Менора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Реконструкция на Менората от Института за изучаване на храма в Ерусалим
Менората, подарена на цар Борис III от еврейската общност (Дворецът "Царска Бистрица")

Менората е религиозен атрибут и един от най-древните символи на юдаизма, редом с Давидовата звезда. Менората е и емблема изобразена на герба на държавата Израел.

Описание[редактиране | edit source]

Според Библията седемстволния свещник (светилник) е от чисто злато и се намирал в скинията на събранието по време на скитането на евреите из пустинята по времето на Мойсей, след което се е съхранявал в Храма, до завоюването на Втория храм от Тит.

Според Библията, предписанията за изработването на свещените утвари са дадени от Бога на Мойсей на Синайската планина. Теглото на менората е 33-36 кг.

Свещена религиозна утвар[редактиране | edit source]

Менората се пали от първосвещеника в Ерусалимския храм в сумрак и се почиства сутрин. Менората трябва да гори цяла нощ, като някои от гнездата са горели и през деня, т.е. непрекъснато.

История[редактиране | edit source]

По време на превземане на Соломоновия храм от Навуходоносор през 586 г. пр.н.е., се съобщава, че менорите са унищожени, но еврейската легенда твърди, че те са скрити на тайно място и след завръщането на евреите от Вавилонски плен са пренесени във Втория храм.[1]

По-време на Втория храм при службата се ползва само една златна менора, както ни предава Йосиф Флавий. Тази менора е секвестирана от Тит, за което може да се съди от барелефа на арката на Тит по време на най-грандиозния триумф в Рим. Тази менора е принесена в дар и поставена в построения за целта храм на римската богиня на мира.

Легендарен път на менората[редактиране | edit source]

Според едни сведения от легендарен характер, тази менора е заграбена при разграбването на Рим от вестготите на Аларих през 410 година, а според други - отнесена в Картаген от вандалите през 455 година. Прокопий твърди, че корабът с който се отправя към Картаген потъва, и менората се отзовава на дъното на Средиземно море.

Последната легенда разправя, че менората е върната в римски ръце от легендарния пълководец на Юстиниан - Велизарий, при повторното завладяване на Северна Африка с Картаген, този път от Византия. В чест на победата на Велизарий над вандалите, в Константинопол на пълководеца е устроен триумф. За последно, според някои сведения менората е върната от Юстиниан в Ерусалим, но в християнски храм, а през средновековието по време на едно от многобройните ограбвания на свещения град (от персийския цар Хосров II през 614) - претопена на злато. Най-последната легенда твърди, че менората е отнесена при разграбването на Новия Рим от кръстоносците при превземането на града през 1204 година.

Значение[редактиране | edit source]

Менората е втория по важност предмет в еврейския храм след ковчега със скрижалите със завета. Предназначението и е било да осветява свещения сандък, придавайки му особено сияние, целящо психологическо въздействие у вярващите.

Символ[редактиране | edit source]

След 2 век, постепенно менората се превръща в главен символ на юдаизма - в противовес на заменилия рибата нов символ на християнството - кръста.

За значението на юдейския символ съществуват многобройни версии.

Според юдаизма деветстволната менората символизира божествения свят, мъдростта, божията защита, възраждането, еврейския народ, живота, юдаизма, приемствеността и чудото.

Според евреите Филон Александрийски и Йосиф Флавий, седемстволната менора символизира 7-те известни тогава планети от Слънчевата система. Числото 7 във еврейската култура обозначава разнообразието и хармонията на прородните сили на миросъздателя. Средният ствол символизира съботата, а останалите 6 - основните посоки на света, плюс горе и долу и т.н. В крайна сметка християнските църковни тайнства са 7.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]