Мемково
Μέδουσα |
|
Изглед към Мемково с джамията. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
|
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Мустафчово |
| Географска област | Западна Тракия |
| Население | 311 (2001) |
| Надм. височина | 404 m |
Мемково (на гръцки: Μέδουσα, Медуса) е село в Гърция, Западна Тракия, Ном Ксанти, дем Мустафчово.
В 2001 година има 311 жители. Жителите на селото са помаци.[1]
Бележки [редактиране]
- ↑ Мангалакова, Таня. Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия. София, НИБА консулт, 2011. ISBN 9789544510312. с. 134.
[[ Мемково или Менково е село в бившата Деридерска каза с център градецът Деридере. Населението му е в тесни роднински връзки с населението на Деридере, дн. гр. Златоград. Местното население и до днес е запазило родния си български говор, който спада по най-характерните си особености към златоградския ъ-говор по застъпниците на старобългарските задни носов и еров вокал (път, къшта, ръка, дъш, ръш и др. В селото са запазени стари къщи, чиято архитектура съвпада с тая на старите сгради в гр. Ксанти и в Златоград. Исторически данни за селото в по-стари османски документи от ХVІІ и ХVІІІ век не се откриват, за разлика от Деридере (дн. Златоград) и Узундере (дн. Неделино). Данни за селото не се откриват и в изследването на Патриарх Кирил "Българомохамедански села в Южни Родопи", С., 1960, тъй като той не посещава района през 40-те години. Тогава при присъединяване на Западна Тракия към територията на царство България селата от бившата деридерска каза, изкуствено откъснати през 20-те години на ХХ век от нея, отново са присъединени към близкия си административен център.]]
[[ЛИТЕРАТУРА Г. Митринов. За южната граница на златоградския говор. - Българска реч, 2008, № 1, с. 85-90.
Г. Митринов Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54.
Г. Митринов Из Южните Родопи (Ксантийско). по стъпките на патриарх Кирил 65 години по-късно. - Известия на Тракийския научен институт, кн. 10, 2010, с. 322. В. Пачилов. Излел е Делю хайдутин. С., 1998.|]]