

Морският нос Мездра на остров Сноу в Антарктика е наименуван в чест на града.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Mezdra Point.

Външни препратки[редактиране | edit source]