Мелник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за града в България. За града в Чехия вижте Мелник (Чехия).

---

Мелник
41° 31' N, 23° 24' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	385 [1]
Надм. височина:	437 m
Пощ. код:	2820
Тел. код:	07437
МПС код:	Е (Бл)
Администрация
Държава:	България
Област:	Благоевград
Община:    - кмет	Сандански Андон Тотев (независим)
Кметство:    - кмет	Мелник Христо Ташев (ВМРО-БНД)
промяна на тази таблица

Мѐлник (на гръцки: Μελένικο, Меленико, катаревуса: Μελένικον, Меленикон^[1]) е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград, Община Сандански. Това е най-малкият град в България.

Съдържание 1 География 2 История 3 Културни и природни забележителности 3.1 Музеи 4 Редовни събития 5 Личности 5.1 Родени в Мелник 5.2 Други 6 Външни препратки 7 Литература 8 Бележки

[редактиране] География

Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 километра югоизточно от град Сандански на 437 метра надморска височина. Климатът е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 мм. През градчето протича Мелнишката река, ляв приток на Струма. На 7 километра от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди. Мелник е изходна точка и за хижа Пирин и хижа Малина.

[редактиране] История

Градът се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI век, във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка^[2]. Като граничен град между България и Византия често сменя суверенитета си. В първите години на XIII век управителят на Западните Родопи — Алексий Слав става независим владетел със столица в Мелник. Градът е обграден с крепостни стени. В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя^[3]. През 1252 година за наместник на никейския император Йоан III Дука Ватаци в Мелник е назначен бъдещият велик византийски император Михаил Палеолог^[4][5], който поддържа в Мелник добри отношения с българите. През XIII век в Мелник са заточвани неколкократно цели родове на византийски аристократи (от българския цар Калоян и от Византийски императори)^[6], което променя състава на населението и архитектурния облик на града^[7] (много от византийските къщи са ползвани до началото на 20 век, величествени руини от тях са запазени и до днес).

Мелник пада под османска власт след 1395 година. Градът и неговата околност са включени в състава на Кюстендилски санджак, като самостоятелна нахия. Във ферман от 1604 година, Мелник се споменава вече като център на кааза. Под името Мелник градът се споменава в редица османски финансови, данъчни и съдебни документи от началото на XVII до края на XIX век.^[8]

През първите векове на османското владичество Мелник упада, за да се замогне отново в края на XVIII и началото на XIX век, когато в него оживява културната и просветната дейност. Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията Кордопулос^[9], чиято къща и винарска изба е превърната днес в музей. В града са действали над 70 църкви, а в околността е имало четири манастира. Три мъжки училища (от които едно българско) и едно девическо училище са възпитавали младежите от многолюдния град през Възраждането.^[10]. Градът е имал и много богата библиотека.

В 1845 година руският славист Виктор Григорович пише за Мелник:

„

Меленик, жителите на който са българи, напълно усвоили гръцкия език, има 26 големи и малки църкви и две гръцки училища, като към едното от тях до неотдавна имало и гръцка типография.[11]

“

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Мелник има 1 030 домакинства — 650 мюсюлмани, 2 000 българи и 560 гърци.^[12]

През втората половина на XIX век Мелник започва постепенно да запада, оставайки настрани от главния път по долината на река Струма. Част от жителите му се преселват в Сяр, Горна Джумая и другаде из България.^[13]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на града е 4330 души, от които 500 българи, 950 турци, 2650 гърци, 30 власи и 200 цигани.^[14]

В първото десетилетие на ХХ век почти цялото население на Мелник е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 40 българи екзархисти, 220 българи патриаршисти гъркомани и 3 825 гърци. В града работят прогимназиално и основно българско училище и 2 прогимназиални и 2 основни гръцки.^[15]

По време на Балканската война през октомври 1912 в местността Грозни дол (южно от града) са избити от турската войска 26 български заложници от Мелник. Градът е освободен от османска власт на 17 октомври 1912 година от четата на Яне Сандански.^[16] Голяма част от него е опожарена и гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата — Валовища (Сидирокастро). На тяхно място идват българи бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Македония.

През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава града. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:

„

...днес тоя град представя истински развалини: от 2 хиляди къщи (ок. 10 000 души) сега едва ли ще се наброят до 200 къщи, в които живеят хора; всичко друго е срутено съвсем или полусрутено от пожар, или пък стоят къщи здрави, цели още, но без прозорци и врати и изобщо без дървен материал. От разпита узнах, че турската махала била запалена и съсипана от четници в 1912 г., а другата по-голяма част на града била напусната от гръцкото и гъркоманското население, което било увлечено от гръцките войски в 1913 г., когато напущали Мелник съгласно с Букурещкия мир.[17]

“

От 1968 година Мелник е обявен за град-музей. Днес основен поминък на населението са винопроизводството, тютюнопроизводството и туризмът.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:

• Градският исторически музей в Мелник е разположен в Пашовата къща, строена през 1815 г. и състояща се от каменно приземие и паянтов етаж със салон — общо 8 помещения. В приземния етаж на музея е показан основният поминък на този град и района — винопроизводството от местната мелнишка лоза. Показани са снимки на мелнишки изби, бъчви и др., свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино. Музеят притежава богата сбирка, представяща градския живот^[18] и бит^[19] през Възраждането. Има печат. Работно време: 9:00-12:00 и 13:00-17:00 ч. без почивен ден.

• Кордопуловата къща е построена през 1754 г. от заможен гръцки търговец от фамилията Кордопулос. Тя е една от най-монументалните възрожденски къщи в страната. В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи. Има печат.

• Роженският манастир е най-голямата обител в Пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Манастирът е построен през XIII в. Разположен е на около 7 км. от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна гледка до върховете на Пирин и Беласица, както и до популярните мелнишки мелове — разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва. Сегашната манастирска сграда е от XIX в. Манастирският храм е забележителен паметник на културата. Най-старият надпис върху стенописите е от 1597 г. Църквата има интересен дърворезбен иконостас, стенописи и стъклопис в източната си част. В манастирската сграда е уредена експозиция. Настаняване: Роженският манастир не предлага настаняване и храна. За сметка на това, само на 500 м. надолу по пътя има мотел и ресторант, а отдалечения на 5 км. гр. Мелник е популярна туристическа дестинация и предлага богат избор от чудесни места за спане и храна.

• Хижа Пирин^[20]

Транспорт: Асфалтовият път от Мелник е сравнително добър и води директно до портите на манастира. Няма редовна автобусна линия от града до село Рожен.

[редактиране] Музеи

Исторически музей, работно време 9:00-12:00 и 13:00-17:00 ч. без почивен ден, има печат. Кордопулова къща, за деца до 16 год. 0,50 лв.,възрастни 1 лв., чужденци 2 лв., има печат. Светороженски манастир „Рождество богородично“, има печат за Стоте национални туристически обекта.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Мелник

• Анастасиос Палатидис (1788 — 1848), гръцки учен, лекар
• Анастасиос Полизоидис (1802 — 1873), гръцки революционер и политик
• Василиос Теофанус (1895 — 1984), гръцки композитор и диригент
• Емануил Васкидович (1795 — 1875), български просветен деец
• Иван Анастасов Гърчето (1880 — 1905), български революционер
• Манасис Илиадис (1730 — 1805), гръцки учен и лекар

[редактиране] Други

• Константинос Христоманос (1867 — 1911), гръцки писател, драматург, преводач, син на Анастасиос Христоманос от мелнишкия род Христомани

[редактиране] Външни препратки

• Снимки на Мелник
• Описание от 1891 на град Мелник и казата му от Васил Кънчов
• Снимки от Мелник
• Снимки от Мелник от КПР
• „Мелник и виното“ — лекция от пътуващ семинар на студенти от НБУ
• Гръцки портал за Мелник

[редактиране] Литература

• Мелник. Градът в подножието на Славова крепост, София, Издателство на БАН, т.1, 1989.
• Мелник. Манастир „Св. Богородица Спилеотиса“, София, Издателство на БАН, т.2, 1994.
• И. Зайков, И. Дионисиев, Г. Петров, Книга за виното. ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1982, с. 63-82.

[редактиране] Бележки