Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“
„Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София“
корица
корица
Първо издание23 април 1913 г.
София, България
ИздателствоЦарска придворна печатница
Оригинален езикбългарски
Жанрмемоар

„Мемоарът от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“ е документ на емигрантите от Костурско, Леринско и Кайлярско, изпратен до правителството на Иван Евстратиев Гешов на 23 април 1913 година. „Мемоарът“, публикуван в навечерието на Междусъюзническата война, има за цел да повлияе на българския кабинет да не сключва териториални сделки със съюзника си Гърция и да не изоставя трите югозападни, окупирани в течение на Балканската война от Гърция и населени с българи покрайнини.[1]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

„Мемоарът“ започва с изявлението, че трите околии – Костурска, Леринска и Кайлярска са окупирани от гръцки части и там е въведено гръцко военно и гражданско управление. Българското население в трите околии и емиграцията от там се надяват съюзните гръцки войски да се изтеглят от тях, но се изказва опасението, че Гърция ще се опита да ги анексира. Следва описание на населението на околиите като народност и език, като се твърди, че „Населението е не само етнографически, но и географически и економически тясно свързано с другите части на Македония и България“.[2]

„Мемоарът“ завършва с пряк призив за присъединение на трите околии към България:

Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.[3]

Подписали[редактиране | редактиране на кода]

Мемоарът е подписан от видни български общественици, учени и революционери от трите околии, сред които Никола Юруков, виден архитект и деец на ВМОРО, Никола Милев, виден историк, публицист и дипломат, Лазар Киселинчев, войвода на ВМОРО, Григор Бакрачев, революционер и икономист, Кузман Чеков, войвода на ВМОРО, Наум Христов, Благой Димитров и Филип Манолов, видни просветни дейци и Никола Благоев, историк, юрист и политик.

Околия Име От
Костурско д-р Динов
архитект Никола Юруков Лобаница
Ив. Наумов
Лазар Киселинчев Косинец
Хр. Н. Димитров
Григор Бакрачев Вишени
Никола Милев Мокрени
Леринско Наум Христов Горно Неволяни
Хр. Георгиев
Н. Нацев
Кузман Чеков Горно Върбени
Кайлярско Благой Димитров Емборе
Филип Манолов Емборе
Никола Благоев Ракита[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]