Менипея

Менипова сатира (менипея) е жанр в античната литература, носещ името на сириеца Менип (Menippos) от Хадара (Палестина) – древногръцки философ-киник и писател-сатирик от ІІІ в. пр. Хр. От творчеството му са запазени само отделни заглавия. Произведенията му – полуповести-полудиалози, в които прозата се редува със сатирични стихове, бележат традицията, продължена от Лукиан и Варон (запазени са около 600 фрагмента). Мотиви от Мениповата сатира съдържат също творбите на Сенека Млади и Петроний. В Европа този жанр е продължен от жанра на сатирата-самоизобличение, самоосмиване, наричан Менипова сатира в епохата на Религиозните войни във Франция (ХVІ в.), а по-късно се среща в творчеството на Достоевски.

Последното произведение на Булгаков – „Майстора и Маргарита“ – е свързано с жанра на менипеята, създаден още в античността и оказал голямо въздействие върху прозата на Средновековието и Ренесанса, а също и върху развитието на съвременния европейски роман.

Имайки предвид изследванията на големия съветски литературовед Михаил Бахтин, можем все пак да посочим съвсем накратко, че именно на този жанр са присъщи съчетаването на живото, злободневното отражение на действителността и пълен простор на измислицата, както и свободното обединяване на няколко стила, съжителството на трагичното и комичното, на низкото и възвишеното.

Една от най-важните особености на менипеята е – пише Бахтин, – че в нея „... най-смелата и необуздана фантастика и авантюра вътрешно се мотивират, оправдават, осветляват от чисто философска цел – да бъдат създадени изключителни ситуации, за да се провокира и изпита философската идея – думата, истината, въплътена в образа на мъдреца, на търсача на тази истина“

В ежедневния бит, в изкуството, във философския спор сблъскването на доброто и злото в различни форми и сфери – това е – от определена гледна точка – сърцевината на идейното съдържание на „Майстора и Маргарита“.

В съвременната българска литература може да бъде посочена трилогията на Таня Шелхорн: „Дарина“, „Д-р Кристиан и неговата компания“ и „Най-дивната нощ“, носеща редица черти характерни за менипеята.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Съвременна Българска Енциклопедия, Издателство „Елпис“, 1995
Лиляна Минкова, За прозата на Михаил Булгаков, Народна култура, София, 1968
Михаил Бахтин, Проблемы поəтики Достоевского, 1963

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]