Мелник

Тази статия е за града в България. За града в Чехия вижте Мелник (Чехия).

---

Мелник
Мелник
41° с. ш. 23° и. д.41.517° с. ш. 23.4° и. д. 41.517, 23.4
Общи данни
Население	366 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	6,464 km²
Надм. височина	437 m
Пощ. код	2820
Тел. код	07437
МПС код	Е (Бл)
ЕКАТТЕ	47754
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    - кмет	Сандански Андон Тотев (независим)

Мѐлник (на гръцки: Μελένικο, Меленико, катаревуса: Μελένικον, Меленикон) е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград, Община Сандански. Това е най-малкият град в България.

География

Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 километра югоизточно от град Сандански на 437 метра надморска височина. Климатът е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 мм. През градчето протича Мелнишката река, ляв приток на Струма. На 7 километра от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди. Мелник е изходна точка и за хижа Пирин и хижа Малина.

Панорамен изглед от Мелник

История

Панорама на Мелник

Изглед от Мелник

Средновековие

Днес не са известни никакви положителни сведения, по които би могло да се установи кога е възникнал Мелник. Според академик Иван Дуйчев, етимологията на името Мелник има чисто славянски произход. Тя се извежда от старинната славянска дум мел - бяла глина, креда с което се означават скалите, сред които е разположен градът. Въз основа на археологически данни, се предполага, че Мелник е възникнал отначало като крепост за охраната на южната българска граница и пътя по река Струма, след сключването на българо-византийския договор от 864 година.

Мелник се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI век, във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка. Като граничен град между България и Византия често сменя суверенитета си. В първите години на XIII век управителят на Западните Родопи — Алексий Слав става независим владетел със столица в Мелник. Градът е обграден с крепостни стени. В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя. През 1252 година за наместник на никейския император Йоан III Дука Ватаци в Мелник е назначен бъдещият велик византийски император Михаил Палеолог, който поддържа в Мелник добри отношения с българите. През XIII век в Мелник са заточвани неколкократно цели родове на византийски аристократи (от българския цар Калоян и от Византийски императори), което променя състава на населението и архитектурния облик на града (много от византийските къщи са ползвани до началото на 20 век, величествени руини от тях са запазени и до днес).

През XIV век за известно време Мелник е включен във владенията на протосеваст Хрельо, а след неговата смърт през 1342 година в продължение на около 15 години е под властта на сръбския владетел Стефан Душан. Последният християнски владетел на града е Константин Драгаш, загинал в битката при Ровине през 1395 година.

В Османската империя

Мелник пада под османска власт след 1395 година. Градът и неговата околност са включени в състава на Кюстендилски санджак, като самостоятелна нахия. Във ферман от 1604 година той се споменава вече като център на кааза. В средата на XVII век османският пътешественик Евлия Челеби, описва Мелник, като оживена паланка с едноетажни и двуетажни просторни каменни къщи, покрити с керемиди, с много домашни бани и уредени лозя и градини. Под името Мелник градът се споменава в редица османски финансови, данъчни и съдебни документи от началото на XVII до края на XIX век.

Мелнишка харта от 1813 година

През първите векове на османското владичество Мелник упада, за да се замогне отново в края на XVIII и началото на XIX век, когато в него оживява културната и просветната дейност. Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията Кордопулос, чиято къща и винарска изба е превърната днес в музей. В града са действали над 70 църкви, а в околността е имало четири манастира. Три мъжки училища (от които едно българско) и едно девическо училище са възпитавали младежите от многолюдния град през Възраждането.. Градът е имал и много богата библиотека.

В 1845 година руският славист Виктор Григорович пише за Мелник:

„

Меленик, жителите на който са българи, напълно усвоили гръцкия език, има 26 големи и малки църкви и две гръцки училища, като към едното от тях до неотдавна имало и гръцка типография.

“

А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Меленик (Mélénik) живеят 3600 гърци. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Мелник има 1 030 домакинства — 650 мюсюлмани, 2 000 българи и 560 гърци.

На 5 март 1873 година Петър Сарафов разкрива първото българско училище в Мелник в дома на свещеник Атанас Павлов. Училището е посещавано от деца от града и от околните села. Наклеветен от гърци пред властите, Сарафов не успява да довърши годинита и е принуден да напусне Мелник, като на негово място учител става Иван Козарев. След него преподават Спас Влахли от Влахи и Тома Николов от Неврокоп, при когото в навечерието на Руско-турската война, след нови гръцки клевети, училището отново е затворено, за да бъде отворено в 1881 година. По-късно Хаджи поп Димитър от Черешница дарява сграда за българското училище.

През втората половина на XIX век Мелник започва постепенно да запада, оставайки настрани от главния път по долината на река Струма. Част от жителите му се преселват в Сяр, Горна Джумая и другаде из България.

В 1891 година Георги Стрезов пише, че броя на къщите в Мелник възлиза на 850, от които 200 турски, 300 гръцки и 350 български. Има 45 древни църкви, гръцки. В града функционират 3 гръцки училища със 345 ученици и 7 учители. Има също и българско училище с 45 ученици. По думите на Стрезов:

„

Мелник е едничкият град по цяла Македония, дето се говори по къщи гръцки... Всички в града знаят български; по пазаря говорят български. Много българе е погълнал тоя град и още поглъща.

“

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на града е 4330 души, от които 500 българи, 950 турци, 2650 гърци, 30 власи и 200 цигани.

В първото десетилетие на ХХ век почти цялото население на Мелник е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 40 българи екзархисти, 220 българи патриаршисти гъркомани и 3 825 гърци. В града работят прогимназиално и основно българско училище и 2 прогимназиални и 2 основни гръцки.

При избухването на Балканската война през 1912 година шест души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната през октомври 1912 в местността Грозни дол (южно от града) са избити от турската войска 26 български заложници от Мелник.

В България

Градът е освободен от османска власт през Балканската война на 17 октомври 1912 година от четата на Яне Сандански. Голяма част от него е опожарена и гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата — Валовища (Сидирокастро). На тяхно място идват българи бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Македония.

През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава града. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:

„

...днес тоя град представя истински развалини: от 2 хиляди къщи (ок. 10 000 души) сега едва ли ще се наброят до 200 къщи, в които живеят хора; всичко друго е срутено съвсем или полусрутено от пожар, или пък стоят къщи здрави, цели още, но без прозорци и врати и изобщо без дървен материал. От разпита узнах, че турската махала била запалена и съсипана от четници в 1912 г., а другата по-голяма част на града била напусната от гръцкото и гъркоманското население, което било увлечено от гръцките войски в 1913 г., когато напущали Мелник съгласно с Букурещкия мир.

“

В годините 1913 - 1925 Мелник е околийски център. Градът остава встрани от новия път по долината на Струма и постепенно запада. Занаятите и търговията замират, а болестта филоксера опустошава лозовите масиви. Като основен поминък на населението се запазва земеделието.

От 1968 година Мелник е обявен за град-музей.

Икономика

Днес основен поминък на населението са винопроизводството, тютюнопроизводството и туризмът.

Културни и природни забележителности

Кордопуловата къща

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:

• Градският исторически музей в Мелник е разположен в Пашовата къща, строена през 1815 г. и състояща се от каменно приземие и паянтов етаж със салон — общо 8 помещения. В приземния етаж на музея е показан основният поминък на този град и района — винопроизводството от местната мелнишка лоза. Показани са снимки на мелнишки изби, бъчви и др., свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино. Музеят притежава богата сбирка, представяща градския живот и бит през Възраждането. Има печат. Работно време: 9:00-12:00 и 13:00-17:00 ч. без почивен ден. Има печат.

• Кордопуловата къща е построена през 1754 година от заможен гръцки търговец от фамилията Кордопулос. Тя е една от най-монументалните възрожденски къщи в страната. В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи. Има печат.

• Паметникът на Яне Сандански е построен през 1972 година и се намира в градинката при входа на Мелник. Неговият автор е скулпторът Крум Дерменджиев.

• Роженският манастир е най-голямата обител в Пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Манастирът е построен през XIII в. Разположен е на около 7 км. от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна гледка до върховете на Пирин и Беласица, както и до популярните мелнишки мелове — разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва. Сегашната манастирска сграда е от XIX в. Манастирският храм е забележителен паметник на културата. Най-старият надпис върху стенописите е от 1597 г. Църквата има интересен дърворезбен иконостас, стенописи и стъклопис в източната си част. В манастирската сграда е уредена експозиция. Роженският манастир не предлага настаняване и храна. За сметка на това, само на 500 м. надолу по пътя има мотел и ресторант, а отдалечения на 5 км. гр. Мелник е популярна туристическа дестинация и предлага богат избор от чудесни места за спане и храна. Асфалтовият път от Мелник е сравнително добър и води директно до портите на манастира. Няма редовна автобусна линия от града до село Рожен.

• Мелнишките скални пирамиди

• Хижа Пирин

Любопитно

На името на град Мелник е именуван Мелнишкия хребет (Melnik Ridge) и връх Мелник (Melnik Peak) на остров Ливингстън, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.

Личности

Родени в Мелник

• Анастасиос Палатидис (1788 — 1848), гръцки учен, лекар
• Анастасиос Полизоидис (1802 — 1873), гръцки революционер и политик
• Василиос Теофанус (1895 — 1984), гръцки композитор и диригент
• Георгие Белянски (около 1867 - 8 април 1847), учител, починал в Нови сад
• Димитър Тилков (1933 — 1981), български учен, филолог
• Емануил Васкидович (1795 — 1875), български просветен деец
• Иван Анастасов Гърчето (1880 — 1905), български революционер
• Илия А. Антонович (3 май 1843 - 26 юли 1921), търговец, дарител, починал в Белград
• Манасис Илиадис (1730 — 1805), гръцки учен и лекар
• Лазар Аргиров, български иконописец, един от най-видните представители на Мелнишката художествена школа през 19 век.

Починали в Мелник

• Костадин Попташев (1864 - 1912), български просветен деец
• Прокопий Мелнишки (ок.1820 - 1891), мелнишки митрополит
• Стоян Гайгуров (1847 - 1912), български църковен деец

Други

• Константинос Христоманос (1867 — 1911), гръцки писател, драматург, преводач, син на Анастасиос Христоманос от мелнишкия род Христомани
• Ивайло Андонов, български футболист
• Росен Пашов, български футболист
• Яне Сандански, български революционер, освободител на Мелник от османско робство
• Кирил V Константинополски, цариградски патриарх, мелнишки митрополит от 1737 до 1745 година

Галерия

• Снимки от Мелник
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Литература

• Мелник. Градът в подножието на Славова крепост. София, „Издателство на БАН“, т.1, 1989.
• Мелник. Манастир „Св. Богородица Спилеотиса“. София, „Издателство на БАН“, т.2, 1994.
• Зайков, И., И. Дионисиев, Г. Петров, Книга за виното. Пловдив, ДИ „Христо Г. Данов“, 1982, с. 63-82.
• Нешева, Виолета. Мелник. Богозиданият град. София, Издателство „Иврай“, 2009.
• Ανδριώτης Ν.Π., Το Γλωσσικό Ιδίωμα του Μελενίκου, Επιμέλεια-Πρόλογος-Εισαγωγή Ε. Παπαδοπούλου - Χρ. Τζιτζιλή [Μακεδονική Βιβλιοθήκη 68, Δημοσιεύματα της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών], Θεσσαλονίκη 1989.
• Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, 192–193
• Popovic, M. Die Siedlungsstruktur der Region Melnik in spätbyzantinischer und osmanischer Zeit. – Зборник радова Византолошког института, Т. 47 (2010), 247-276
• Todic, B. The Symbolical Investiture of the Archbishop Basil of Bulgaria at Melnik. – Zograf, 32 (2008), 59-68

Външни препратки

• Динамична карта на Мелник
• Сайт за град Мелник. История, забележителности, снимки, нощувки в града
• Описание от 1891 на град Мелник и казата му от Васил Кънчов
• 3D панорами от Мелник
• Снимки от Мелник
• Снимки от Мелник под свободен лиценз CC-BY-2.5
• ((el)) Гръцки портал за Мелник
• Галерия от Мелник
• Средновековната църква "Свети Никола" в Мелник
• Мелник - проучвания
• "Мелник - град на мълчанието", Венцеслав Константинов, сп. "Отечество", София, кн. 11, 1977

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.