Мемо ди Филипучо
| Мемо ди Филипучо | |
| Роден | 1260 – 1265
|
|---|---|
| Починал | 1324
|
| Националност | италианец |
| Стил | живопис, фреска |
| Направление | Сиенска школа |
| Повлиял | Липо Меми, Симоне Мартини |
| Мемо ди Филипучо в Общомедия | |
Мèмо ди Филипучо (на италиански: Memmo di Filippuccio; * ок. 1260/1265, † сл. 1324) е италиански художник от Сиенската школа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мемо се ражда в Сиена, в семейството на ювелира Филипучо, но точни сведения за датата на неговото раждане не са съхранени. В историята на изкуството той е известен като глава на артистично семейство: неговите синове Тедерико и Липо Меми продължават семейното дело и стават художници. Живописец е и неговият брат Мино (Минучо). Освен това неговата дъщеря Джована се омъжва за прославения сиенски художник Симоне Мартини[1], който, както предполагат историците на изкуството, навярно се обучава в работилницата на Мемо и така влиза в семейството на Мемо ди Филипучо.[2]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Миниатюри[редактиране | редактиране на кода]
В Пиза е съхранена Книга на хоралите с миниатюри, които се приписват на художника (пази се в музея „Сан Матео“).[3][4]
-
Миниатюра из Книгата на хоралите, стр.161 -
Миниатюра из Книгата на хоралите, стр. 174 -
Миниатюра из Книгата на хоралите, стр.15 -
Миниатюра из Книгата на хоралите, стр. 170
Фрески[редактиране | редактиране на кода]
От всичко създадено от Мемо в Сан Джиминяно най-голям интерес за изследователите предизвикват неговите фрески в Стаята на подеста (градския първенец), която се намира в кулата Торе Гроса. В това помещение са личните покои на подеста (до 17 век там даже стои неговото легло) и се предполага, че сюжетите от фреските отначало носят назидателен характер, тъй като градският първенец е не само главен администратор, но и попечител на градските нрави. По-рано рисунките покриват всички четири стени на стаята, а сега са запазени западната и северната.[5]
-
-
Северна стена: Сцени пред шатрата и в шатрата -
Западна стена: покана за къпане и сцена на съвместно къпане -
Западна стена: Любовна сцена, фреска
Кавалетни творби[редактиране | редактиране на кода]
Ористано, Архиепископство
От кавалетните произведения до нас е достигнала само олтарната картина „Мадоната с мМаденеца, дарителка монахиня-кларисинка, св. Петър, Йоан Богослов, Екатерина Александрийска, Агнеса, Йоан Кръстител, архангел Михаил, Франциск от Асизи и Клара“ (Сан Джиминяно, Градски музей). Тя произхожда от манастира „Санта Киара“ (Св. Клара) и датирана 1310 – 1317 г. Предполага се, че по-рано е украсявала главния олтар на манастира.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ L. Cateni, Maria P.L. Mazzieri. Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese. Betti Editrice, 2012, pp. 100 – 101, 195 – 196.
- ↑ Cimabue a Pisa. La pittura pisana del Duecento da Giunta a Giotto, a cura di Mariagiulia Burresi e Antonio Caleca. Exh.cat. Pacini editore, Pisa 2005, pp. 245 – 249
- ↑ Carli E. La Pittura a Pisa: Dalle Origini Alla Bella Maniera. Pacini. 1994, p 27
- ↑ Cimabue a Pisa. La pittura pisana del Duecento da Giunta a Giotto, a cura di Mariagiulia Burresi e Antonio Caleca. Exh.cat. Pacini editore, Pisa 2005, pp. 245 – 249
- ↑ San Gimignano, ed. Antonello Mennucci. Silvana Editoriale, 2011, pp. 62, 64 – 68, 82 – 84
- ↑ M. Burresi, L. Carletti, C. Giometti, I Pittori dell’Oro. Pacini, 2002, pp. 54 – 55, 99 – 100