Мексико (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Град
Мексико (град)
на испански: Ciudad de México
Флаг Герб
Флаг
Герб
Държава Мексико
Статус Столица
Община Федерален окръг
Координати 19°26′00″ с. ш. 99°08′00″ з. д. / 19.433333° с. ш. 99.133333° з. д.
Основаване 18 март 1325 г
Предходни имена Теночтитлан
Площ 1485 km²
Височина на центъра 2240 m
Население 8 857 188 души (2011)
Плътност 5862 д./km²
Агломерация 38 351 276 души
Часова зона UTC-6, през лятото UTC-5
Телефонен код (+52) 55
Пощенски кодове 01000 - 16999
Сайт http://www.df.gob.mx/

Мексико (град) (Мексико)
Red pog.png
Мексико (град)

Мексико,(на испански: Ciudad de México, изговор: Сиудад де Мехико; известен до XVI век като Теночтитлан) е столицата и най-големият град на североамериканската държава Мексико. Той е и най-големият град на Южна и Северна Америка и третата по големина градска агломерация в света (след Токио и Сеул) с население от около 22 000 000 жители. Населението на самия град се състои от около 8 800 000 души. Мексико е един от най-важните финансови центрове в цяла Америка. Разположен е на 2240 m надморска височина.

История[редактиране | edit source]

Теночтитлан[редактиране | edit source]

Теночтитлан, рисунка от Диего Ривера

Теночтитлан се нарича столицата на ацтекската империя от 1325 г. до 1521 г., когато градът попада под властта на испанците. Приблизителната дата на основаването на града е 18 юли 1325. Столицата се издига на няколко острова посред соленото езеро Тескоко[1] в близост до по-старото селище Тлателолко. Постепенно градът се разраства и се разпростира на изкуствено създадени полуострови и острови. Двата града Теночтитлан и Тлателолко се сливат в една огромна островна столица. 100 години след създаването на града той наброява около 100 000 души, а 200 години след това окло 250 000 (а според някои по-смели пресмятания до 500 000 човека).[2]

Основаване[редактиране | edit source]

След като акостира във Веракрус, Ернан Кортес чува за този велик град на ацтеките и успява да убеди местните жители да му помогнат да го разруши.[3] За първи път той вижда града на 8 ноември 1519 г.[4] и е удивен от красотата му и големината му.[5][6] Напрежението между ацтеките и испанците расте докато една вечер на 30 юни 1520 година ацтеките възстават и успяват да отблъснат европейците.[7] Те решават, че са ги отблъснали завинаги, но Кортес събира нови сили и се завръща през май 1521 година. По това време се разпространява и епидемия от дребна шарка.[8] Ернан Кортес обсажда града и в продължение на 3 месеца градът страда от липса на вода и храна като епидемията от дребна шарка покосява много от жителите на града.[3] След това Кортес води битка за града улица по улица и къща по къща.[9] Finally, Cuauhtémoc had to surrender in August 1521.[3] Така конкистадорът Ернан Кортес завзема стария ацтекски град Теночтитлан и върху неговите развалини се ражда новия град Мексико.

Реконструкция и растеж[редактиране | edit source]

Рисунка на град Мексико от 1628 година

Кортес решава да застрои наново града след почти напълното му разрушаване, като при това остава верен на испанската корона. Мексико се превръща в могъщ град-държава.[10]

Въпреки че испанците използват разположението и градоустрйствения план на Теночтитлан, те строят католически църкви върху старите храмове на ацтеките. Населението на града постепенно нараства, а заедно с него и града. Икономиката на града също разцъфтява благодарение на търговията, защото Мексико има лесен достъп до Атлантическия и Тихия океан. Въпреки опитите на испанската корона да контролира напълно търговията, тя успява само частично.[11] Испанците също така се опитват да наложат единна католическа вяра, но и там успяват само частично.

Понятието благородство процъфтява в Нова Испания по начин, невидян в другите части на Америка. Испанците срещат общество, в което понятието за благородство е огледално на тяхното. Те уважават порядките на благородниците от местното население и ги добавят към своите. Благородническата титла в Мексико в следващите столетия не е свързана с политическа власт, а по-скоро с богатство и позиция в обществото.[12] Трябва да се докаже аристократичния и благорден произход на семейството. Повечето семейства постигат това като наптрупват богатства извън града и след това ги харчат и инвестират в столицата като строят църкви и големи елегантни палати. Днес някои от тях са все още запазени и могат да се видят в града.

Мексико постига независимост през 1821 година. През 1824 г. е обявен за република и град Мексико става столица на новата република.[13] [14] През 1847 година градът попада под ударите на САЩ, които се стремят да разширят териториите си. Периодът на окупация продължава до 1848 година. От 1863 г. до 1867 г. градът е окупиран от френски войски.

XX век досега[редактиране | edit source]

Архитектурен стил от 1880-1920 г. в Мексико

Историята на Мексико през XX и XXI век е свързана с феноменалния растеж на града и последиците, които това има в политиката и околната среда. През 1900 г. населението на града е 500 000 души.[15]

В периода 1910—1917 г. след 30-годишна диктатура се разгръща кръвопролитна революционна борба, завършила с победата на демократичната революция. През 1929 г. в столицата се установява правителството на страната и е проведена национализация на крупни предприятия. След всичко това градът започва да расте основно на запад,[10] след което започва да расте нагоре през 1950-те когато първият небостъргач „Торе Латиноамерикана“ е построен.[3] Олимпийските игри от 1968 година, които се провеждат в Мексико способстват за построяването на много нови спортни съоръжения.[10] През 1969 година е открито метрото.

Торе Латиноамерикана, първият небостъргач в Латинска Америка

През 1960-те започва нов, още по-голям растеж на града, особено на север, северозапад и североизток. Между 1960 и 1980 година населението се удвоява и наброява 8 831 079 души.[10] Поради невероятния растеж и поради това, че повече от половината от работата, свързана с различните индустрии в държавата се намира в град Мексико, управлението на града едва смогва с услугите. Много от жителите на аграрните райони се преместват да живеят тук за да избягнат тежкия и беден живот. Това още повече увеличава проблемите на града. Поради липса на жилищна плош, те се заселват в покрайнините, където строят нелегални примитивни постройки.[14] Това създава сериозно замърсяване на водата и въздуха.[16]

Авткратичнто правителство на града управлява Мексико след Революцията и се задържа на власт основно поради икономическия растеж след Втората световна война и въпреки неспособността му да се справи с проблемите на растежа и замърсяването. През 1960-те започват масови протести, основно на студенти, които ескалират през 1968 година и водят д масови ибийства на площада в град Тлателолко 10 дни преди започване на Олимпийските игри.[14]

Един от най-тежките удари за града обаче е земетресението от 1985 година. То се случва на 19 септември 1985 и нанася тежки поражения. Земетресението е с магнитуд 8,1, а епицентърът му е в щата Мичоакан. Жертвите са 10 000 загинали и 30 000 ранени, като 95 000 души остават бездомни. Материалните щети се оценяват на 4 милиарда американски долара.[17] Разрушени са 416 сгради, а над 3 000 са сериозно увредени.[18] Макар да не е толкова разрушително като други земестресения в Латинска Америка[19] то се оказва решаващо за управлението на града, съставен от една единствено партия. Това управление е парализирано от собствената си бюрокрация и корупция, което заставя гражданите сами да провеждат спасителните акции.[20]

През 1997 година е избран нов кмет на града, Куаутемос Карденас, член на партията на Демократичната революция. Той провежда редица демократични реформи и успява да постигне известни успехи в борбата с престъпността, замърсяването и други проблеми. Той си подава оставката през 1999 година за да се кандидатира за президент.

География[редактиране | edit source]

Вулканът Попокатепетъл, гледка от града
Вулканът Истаксиуатъл

Град Мексико е разположен в самия център на страната, в Мексиканската долина, която понякога е наричана Мексикански басейн. Тази долина е разположена на Централното мексиканско плато.[21][22] То е с височина 2240 метра над морското равнище и е заобиколено от всички страни с планини и вулкани, които в отделни райони достигат височина 5000 метра.[23] На север от града се намира планината Гадалупе, на изток - планината Санта Катарина, а на юг - Лас Крусес и Ахусто. Двата най-глеми и най-високи вулкани са Истаксиуатъл (5 230 метра) и Попокатепетъл (5 452 метра). Водата, която се стича от тези планини застрашава града от наводнения, затова още през XVII век е построена система от канали и тунели.[21][23] Градът също така често има засилена сеизмична дейност с висока вероятност от земетресения.[24]

Мексико е построен на мястото, където се е намирало езерото Текскако. Източването на водите на това езеро започва още през XVII век и днес то е сухо. Въпреки това дъното му е нестабилно, меко и постепенно пропада поради извличане на подземните води. За последното столетие градът е пропаднал до 9 метра на някои места. Това засилва вероятността от наводнения и създава проблеми с отходните системи, особено по време на дъждовния сезон.[23][24] На територията на града не са рядкост и пясъчните бури.

Различни карти на федералния район
MX-DF-Relieve.png MX-DF-hidro.png MX-DF-clima.png
Топографска карта Хидроложка карта Карта на климата

Климат[редактиране | edit source]

Мексико
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
11
 
21
6
 
 
4.3
 
23
7
 
 
10
 
26
9
 
 
26
 
27
11
 
 
56
 
27
12
 
 
135
 
25
12
 
 
175
 
23
12
 
 
169
 
23
12
 
 
145
 
22
12
 
 
67
 
22
10
 
 
12
 
22
8
 
 
6
 
21
7
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO

Град Мексико има субтропичен, океански климат, който се дължи на неговото местоположение, както и на голямата му височина. По-ниската част на долината получава по-малко валежи, отколкото по-високите части на юг. Като правило климатът на южните и западните квартали е много по-сух и топъл от тези, които се намират на север, както и от планинските райони с борови и дъбови гори, известни като Ахусто.

Средните годишни температури варират от 12 до 16 °C (54 до 61 °F) взависимост от височината. Най-ниските температури обикновено са регистрирани през януари и февруари и достигат -2 до -5 °C (28 до 23 °F) със снеговалежи в южните части на Ахусто. Максималните температури са измерени през късната пролет и лятото, когато могат да достигнат 32 °C (90 °F). Валежите са основно през лятото, като централната част на долината много рядко вижда валежи от сняг. Районът получава около 820 милиметра дъждовни валежи годишно от юни до септември/октомври, като през останалата част на годината почти не вали.

Максимална температура: 34 °C (1983 година)
Минимална температура: -7 °C (1973 година)

Слабите ветрове на антициклоните системи не могат да помогнат на замърсяването на града, което е създавано от 50 000 различни индустрии и 4 милиона моторни превозни средства, които се намират на неговата територия.[25] През 1980-те замърсяването на града достига ниво на екологична катастрофа. Това довежда до решението на президента Мигел де ла Мадрид Уртадо да обяви една голяма част за екологичен резерват.

Климатът се характеризира с два сезона. Дъждовният сезон е от юни до октомври, когато ветровете донасят влага от океана. Сухият сезон е от ноември до май, когато въздухът е сух. Последният се разделя на два подсезона - студен, от ноември до февруари, когато въздушни маси от север позволяват въздуха да се задържи сух и студен и топъл, от март до май, когато преобладават тропическите ветрове, но все още не носят достатъчно влага за дъждове.[26]

Административно делене[редактиране | edit source]

Квартали на федералния район
Boroughs of Mexican Federal District numbered.svg
Номер Квартал Население (2005) Площ (km²)
1 Алваро Обрегон (Álvaro Obregón) 706.567 96,17
2 Аскапотсалко (Azcapotzalco) 425.298 33,66
3 Бенито Хуарес (Benito Juárez) 355.017 26,63
4 Койоакан (Coyoacán) 628.063 54,40
5 Куахималпа де Морелос (Cuajimalpa de Morelos) 173.625 74,58
6 Куаутемок (Cuauhtémoc) 521.348 32,40
7 Густаво А. Мадеро (Gustavo A. Madero) 1.193.161 94,07
8 Истакалпо (Iztacalco) 395.025 23,30
9 Истапалапа (Iztapalapa) 1.820.888 117,00
10 Ла Магдалена Контрерас (La Magdalena Contreras) 228.927 74,58
11 Мигел Идалго (Miguel Hidalgo) 353.534 46,99
12 Милпа Алта (Milpa Alta) 115.895 228,41
13 Тлауак (Tláhuac) 344.106 85,34
14 Тлалпан (Tlalpan) 607.545 340,07
15 Венустиано Каранса (Venustiano Carranza) 447.459 33,40
16 Ксочимилко (Xochimilco) 404.458 118,00
Общо 8 720 916 1487

Централната и южна части на града заедно с южните предградия образуват така наречения федерален район, административна единица, която има смисъла на щат, но се ползва с особен и специален статут. Практически останалата част на градската агломерация влиза в различни общини. Федералният район е разделен на 16 отделни квартала (на испански: delegaciones), които не са еквивалентни на българските квартали, а по-скоро на общини, но не напълно. От 2000-та година управниците им се избират по мажоритарната система.

Демография[редактиране | edit source]

Най-големият растеж на населението на град Мексико е през втората половина на XX век: от 3 милиона жители през 1950 до 18-22 милиона (в зависимост от границите на града) през 2000 година. Историческият център на град Мексико е най-старият квартал със сгради от XVI век. Той попада в така наречения федерален район. Населението на този район е 8 605 239 души. Останалата част от града влиза в рамките на щата Мексико.

Исторически погледнато, долината Анауак е една от най-гъсто населениете. След като федералният район е основан през 1824 година, градската част на Мексико се разпростира до квартала Куаутемок. През XX век елитът се установява в южните и западни части на града. Според преброяването от 1921 година 54.78% от населението на града се счита метиси (местно население смесено с европейците), 22.79% европейско и 18.74% местно (потомци на древните индианци).[27] По това време градът има население 1 милион души.

До около 1980-те, федералният район е най-гъсто населеното място, но от тогава досега населението му остава постоянно - около 8 700 000 души. С население от около 20 милиона по данни от 2008 година, обшината[28] е една от най-гъсто населените в света. Въпреки това годишният растеж е значително по-малък, отколкото на други места.[29] Притокът на хора, мигрирцията към федералния район в периода от 1995 до 2000 година е отрицателна.[30]

Нахуатъл, отоми, михтеко, сапотеко и масауа са основните местни езици, които се говорят в Мексико.[31] От друга страна, Мексико е място за екстрадирани или имигрирали от други латиноамерикански държави - Аржентина, Чили, Уругвай, Колумбия, Бразилия и Венецуела, както и от Европа - предимно Германия и Испания, но също така Франция, Румъния, Италия и Полша,[32][33], от Близкия Изток (Либия и Сирия),[34] и в близките години от Азия (Китай и Южна Корея).[35] Мексико също така има най-голямата общност от американци (САЩ), живеещи извън пределите на страната. Според различните източници те са оценявани на 440 000 до 600 000.[36][37] Официланият език е испански.

По-голямата част (90.5%) от жителите на града принадлежат към римокатолическата църква.[38] Съществуват също така протестанти, будисти и различни ислямски и еврейски групи.

Икономика[редактиране | edit source]

Фондовата борса на Пасео де ла Реформа в Мексико

Мексико е един от най-важните икономически центрове в Латинска Америка. Федералният район произвежда 21.8% от брутния вътрешен продукт на страната[39] който възлиза на 315 милиарда долара, 8-ми в света след Токио, Ню Йорк, Лос Анцелес, Чикаго, Париж, Лондон и Осака и най-големият в Латинска Америка.[40][41][42] Икономиката на град Мексико се нарежда на 30-то място в света.[43]

Мексико допринася най-голямата част от индустрията на страната (15.8%), а също така и в областта на услугите (25.3%). Поради защитените от закона територии, федералният район има най-малкият принос към селското стопанство.[39] Град Мексико има една от най-бързо растящите икономики в света и брутният вътрешен продукт се предвижда да се удвои до 2010 година.[44]

Мексико е най-богатият град в цяло Мексико, а също така и в цяла Латинска Америка. Градът има индекс от 0.937, който е идентичен с този на република Корея. Разходите на едно средно домакинство в града са сравними с тези на домакинствата в Германия и Япония. В столицата домакинствата имат по-малко членове, средно 3.7 в сравнение със средното за страната 4.0.

БВП на глава от населението е $25 258, което е сравнимо с БВП на страни като например Южна Корея. Горните 25% от населението имат доходи от порядъка на $98,517 през 2007 година. Поради високата покупвателна способност на населението на града, Мексико е привлекателно място за компании, които произвеждат луксозни стоки. Броят на магазините, особено тези, които продават луксозни коли, технологии, бижутерия и облекло нараства значително след 2003 година.

Общото лично богатство от частните доходи на гражданите на цялата федерална област се оценява на 536,95 милиарда щатски долара, 146 милиарда щатски долара по-голямо от БВП на града от 390 милиарда щатски долара, което взема предвид само чистата стойност на стоки, услуги и други активи. Икономическите реформи на президента Карлос Салинас де Гортари имат огромен ефект върху града. Много бизнеси и банки биват приватизирани. Той съща така подписва НАФТА.

Политика[редактиране | edit source]

Образование[редактиране | edit source]

Централната част на Университетския град и на Национален автономен университет на Мексико
Campus Central de la Ciudad Universitaria de la Universidad Nacional Autónoma de México (UNAM)*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

UNAM Ciudad Universitaria.jpg
Държава Мексико
Тип Културно
Критерии ii, iv, vi
Справка 1250
Регион** Списък на световното културно и
природно наследство на ЮНЕСКО
в Америка
Регистрационна справка
Вписване 2007  (31ва сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.
Монтерей институт по технология и висше образование в Мексико

Един от най-престижните университета на цяла Америка, Националният автономен университет на Мексико се намира в Мексико. Той е най-големият университет на континента с общо 305 969 студенти в различни специалности и дисциплини. Три Нобелови лауреати, много мексикански бизнесмени и почти всички съвременни президенти на Мексико са възпитаници на този университет. Националният автономен университет на Мексико провежда 50% от научните изследвания и разработки и има сателитни клонове в цялата страна, обсерватории и научни изследователски центрове и институти. Той е на 195-то място в списъка на 200-те най-добри университета в света.[45] Главният корпус на университета, известен като Университетският град (Ciudad Universitaria),е обявен за световно наследство от ЮНЕСКО през 2007 година.

Второто по големина висше учебно заведение е Националният политехнически институт, където се изучават различни научни и технологични дисциплини. Други висши училища в града включват Метрополитен автономен университет, Автономен технологичен институт на Мексико, Монтерей Институт по технология и висше образование, Панамерикански университет и много други. Градът има много както обществени, така и частни университети. Престижният Калифорнийски университет също има представителство тук, известно като Каса де Калифорния.[46]

Училищата от 1-ви до 13-ти клас се субсидират от държавата. В гимназиите се учат както мексикански деца, така и много чужденци. Съществуват гимназии с преподаване на чужди езици, между които най-известни са Немският колеж, Японската гимназия, Корейското училище, Френската гимназия и Американското училище.

Култура и изкуство[редактиране | edit source]

Исторически център на град Мексико и Хочимилко
Centro Histórico de la Ciudad de México y Xochimilco*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Catedral Metropolitana.jpg
Катедралата в Мексико през нощта
Държава Мексико
Тип Културно
Критерии ii, iii, iv, v
Справка 412
Регион** Списък на световното културно и
природно наследство на ЮНЕСКО
в Америка
Регистрационна справка
Вписване 1987  (11та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Спорт[редактиране | edit source]

Най-големият стадион в града е Естадио Ацтека.

Комуникации[редактиране | edit source]

Туризъм[редактиране | edit source]

Град Мексико е популярна туристическа дестинация като древен мезоамерикански град и мястото на много от популярните туристически атракции, като например пирамидата на Слънцето и Пирамидата на Луната (Теотиуакан). Други от туристически зони, като „Зона Роса” или търговски район, голямата катедрала, Ангел на независимостта (колона), Пласа Мехико (арена на борба с бикове), Пасео де ла Реформа (булевард), небостъргачът Торе Латиноамерикана, Национален дворец (Мексико), , Ел Паленке и Ел Сокало (Площад на Конституцията е една от най-големите обществени площади в света) са тук. Мексико разполага и един от най-добрите музеи в света: Национален музей по антропология и история е на стойност на посещение в Мексико по себе си.

Транспорт[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в град Мексико[редактиране | edit source]

Починали в град Мексико[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Археологически музей Музей [1]
  2. http://thedagger.com/archive/conquest/tenochtitlan.html
  3. а б в г Historia de la Ciudad de México. // Посетен на 2008-10-14.
  4. Marroqui, Jose Maria. La Ciudad de Mexico. Mexico City, Ayuntamiento del Distrito Federal, 1969. с. 21–25.
  5. November 1519 Cortes Arrives to Tenochtitlan. // Посетен на 2008-10-17.
  6. November, 1519 Montezuma Arrested. // Посетен на 2008-10-17.
  7. June 1520 Massacre at Tenochtitlán. // Посетен на 2008-10-17.
  8. December 1520Siege, Starvation & Smallpox. // Посетен на 2008-10-17.
  9. The Last Stand: An Aztec Iliad. // Посетен на 2008-10-17.
  10. а б в г Alvarez, Jose Rogelio. Mexico, Ciudad de. // Enciclopedia de Mexico. Т. 9. Encyclopædia Britannica, 2000. с. 5242–5260.
  11. Hamnett, Brian R.. Concise History of Mexico.. Port Chester, New York, USA, Cambridge University Press, 1998.
  12. Ladd, Doris M. Artes deMexico Palacios de la Nueva España The Mexican Nobility. Mexico City, Artes de Mexico y del Mundo, 1998. ISBN 978-968-6533-61-3. с. 84–86.
  13. Don Agustín de Iturbide. // Посетен на 2008-10-20.
  14. а б в Mexico City History. // Посетен на 2008-10-17.
  15. LaRosa, Michael J.(Editor). Atlas and Survey of Latin American History.. Armonk, New York, USA, M. E. Sharpe, Inc., 2005. с. 118–125.
  16. Mexico City's Water Supply: Improving the Outlook for Sustainability.. Washington, D.C., USA, National Academies Press, 1995. с. 4.
  17. Earthquakes and Tsunamis. Quote: "Felt as far as: Los Angeles in the south and Coos Bay, Oregon, to the north"
  18. Campus, Yunnven. A 20 años del sismo del 85. // Mexico City, Televisa, 2005-09-19. Посетен на 2008-10-04.
  19. Moreno Murillo, Juan Manuel. The 1985 Mexico Earchquake. // {{{journal}}} (3). Universidad Nacional de Colombia, 1995. с. 5–19.
  20. Haber, Paul Lawrence. Earthquake of 1985. // Concise Encyclopedia of Mexico. Taylor & Frances Ltd., 1995. с. 179–184.
  21. а б Diccionario Porrua de Historia, Biografia y Geografia de Mexico 6th ed. – Mexico, Cuenca de. Mexico City, Editorial Porrua, 1995. ISBN 978-968-452-907-6. с. 2238.
  22. Mexico City: Opportunities and Challenges for Sustainable Management of Urban Water Resources. // December 2004. Посетен на 2008-11-25.
  23. а б в National Research Council Staff. Mexico City's Water Supply: Improving the Outlook for Sustainability.. Washington, D.C., USA, National Academies Press, 1995. ISBN 978-0-309-05245-0.
  24. а б Yip, Maricela и др. Air Pollution in Mexico City. // {{{journal}}}. University of Salzburg, Austria, 2002-04-16. с. 16.
  25. Program to improve air quality in the Metropolitan zone of the valley of Mexico - 2002. Secretaría del Medio Ambiente del Distrito Federal, SMA (2002) Programa para Mejorar la Calidad del Aire de la Zona Metropolitana del Valle de México, Gobierno del Distrito Federal. //
  26. Lafregua, J и др. Balance hídrico del Valle de Mexico. // {{{journal}}}. Anuario IMTA, 2003.
  27. The Hispanic Experience - Indigenous Identity in Mexico. //
  28. Consejo Nacional de Población, México; Proyecciones de la Población de México 2005-2050 Total projected population of Distrito Federal and the 60 other municipalities of Zona metropolitana del Valle de México, as defined in 2005. Retrieved 2008-09-27.
  29. Síntesis de Resultados del Conteo 2005 INEGI
  30. Tasa de emigración, inmigración y migración neta de las entidades federativas. // Inegi.gob.mx. Посетен на 2010-04-17.
  31. Población de 5 y más años hablante de lengua indígena por principales lenguas, 2005 INEGI
  32. Asociaciones de Inmigrantes Extranjeros en la Ciudad de México. Una Mirada a Fines del Siglo XX (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
  33. Los extranjeros en México, la inmigración y el gobierno ¿Tolerancia o intolerancia religiosa? (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
  34. Los árabes de México. Asimilación y herencia cultural (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
  35. Conmemoran 100 años de inmigración coreana. // Esmas.com. Посетен на 2010-04-17.
  36. Carl Franz and Lorena Havens. How Many Americans Live in Mexico?. // Peoplesguide.com. Посетен на 2010-04-17.
  37. Private American Citizens Residing Abroad. // Overseasdigest.com. Посетен на 2010-04-17.
  38. Volumen y porcentaje de la población de 5 y más años católica por entidad federativa, 2000 INEGI
  39. а б Producto interno bruto por entidad federativa. Participación sectorial por entidad federative. //
  40. PricewaterhouseCoopers, "UK Economic Outlook, March 2007", page 5. Table 1.2 – Top 30 urban agglomeration GDP rankings in 2005 and illustrative projections to 2020 (using UN definitions and population estimates) (PDF). // Архив на оригинала от 2007-09-26. Посетен на 2007-03-09.
  41. City Mayors reviews the richest cities in the world in 2005. // Citymayors.com, 2007-03-11. Посетен на 2009-05-05.
  42. 150 Richest Cities in the World, 2005. // Citymayors.com, 2007-03-11. Посетен на 2010-04-17.
  43. Emporis. // Посетен на 9 January 2009.
  44. Furness, Charlie. Boomtown. // Geographical 80 (4). April 2008. 0016741X. с. 36–45.
  45. The Times - Quacquarelli Symonds. THES - QS World University Rankings 2009 - Top 200 Universities. // 2009. Посетен на 2009-10-07.
  46. 1. // Universityofcalifornia.edu. Посетен на 2010-11-27.