Менда Стоянова
| Менда Стоянова | |
| български политик | |
.png) 10 юли 2009 г. | |
| Родена |
28 февруари 1956 г.
|
|---|---|
| Учила в | Университет за национално и световно стопанство |
| Политика | |
| Партия | ГЕРБ |
| Народен представител в: XLI НС XLII НС XLIII НС XLIV НС | |
Менда Кирилова Стоянова е народен представител и заместник-председател в XLI народно събрание от ПП ГЕРБ.
Образование и кариера до 2009 г.[редактиране | редактиране на кода]
Завършва икономическо образование във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (1981).
Преди да бъде избрана в Народното събрание е работила последователно:
- в община Пловдив и ОНС-Пловдив като главен специалист и началник отдел;
- в ТДД и Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ в НАП – Пловдив като главен експерт, зам.-началник и директор;
- като управител на търговско дружество за консултантска дейност в сферата на данъчни и осигурителни, финансово-икономически консултации, жалби, счетоводна дейност.
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
Избрана е за депутат от 16 МИ – Пловдив-град.
От юни 2009 г. е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси в XLI НС. Дейността ѝ като председател на комисията е свързвана основно със скандалите при приемането на държавните бюджети и бюджетите на НОИ и НЗОК за 2010 и 2011 г., по които постоянната комисия е водеща.
Законопроект за Сметната палата[редактиране | редактиране на кода]
Менда Стоянова инициира през есента на 2010 г. приемането на нов законопроект за устройството и дейността на Сметната палата. Законопроектът е много оспорвано предложение поради въвеждането на едноличен орган за управление на палатата и отхвърлянето на средиземноморския модел за българската Сметна палата, които модел палати са със съдебни функции. С новия закон за Сметната палата, който Стоянова обявява и защитава като своя философия и лично дело, се отменя изискването за одитори в палатата да бъдат назначавани юристи и икономисти, като същевременно в новия закон е запазена възможността в извършването на одитите да бъдат привличани външни експерти с нужното друго образование. С новия закон за Сметната палата, иницииран основно от група депутати около Стоянова, се запазват правомощията на Сметната палата, определяни от експерти като информативни и с пожелателен характер за държавните и общински институции при управлението на публичните средства. Законопроектът е приет след президентско вето.[1]
Обвинения в лобизъм[редактиране | редактиране на кода]
В самото начало на 2011 г. в пресата излизат СРС-та, от които се установява, че Стоянова заедно с председателката на постоянната комисия по правни въпроси при XLI НС (Искра Фидосова) са лобирали за назначения на ръководни длъжности в митниците по избирателните си райони.[2] Разпространените от партия РЗС стенограми на хартиен носител създават впечатление за компромат и имат съмнителна автентичност, тъй като на са потвърдени с никакви оригинални записи. Оправданието за това е, че флашките със записите са намерени в чанта на Яне Янев, открадната от автомобила му.
Заместник-председател на Народното събрание[редактиране | редактиране на кода]
На 1 ноември 2012 г. е избрана за заместник-председател на 41 Народното събрание.[3][4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петя Димитрова, „Сметна или пресметната палата“, сп. „Тема“, бр. 42 (469), 25 октомври 2010 г.
- ↑ „Менда Стоянова и Искра Фидосова лобират за назначения в митниците“, Mediapool.bg, 10 януари 2011 г.
- ↑ Решение за избиране на заместник-председател на 41-вото Народно събрание Обн. ДВ. бр. 85 от 6 ноември 2012 г.
- ↑ Депутатите избраха за заместник-председател на Народното събрание Менда Стоянова, председател на Комисията по бюджет и финанси и народен представител от ПГ на ПП ГЕРБ // Народно събрание на Република България, 1 ноември 2012. Архивиран от оригинала на 2013-07-21. Посетен на 7 ноември 2012.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Менда Стоянова на сайта на 41 Народното събрание Архив на оригинала от 2010-12-24 в Wayback Machine.
- Биография на Менда Стоянова на личния ѝ сайт
- „Ало, Ваньо-2“, в. „Труд“, 10 януари 2011 г.
|
