Мененгай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мененгай
Menengai crater view from the edge.jpg
Калдерата на вулкана Мененгай
Мененгай (Кения)
Montanya.svg
Височина 2 278 m
Географски координати 0°12′00″ ю. ш. 36°04′00″ и. д. / 0.2° ю. ш. 36.066667° и. д.[1]
Местонахождение Кения
Тип щитовиден вулкан
Площ на кратера 77 km2
Диаметър на кратера 12 х 8 km
Дълбочина на кратера 300 m
Последно изригване 6050 г. пр.н.е.

Мененгай (Menengai) е голям спящ щитовиден вулкан в Кения, разположен на рифта Грегъри, който влиза в състава на Източноафриканската рифтова зона. Той е част от голямата вулканична верига по този разлом, простиращ се от Джибути до Мозамбик.[2] По цялата дължина на кенийския рифт са разположени млади вулкани предимно с преобладаващ силициев състав. Младостта на тези вулкани предполага наличието на магмена активност под разлома. Геотермалните прояви по неговото протежение са по-силни и продължителни и в много от случаите са свързани с кватернерни вулкани. Те включват фумароли, горещи извори, гейзери, солфатари.[3] При изучаване на разседа в Кения е уточнено, че само 4 от намиращите се тук вулкани проявяват някаква активност. Това са Мененгай, Лонгонот, Сусва, и Пака.[2]

Масаите наричат вулкана Kirima kia ngoma, което означава "Дяволски хълм", защото според легендите им кратерът му е дом за много демони и призраци. През 1854 година тук се е състояла кървава битка между две масайски племена заради пасищата край езерото Найваша и по склоновете на рифта.[4][5]

Описание[редактиране | edit source]

Вулканът Мененгай е разположен на север от езерото Накуру и на 10 km северно от гр. Накуру, третият по големина град в Кения. Има една от най-обширните калдери в света, а склоновете му са силно полегати. От върха му се открива красива гледка към езерата Накуру и Богория в Кения. Членове на Ротари клуб са поставили на върха указателен стълб с посоките и разстоянията до няколко известни места в света. По склоновете на Мененгай извират горещи води, издигат се гейзери и изпарения, бълбукат кални локви.[4] Температурата на изворите достига до 88 °C.[6] Около калдерата се е оформил пръстен от дълбоки фрактури.[7] По тялото на вулкана са разположени и няколко паразитни конуса. Счита се, че калдерата, която е от типа на Кракатау, е една от най-запазените в света от този вид. В центъра ѝ се намира малък конус, издигащ се над околното лавово поле, като по него се наблюдава фумаролна активност. Пластовете от втвърдена лава с различен състав от пред-калдерния вулкан могат да се проследят по стената на калдерата, започвайки от скалното образувание "Лъвската глава" и стигайки до най-западните скали.[6]

Южно от Мененгай и северозападно от езерото Накуру се намират две пост-калдерни маари. В посока изток-запад се простира и голяма фисура, през която вероятно магмата е изригнала при някоя от ерупциите на вулкана.[6]

Параметри[редактиране | edit source]

Вулканът Мененгай е разположен на дъното на рифтовата долина на 24 km южно от Екватора. Формирал се е преди около 200 000 години с издигането на лавов щит с обем от 30 km3. Основата на рифта в Кения достига максималната си надморска височина от 2000 m между вулканите Лонгонот и Мененгай. Вулканът се намира на 2278 m над морското равнище, а огромната му калдера с размери 12 х 8 km се е образувала преди около 8000 години.[6] Площта, която заема калдерата е 77 km2.[7] Тя е заливана от по-късни потоци от лава над 70 пъти и вулканичните материали са образували дебел слой на дъното ѝ. Максималната височина на стената ѝ, отчетена при "Лъвската глава", е 300 m. Фумаролната активност е висока и концентрирана само в калдерата, като температурата на 4 от фумаролите достига до 94 °C.[6] Съществуват различни предположения за последното изригване на вулкана, но вероятният период е заключен между 7350 г. пр.н.е. и 6050 г. пр.н.е.[1][6]

Геология[редактиране | edit source]

Изграждането на масивния щит на вулкана преди около 200 000 години е последвано от две мощни изригвания на пепел, всяко от които е предшествано от изливане на потоци от лава, съдържаща пемза.[1] Доминиращ еруптивен продукт при тази фаза е трахитът. Съдържанието на преобладаващите химични елементи в лавата е калций, желязо, стронций, итрий и цинк. В по-късните етапи се появяват още алуминий, калий, цирконий, ниобий и торий.[1] [8]

Първото изхвърляне на пепел се случва преди около 29 000 години и създава голяма калдера. Обемът на изхвърлената пепел е около 20 km3, а пепелта и лавата изригват като един общ поток, без прекъсвания. Ерупцията е от трахит, като съдържанието на различните химични елементи в него се променя по време на изригването.[1][8]

Второто е преди приблизително 8 000 години и разширява и оформя старата калдера до днешните ѝ размери. Изхвърлени са 30 km3 пирокластитна трахитна магма, която потича по склоновете на вулкана.[1][8] Площ от 0,135 km2 е покрита от туфи, които се откриват и по скални оголвания, стоящи по-високо от еруптивните процепи. Туфите представляват отломки, изхвърлени от вулкана, които са се споили и са се циментирали по химичен път. [7]

Езерните утайки в калдерата представят доказателства за късно вътрешно езеро, което е съществувало в приблизителния период от 12850 г.пр.н.е. до 8300 г.пр.н.е. [7] Най-младото наслояване на лава в калдерата е станало преди няколко стотин години.[1]

Развитието на трахитната калдера на Мененгай може да се проследи по напластяването на лава с разнообразни варианти на състава си при различните разливи и ерупции. Химичният състав на туфите е подобен на този на лавата, но туфите са с по-ниска концентрация на магнезий, алуминий, фосфор и стронций. Химичните изменения на някои единични туфи показват, че те са изхвърлени от отделна зона на подземната камера и това се е случвало многократно в историята на вулкана.[1] Зонирането на камерата се дължи на кристализацията на около 75% от фракциите на алкалните фелдшпати, оливин, клинопироксен, титаномагнетит, апатит. Някои проби от пепелните туфи от източната стена на калдера са изключително богати на барий – със 7-20% повече отколкото в подземните слоеве.[8]

Геотермални проучвания и перспективи[редактиране | edit source]

Правителството на Кения и KenGen (Kenya’s Electricity Generation Company) организират проучвания на повърхността на вулкана, протекли между януари и май 2004 г. и обхванали площ от 900 km2. Общите резултати от геоложките, геофизичните, геохимичните и топлинни проучвания сочат наличието на гореща, еластична и плътна маса под калдерата. Горещата магма довежда до появата на геотермална система с резервоар непосредствено под калдерата. Изпод нея бликат горещи извори, а други изтичат главно по северните склонове на вулкана. Тези проучвания доказват, че магмената камера е разположена високо, намира се на дълбочина от 3,5-4 km и е с температура над 300 °C. Сеизмичните проучвания отчитат групи от плитки микроземетресения в калдерата. Това се обяснява с високотемпературните геотермални полета, свързани с плиткостояща магма. Територията е подходяща за изграждането на геотермална електроцентрала, която да произвежда ток, черпейки топлинна енергия от земните недра. Данните и предварителните изчисления показват, че в момента се губят 3536 Mwt енергия, излитаща в атмосферата и още 2440 Mwt чрез конвекция. Екологичните проучвания доказват, че провеждането на сондиране, необходимо за такава електроцентрала, би имало минимално въздействие върху вулкана.[9]

Съвременно състояние[редактиране | edit source]

Сателитните снимки през последното десетилетие показват, че вулканът е понижил нивото си с няколко сантиметра. Тези малки промени, които не се забелязват с просто око са били открити от сложния сателитен радар InSAR. Изучавайки сателитните снимки, учени от Европейската космическа агенция установяват, че за периода от 1997 до 2000 година вулканът се е понижил с около 2 до 5 cm. Тези промени говорят за засилена активност на вулкана.[2]

Митология[редактиране | edit source]

Вулканът Мененгай е обгърнат с мъгли, слухове и много суеверия. Според масайските митове калдерата му и една от пещерите на южния му склон са странни места, населени с духове и призраци. Разказват се истории за необясними събития. От дълбините на кратера се носят странни звуци, подобни на чанове на добитък.[10] Понякога безследно изчезват хора, други са откривани по-късно, загубили ориентация за време и място, скитайки наоколо в блажен транс.[5] Други пък се самоубиват, скачайки от скалите, някои от които са високи над 900 m. Разказва се още, че когато човек отиде да събира дърва в калдерата или в пещерите, не може да се върне, ако не остави обратно дървата.[10] Местното население смята, че зли духове отвличат хора и животни и ги замъкват през кратера в Долния свят. Според масайските разкази между 1950 г. и 1960 г. призраците са използвали плодородното дъно на калдерата, като са обработвали и засявали земята със селскостопански култури. Според очевидци демоните са ползвали трактори. Разказват, че изораването, засяването и събирането на реколтата се извършвало от духовете общо за 1 час. Местните хора дори твърдят, че са виждали как дяволът кара мотоциклет в непосредствена близост до кратера.[5] Някои вярват, че това са представители на чужда цивилизация, а други – че са духове от Долния свят.[10]

Съществува и една широкоразпространена легенда за "Плаващия чадър" или "Плаващия щит". Според нея по време на дъжд над огромната калдера се рее нещо като щит, който мистериозно изчезва веднага, щом валежите спрат.[10] Според други се появява грамаден чадър, който се движи сам из планината, без никой да го носи.[5]

Въпреки разказите за зловещи истории, поклонници от много области на Кения идват да се молят при вулкана в продължение на часове, а понякога и на дни. Други дори прекарват дни и месеци в пещерата, като това засилва усещанията им за близост с Бога или боговете, според вярванията им.[5]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з Global Volcanism Program - Menengai
  2. а б в The Inquisitr - New Study in Geology Uses Satellite Imagery to Identify Active Magma Systems in East Africa’s Rift Valley
  3. Peter A. Omenda – The Geothermal activity of the East African Rift/Unated Nations University/Geothermal Training Programme/2007 г.
  4. а б Planet Ware - Menengai Crater Description
  5. а б в г д Africa Point, Online Travel Portal – Menengai Crater – Where the Devil Rides Motorcycle
  6. а б в г д е Volkano Live, John Seach - Menengai Volcano
  7. а б в г Journal of the Geological Society, London - Geological evolution of the trachytic caldera volcano Menengai, Kenya Rift Valley
  8. а б в г R. Macdonald, B. Scailletb - “The central Kenya peralkaline province: Insights into the evolution of peralkaline salic magmas”/Environment Centre, Lancaster University, France
  9. Godwin M. Mwawongo – Kenya's Geothermal Prospects outside Olkaria: Status of Exploration and Development/The United Nations University/2005
  10. а б в г Хенри Джоунс - "Легендарни хроники: Капан за души"/епизод 123
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.