Меморандум на САНУ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Меморандумът на Сръбската академия на науките и изкуствата, съкратено Меморандум на САНУ (ср. Меморандум Српске академије наука и уметности /скраћено Меморандум САНУ/) е документ, който е изготвен от Сръбската академия на науките и изкуствата през 1986 г.

Меморандумът е най-спорният идеологически тезис от времето на бивша Югославия. Критиците го оценяват като рожба на възраждащия се след смъртта на Тито великосръбски шовинизъм, а защитниците му като опит за защита на сръбските интереси в процеса на социално-икономическа, идеологическа и криза на идентичността в социалистическа СФРЮ.

Бъдещият югославски президент Добрица Чосич го оценява като първия сръбски доктринален акт след „Начертанието“ на Илия Гарашанин, който предизвиква същевременно и първия обществен дебат по темата от времето на Светозар Маркович с неговата книга „Велика Сърбия“.

Авторство[редактиране | edit source]

Документът е подписан от редица сръбски научни и обществени деятели:

Скандал с подготвяния меморандум към сръбската общественост[редактиране | edit source]

Проектът за документ е публикуван в ежедневника Вечерни лист (Вечерни новини) в два последователни броя от 24 и 25 септември 1986 г. Публикуването на меморандума предизвиква невероятен публичен скандал в бивша Югославия. Съставителите му твърдят, че текста на подготвяния меморандум е тайно изнесен от САНУ, и с подкрепата на тайните служби публикуван.

Символика[редактиране | edit source]

Публикувания проект за меморандум в обем 70 машинописни страници се счита като начален момент в развитието на процесите довели до разпада на бивша Югославия. След смъртта на Тито през 1980 година, постепенно страната изпада в дълбока социално-икономическа, и най-вече криза на идентичността, която се развива и в политическа такава. Кризата е същностна и предизвикана от липсата на авторитет, който да замести Тито с налаганата по него официална идеология на титовизъм във федерацията. Постепенно дълбоко подтисканите процеси в изкуствено реанимираната след Втората световна война държава набират сила. Сърбите решават, че е назрял момента да вземат своеобразен реванш за тенденцията към подтискане на традиционния сръбски национализъм, още повече че те се чувстват държавотворен народ на Югославия. Допълнително нагнетяване на обстановката в този аспект са предоставените през 1974 година с новата конституция автономни права на считаните за сръбски покрайнини Косово и Войводина.

От друга страна меморандумът се явява повод икономически развитите бивши югорепублики Словения и Хърватия да поискат повече права при разпределението на БВП на федерацията, ползвайки същевременно скандала като противоотрова срещу засилените сръбски претенции за доминация. В крайна сметка от скандала се възползва немного известния дотогава сръбски политик Слободан Милошевич.

През юни 1989 година, точно преди падането на Берлинската стена, излиза окончателния документ от името на САНУ. На практика меморандумът символизира историческия процес на трансформация в бивша Югославия през 1980-те год., който през втората им половина окончателно маркира края на "мирното съвместно съжителство между народите в бивша Югославия", наричана от някои български изследователи последната балканска империя.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Енчев, Велизар. Югославия - последната балканска империя. ИК "Ренесанс", ISBN 954-91612-1-8, 2005, София.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Меморандум САНУ“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.