Мелетий Божинов
| Мелетий Божинов | |
| български иконописец | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 1954 г.
|
| Националност |  България |
| Семейство | |
| Съпруга | Мария Тодорова |
| Деца | Божин, Павел, Ексена, Цвета и Елена |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Мелетий Божинов в Общомедия | |
Мелетий (Мелетия) Божинов Танушев е български иконописец от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в мияшкото село Росоки, Дебърско в 1872 година.[1] В 1885 година работи със съселяните си зидари братя Христо и Божин, които строят къщи във Видин.[1] На 15 години обаче постъпва като ученик по образопис при Мирон Илиев от Тресонче срещу един наполеон годишно.[1] От 1887 година работи почти навсякъде с Мирон Илиев.[1] През пролетта на 1890 година Мирон Илиев се връща в Оряхово, откъдето с Григор Пачаров заминават за Македония.[2] А Велко Илиев, Саве Попбожинов и Мелетий Божинов изрисуват църквата в село Катен.[2] През есента Мирон и Григор се връщат и заедно с другите трима заминават за Влашко и изписват църквата „Свети Николай“ в село Вълчеле.[2]
След работата във Вълчели Мелетий бил признат от Мирон Илиев за майстор и му е дадена заплата. На следната 1891 година Мелетий е в Оряхово и рисува из селските църкви в околията.[3]
В 1892 година Велко Илиев и Мелетий Божинов рисуват иконите на църквата църквата „Свети Лука“ в Търнава, Белослатинско.[3][4]
През същата 1892 година Мирон Илиев, Мелетий Божинов и Григор Пачаров рисуват църквата на село Пражба, Каракалско. След завръщането си рисуват в църквата „Света Петка“ на Селановци, Оряховско.[2]
В 1893 година Мирон Илиев работи в „Свети Георги“ в Луковит с помощниците си[2] и Максим Ненов.[5] Там изписват купола и поправят икони.[2]
През есента на 1893 година тайфата на Мирон Илиев работи в „Света Троица“ в Карлуково. Работят в „Света Троица“ в Мездрея (1893) и в „Свети Атанасий“ в Галатин. По-късно Мирон Илев работи в старата църква „Свети Георги“ в Оряхово, където преправя лозите, позлатява резбите и рисува стенописи.[2]
В 1894 година Мелетий Божинов и Григор Пачаров рисуват в „Успение Богородично“ в Малорад.[3]
През есента на 1894 година Мирон, Мелетий и Саве отиват в Червен бряг, а Велко и Григор след като завършват работата в църквата „Свети Спас“ в Бутан, се присъединяват към тях и рисуват икони и стенописи в Червен бряг. След това Мирон Илиев работи с тайфата си в Реселец и изрисува всички икони и стенописи в църквата „Свети Георги“. На следната 1895 година работят в „Успение Богородчно“ в Габаре и после се връщат у дома в Дебърско. На следната година отново са в Оряхово и работят икони за различни църкви. В 1897 година работят в църквата „Света Троица“ на село Радиненец[2][6] и обикалят из Плевенско.[2]
На следната 1898 година Мирон Илиев, Велко Илиев, Григор Пачаров и Мелетий Божинов рисуват в църквата на Бреница „Възнесение Господне“ и в „Свети Четиридесет мъченици“ в Липен.[2]
В 1898 година Мелетий Божинов работи в селата около Турну Северин.[3]
В 1899 година тайфата на Мирон Илиев работи в църквата на Криводол „Света Троица“, а на следната 1900 - в „Успение Богородично“ в Малорад.[2]
В 1900 година заедно с Аргир Щерев от Галичник[7] заминава за Влашко и работи в Корабия. След завръщането си оттам работи в „Свети Николай“ в Костичовци и в „Света Троица“ в Карбинци. През лятото на 1901 година отново с Аргир Щерев заминават за Влашко и работят „Успение Богородично“ в Константинещи и във Верея. После се Мелетий се отделя от Аргир и работи в „Свети Архангели“ в Пояна Маре, а през есента — в Градище. В Костенце рисува с Илия Димитреску, чийто баща е българин, а сам — в Поточе, Слатинско.[3]
В 1902 година с Димитреску работи в околностите на Хорес. По-късно Мелетий работи във Видинско — в „Св. св. Кирил и Методий“ в Цар Петрово (1910),[3][8] в Калина и на други места.[3]
- Стенописи от „Света Петка“ в Халово, 1907 г.
-
„Христос Вседържител“ -
„Архангел Гавриил“ -
„Света Параскева“ -
„Света Богородица“ -
„Свети Йоан Предтеча“
По-късно Мелетий Божинов работи в „Свети Никола Летни“ в Маврово, Западна Македония.[3] Връща се в Северозападна България и работи в „Свети Николай“ в Шишенци (1906),[3] в „Свети Илия“ в Шипиково,[3] в „Света Петка“ в Халово (1907),[3][9] в „Свети Георги“ в Мали Ясеновец, в „Успение Богородично“ в Сланотрън,[3][10] във Видин,[3] в „Свети Николай“ в Костичовци,[3] в „Свети Георги“ в Луковит (1915)[3] и в Брусарския манастир (1916).[3][11][12][13] Едни от последните му творби са иконите на Разбоишкия манастир.[3]
Умира в 1954 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 260.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 204.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 261.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 205.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.
- ↑ Село Обнова // Община Левски. Посетен на 5 април 2014.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 309.
- ↑ Възстановяват храм във видинското село Цар Петрово // БНР. Радио Видин. Посетен на 18 април 2015.
- ↑ Храм Преподобне мати Параскеве у Халову (1906) // Епархија Тимочка. Архивиран от оригинала на 2015-04-16. Посетен на 8 април 2015.
- ↑ Сланотрън // Vidin Online. Посетен на 8 април 2015.
- ↑ План за икономическо развитие на Община Брусарци 2007 - 2013
- ↑ Христова, Рени. Монашески работи // Монт-прес Online, Брой 65 (2197), година ХХV, 2-3 септември 2014 г. Посетен на 8 април 2015.
- ↑ Брусарски манастир „Св. Архангел Михаил“ // Свети места. Посетен на 8 април 2015.
