Менора

Реконструкция на Менората от Института за изучаване на храма в Ерусалим

Менората, подарена на цар Борис III от еврейската общност (Дворецът "Царска Бистрица")

Менората е религиозен атрибут и един от най-древните символи на юдаизма, редом с Давидовата звезда. Менората е и емблема изобразена на герба на държавата Израел.

Описание

Според Библията седемстволния свещник (светилник) е от чисто злато и се намирал в скинията на събранието по време на скитането на евреите из пустинята по времето на Мойсей, след което се е съхранявал в Храма, до завоюването на Втория храм от Тит.

Според Библията, предписанията за изработването на свещените утвари са дадени от Бога на Мойсей на Синайската планина. Теглото на менората е 33-36 кг.

Свещена религиозна утвар

Менората се пали от първосвещеника в Ерусалимския храм в сумрак и се почиства сутрин. Менората трябва да гори цяла нощ, като някои от гнездата са горели и през деня, т.е. непрекъснато.

История

По време на превземане на Соломоновия храм от Навуходоносор през 586 г. пр.н.е., се съобщава, че менорите са унищожени, но еврейската легенда твърди, че те са скрити на тайно място и след завръщането на евреите от Вавилонски плен са пренесени във Втория храм.

По-време на Втория храм при службата се ползва само една златна менора, както ни предава Йосиф Флавий. Тази менора е секвестирана от Тит, за което може да се съди от барелефа на арката на Тит по време на най-грандиозния триумф в Рим. Тази менора е принесена в дар и поставена в построения за целта храм на римската богиня на мира.

Легендарен път на менората

Според едни сведения от легендарен характер, тази менора е заграбена при разграбването на Рим от вестготите на Аларих през 410 година, а според други - отнесена в Картаген от вандалите през 455 година. Прокопий твърди, че корабът с който се отправя към Картаген потъва, и менората се отзовава на дъното на Средиземно море.

Последната легенда разправя, че менората е върната в римски ръце от легендарния пълководец на Юстиниан - Велизарий, при повторното завладяване на Северна Африка с Картаген, този път от Византия. В чест на победата на Велизарий над вандалите, в Константинопол на пълководеца е устроен триумф. За последно, според някои сведения менората е върната от Юстиниан в Ерусалим, но в християнски храм, а през средновековието по време на едно от многобройните ограбвания на свещения град (от персийския цар Хосров II през 614) - претопена на злато. Най-последната легенда твърди, че менората е отнесена при разграбването на Новия Рим от кръстоносците при превземането на града през 1204 година.

Значение

Менората е втория по важност предмет в еврейския храм след ковчега със скрижалите със завета. Предназначението и е било да осветява свещения сандък, придавайки му особено сияние, целящо психологическо въздействие у вярващите.

Символ

След 2 век, постепенно менората се превръща в главен символ на юдаизма - в противовес на заменилия рибата нов символ на християнството - кръста.

За значението на юдейския символ съществуват многобройни версии.

Според юдаизма деветстволната менората символизира божествения свят, мъдростта, божията защита, възраждането, еврейския народ, живота, юдаизма, приемствеността и чудото.

Според евреите Филон Александрийски и Йосиф Флавий, седемстволната менора символизира 7-те известни тогава планети от Слънчевата система. Числото 7 във еврейската култура обозначава разнообразието и хармонията на прородните сили на миросъздателя. Средният ствол символизира съботата, а останалите 6 - основните посоки на света, плюс горе и долу и т.н. В крайна сметка християнските църковни тайнства са 7.

Вижте също

• Ханукия
• Обсада и превземане на Ерусалим (70)
• Ранно християнство
• Числото на звяра

Външни препратки

• ((ru)) Менора