Мелникич
| Мелникич Μελενικίτσι | |
  Мелникич  Мелникич  Мелникич | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 184 m |
| Население | 759 души (2001) |
Мелникич (на гръцки: Μελενικίτσι, Меленикици, катаревуса: Μελενικίτσιον, Меленикицион, до 1926 година Μελεγκίτσι, Меленкици) е село в Република Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Сярското поле в западното подножие на планината Шарлия на 11 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 13 километра източно от Просеник (Скотуса). Селото е слято с Топалово (Неа Тиролои).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от Мелник < *Мельникъ, производно от мел, пясъчник, варовик, старобългарското мѣлъ и наставка -ич.[1]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век и началото на XX век, Мелникич е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Мелникич (Melnikitch) е посочено като село със 102 домакинства, като жителите му са 328 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Мелникич, на И от Ристос, при полите на същата вейка, както реченото село. Това село е чифлик на серянина Михаил и се отличава с църквата си и вилите на притежателя. Земята като в Ристос е от най-добрите; произвежда всичките жита, памук, сусам; само лозя не виреят. В църквата „Св. Архангел“ се чете гръцки. 90 къщи чисти българе.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мелникич брои 550 жители българи.[4]
Всички християни от Мелникич са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 640 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 8 ученици.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. През 1926 година селото е прекръстено на Меленикици.[6]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Азандарка[7] | Άζαντάρκα | Андартиса | Άντάρτισσα[8] | местност на Ю от Мелникич[7] |
| Пашовка[7] | Πασιοφκα | Василика | Βασιλικά[8] | местност на ЮЗ от Мелникич[7] |
| Калъчкувица[9] | Καλιτσικουβίτσα | Вактирия | Βακτήρια[8] | ниви на СИ от Мелникич; от калъчка < калъч < турското kalıç, „сабя“ и топонимична наставка[9] |
| Таушан[7] | Ταουσιάν Λόφος | Лагокорифи | Λαγοκορυφή[8] | възвишение на З от Мелникич (96,7 m)[7] |
| Калдъръм[7] | Καλτερίμ | Петродес | Πετρώδες[8] | връх на И от Мелникич и местност на СЗ от Мелникич и на СИ от Кула[7] |
| Копана вода[7] | Κοπάνα Βόδα | Потистра | Ποτίστρα[8] | местност в Шарлия на СИ от Мелникич[7] |
| Ирминден и Ирминдин[10] | Ίρμινές | Клефтес | Κλέφτες[8] | оброк над Метох, посещаван на 1 май, празника на Пророк Йеремия[10] |
| Лигинско или Лигин чифлик[11] | Λιγίντκα | Нифорема | Νυφόρεμα[8] | река в Шарлия на И от Мелникич[7] и местност на ЮИ, в която до 1916 година е имало чифлик, собственост както и Мелникич на Михал Александър от Солун; вероятно от леген, което е от λεγένι във връзка с теренната форма, сравнимо е Легенъ градъ край Тетово[11] |
| Лейни[7] или Легини[12] | Λεγίνι | Марамена | Μαραμένα[8] | местност в Шарлия на СИ от Мелникич[7] |
| Пладко | Πλάντκου | Плати Рема | Πλατύ Ρέμα[8] | река |
| Бара[7] | Μπάρα | Стенома | Στένωμα[8] | местност в Шарлия на ИСИ от Мелникич[7] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мелникич
Георги Мухчинов (1866 – 1899), войвода на ВМК- Дане Мелникичли, български революционер, заловен и осъден в 1897 година, лежал до 1904 година в Серския затвор, след което преместен по заповед на Хилми паша в Солун[13]
- Димитър (Митруш) Илиев Кърпачев, български революционер от ВМОРО, четник[14]
- Дионисий Стойчов, учи в богословските училища в Халки и в Белград (1876), по време на Сръбско-турската война моли Добродетелната дружина за парична помощ, за да се завърне в България[15]
Костас Тренциос (р. 1957), гръцки политик- Синодин Попсидеров (1601 – ?), духовник, хронист
- Прокопий Мелнишки (? – 1891), мелнишки митрополит
- Тома Попстоянов (1887 – 1946), деец на ВМОРО
- Христо Попстоянов (1876-1934), български просветен деец, публицист и църковен певец[16]
- Починали в Мелникич
- Костадин Иванов (1876 – ?), български революционер
- Никола Николиев (? – 1904), български революционер, серски войвода на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 158.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 132.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 128.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 152.
- ↑ Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 210.
- ↑ Христо Попстоянов с. Мелникич, Серско, Егейска Македония. - "Из миналото на манастира "Св. Иван Предтеча" в Серско", публикувано в сп. "Македонски преглед", год. I, книга I, юли 1924 година // strumski.com. Посетен на 22 октомври 2023.
| ||||||||||||||||||||||||||
