Меларен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изглед от езерото Меларен

Меларен (на шведски Mälaren Mälaren) е третото по големина езеро в Швеция, след Венерн и Ветерн. Общата му площ е около 1122 км2. От изток на запад дължината му е 72 км, а общия му обем е 14,4 км3. Средната дълбочина на Меларен е 12,8 м, а най-дълбоката точка, разположена западно от о-в Аделсьо, е 66 м. От множеството острови се открояват двата най-големи - Селайон (91км2) и Свартшьоландет (79 км2).

Във викингската митология богинята Йефьон получила обещание от шведския крал Юлфи да получи толкова земя, колкото може да изоре за една нощ. Според легендата тя превърнала своите четири сина във волове и с изораната земя създала датския остров Шелан, а на мястото на тази земя се появило езерото Меларен. В знак на уважение към богинята в Копенхаген през 1908 г. е издигната бронзова статуя на скулптора Андерш Бунгор.

Географско положение[редактиране | edit source]

Среща на Меларен с Балтийско море

Меларен се намира в Свеаланд, централната част на Швеция, и е оградено от провинциите Упланд, Сьодерманланд, Нерке и Вестманланд. От името на езерото произхожда името на източната част на Свеаланд, Мелардолен, която включва и столичния регион. Най-източната част, залива Ридарфьорден, навлиза в центъра на Стокхолм и езерото се изтича в Балтийско море през каналите Сьодертелие, Норстрьом, Слюсен и Хамарбюслюсен. На практика Меларен и Балтийско море се "срещат" в центъра на Стокхолм.

Меларен може да бъде формално разделено на 4 отделни дяла:

  • Галтен (Galten), е широк, но малък дял, в най-западния край на езерото. Отделена е от останалата част близо до Квиксунд, където дори има изграден път над езерото. Бреговете на този дял са относително полегати, като най-дълбоката му точка е около 10 м.
  • Малък Блакен е средната част на езерото, в основни линии от Квинсунд към ръкавите Блакен и Гранфиерден. От най-източната част формално е отделена при островите Тостерьон-Аспьон, където над езерото отново минава път свързващ Стренгнес с Еншьопинг. Най-дълбоката точка тук е 35 м.
  • Източният дял е най-големият и се разполага от Стренгнес до Стокхолм през ръкавите Северен Бьоркфиерден-Престфиерден-Южен Бьоркфиерден. В тази част е разположена и на-южната точка на Меларен – Сьодертелевикен, както и най-дълбоката точка на езерото – 66 м.
  • Северният дял на Меларен, представлява дълга и тясна ивица, простираща се до Еколн, близо до Упсала. Отделена е от останалата част на езерото близо до Калхел. Най-дълбокото място в тази част е 20 м.

По-големи острови[редактиране | edit source]

Карта на Меларен
(населените райони са в розово)

Голямата площ и неголямата дълбочина са предпоставка за множество острови. По-значими от тях са:

  • Аделсьо (Adelsö)
  • Аспьон (Aspön)
  • Бьоркьо (Björkö)
  • Екерьо (Ekerö)
  • Хелгьо (Helgö)
  • Кюрьон (Kurön)
  • Малък Есинген (Lilla Essingen)
  • Лувьо (Lovö)
  • Мунсьо (Munsö)
  • Селайон (Selaön)
  • Голям Есинген (Stora Essingen)
  • Свартшьоландет (Svartsjölandet)
  • Тостерьон (Tosterön)

Биоразнообразие[редактиране | edit source]

Езерото през зимата

В езерото се срещат над 30 вида риби, голяма част от които са обект на спортен риболов. Сред представителите са: канадски сивен (Salvelinus namaycush, Walbaum, 1792), езерна сьомга (Salmo salar, (Linnaeus, 1758)), речна пъстърва (Salmo trutta, (Linnaeus, 1758)), щука (Esox lucius, (Linnaeus, 1758)), бабушка (Rutilus rutilus, (Linnaeus, 1758)), сребриста каракуда (Carassius carassius), смадок (Sander lucioperca, (Linnaeus, 1758)), речен костур (Perca fluviatilis), европейска корюшка (Osmerus eperlanus, (Linnaeus, 1758)), распер (Aspius aspius), уклей (Alburnus alburnus, (Linnaeus, 1758)), лин (Tinca tinca), михалца (Lota lota, (Linnaeus, 1758)), платика (Abramis brama, Cuvier, 1816), чил-косат (Abramis ballerus, (Linnaeus, 1758)), бабка (Abramis bjoerkna), клен (Leuciscus cephalus), мъздруга (Leuciscus idus, (Linnaeus, 1758)), рипус (Coregonus albula), чудски сиг (Coregonus lavaretus, (Linnaeus, 1758)), главоч (Cottus gobio, (Linnaeus, 1758)), обикновен щипок (Cobitis taenia), змиорка (Anguilla anguilla, (Linnaeus, 1758)), речна минога (Lampetra fluviatilis), ручейна минога (Lampetra planeri) и други.

Чуждият за Швеция вид зеброва мида (Dreissena polymorpha) достига Меларен около 1920 г. и създава екологичен проблем.

Култура[редактиране | edit source]

На брега на Меларен, близо до град Мариефред, се намира замъкът Грипсхолм. Замъкът е считан за един от най-красивите исторически паметници на Швеция. Той е конфискуван от шведския крал Густав I Васа през 1526 г. и оттогава принадлежи на шведската кралска фамилия. Днес той е исторически музей с голяма колекция от портрети.

Разкопките при Бирка (на о-в Бьоркьо) и Ховгорден (на о-в Аделсьо) показват търговията на викингите от 9-ти и 10-ти век и нейното влияние върху шведската история. Археологическия комплекс е обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство през 1993 г. В Бирка е също създадена първата християнска общност в Швеция през 831 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]