Менструален синхрон
Менструалният синхрон или ефектът Макклинток е феномен описан за пръв път в 1971 година и твърдящ, че менструалният цикъл на жени живеещи заедно в общи помещения като домакинство, затвор, манастир, публичен дом, общежитие или казарма се синхронизира с времето. Съществуването на менструална синхронизация не е безспорно установено и изследванята занимаващи се с тезата са научно оспорвани. [1] [2]
Съдържание |
Научни изследваня[редактиране]
Психологът Марта Макклинток първа изследва менстуалният синхрон описвайки работата си в журнала "Nature" през 1971 година.[3]
През 1998 Макклитнок публикува проучване подкрепящо предишните ѝ изводи. Това изследване се опитва да докаже, че миризмата на матераил иззет от подмишнице на жени има влияние върху дължината на цикъла на други жени. [4] Миризмите извлечени от донор в деня на овулацията или следващите два дена забавят овулацията и следователно удължават менструалният цикъл при реципиентите. Този удължаващ или съкращаващ ефект е възможно да демонстрира регулацята на човешките биологични ритми чрез миризми и феромони. [5]
Друг експеримент включващ 20 лесбийски двойки показва, че повече от половина от запитаните двойки имат същият цикъл в рамкиете на максимално разминаване от два дни. [6] Подобно изследване с 29 лесбийски двойки пък не успява да произведе данни подкрепящи синхронизацията на менструалния цикъл. Вместо това са отчетени тенденции на увеличаващо се разминаване.[7]
Критика[редактиране]
Ако се приеме, че всички жени имат средностатистически менструален цикъл от 28 дни, максималното разминаване между две овулации би било 14 дни (идеално разминаване) и минималното нула дни (идеална синхронизация). В такъв случай средностатистическото разминаване би било 7 дневно означавайки, че по начало в половината ще бъде наблюдане разминаване по-малко от тези 7 дни. През 1971 година Макклинток наблюдава 5 дневно средно разминаване. Статистически погледнато такова разминаване е възможно да е случайно отклонение. [8]
Повечето изследваня на менстуалния синхрон са ретроспективни зависещи от данни събрани въз основа на спомените на участниците. Спомените са източник на възможни отклонения и неточностти. [9]
Взаимодействието между теоритичната менструална синхронизация и дължината на цикъла не е обяснена. Две жени чиито цикъли се различават в продължителността си с два дена могат да почнат да менструират в един и същ ден при първия цикъл, но да се за разминават с два дена при следващия цикъл. Няма изследване на ефекта Макклинток показващо дългосрочната синхронизация на менструалните цикли. [9]
Методически грешки също са давани като примери за неточността на изледванята на менструалния синхрон:[9]
| „ | Да приемем, че изследването започва на 1 октомври. Участник А, с 28 дневен цикъл, започва да менструира на 27 септември, след това на 25 октомври а и после на 22 ноември. Участник Б, с 30 дневен цикъл, започва менструацията си на 5 откомври следващият път на 4 ноември. Наивен изследовател би могъл да констатира, че циклите са се разминавали с 20 дена в началото (25 октомври и 5 октомври) и в последствие са се сближили до 18 дневно разминаване (4 ноември и 22 ноември), следователно се синхронизират. Всъщност обаче двете участнички са се размнавали с 8 дена в началото (27 сетпрември и 5 октомври) и следователно разминаването се увеличава. | “ |
Такъв вид методически грешки са по-вероятни в малки изследваня като тези занимаващи се с менструалния синхрон.[9]
Х. Клайд Уилсън от Университета на Мисури аналириза изследнането и метода на събиране на данни при Макклинток и други научни проекти занимаващи се с ментруалния синхрон. Той намира съществени грешки в математическите изчисления и събирането на данни както и в използваната дефиниция за синхрон. Уилсън провежда собствени клинични тестове, които заедно с неговата критика върху съществуващите изследваня опровергават тезата, че феромоните имат ефект върху биологическите ритми. Също така аргументите за съществуването на менструална синхронизация изчезват при корекцията на методическите грешки на първоначалните проучваня. [10] [11]
Източници[редактиране]
- ↑ Anna Gosline. Do Women Who Live Together Menstruate Together?. // Scientific American, 7 декември 2007.
- ↑ Harriet Hall. Menstrual Synchrony: Do Girls Who Go Together Flow Together?. // Science-Based Medicine, 6 септември 2011.
- ↑ McClintock MK. Menstrual synchrony and suppression. // Nature 229 (5282). 1971. DOI:10.1038/229244a0. с. 244–5.
- ↑ Stern K, McClintock MK. Regulation of ovulation by human pheromones. // Nature 392 (6672). 1998. DOI:10.1038/32408. с. 177–9.
- ↑ Communication through body odour. // Nature 392 (6672). 1998. DOI:10.1038/32283. с. 126–27.
- ↑ Weller A. Weller L. 1992. menstrual synchrony in female couples. Psychoneuroendocrinology. 17(2-3):171;177
- ↑ Trevathana, W.R., Burlesonc, M.H. and Gregory, W.L. 1993. No evidence for menstrual synchrony in lesbian couples. Psychoneuroendocrinology. 18(5-6):425;435 [1]
- ↑ Yang, Zhengwei и др. Women Do Not Synchronize Their Menstrual Cycles. // Human Nature 17 (4). 2006. DOI:10.1007/s12110-006-1005-z. с. 434–447.
- ↑ а б в г Adams, Cecil. Does menstrual synchrony really exist?. // The Straight Dope. The Chicago Reader, 20 декември 2002.
- ↑ Wilson, H.C. (1987). Female axillary secretions influence women's menstrual cycles: A critique. Hormones and Behavior, 21, 536-546.
- ↑ Wilson HC. A critical review of menstrual synchrony research. // Psychoneuroendocrinology 17 (6). 1992. DOI:10.1016/0306-4530(92)90016-Z. с. 565–91.
Външни препратки[редактиране]
- The story of menstrual synchrony and suppression, отворена на 18 март 2012
- The Claim: Menstrual Cycles Can Synchronize Over Time - New York Times, отворена на 5 февруари 2008
- Dr. Harriet Hall, Menstrual Synchrony: Do Girls Who Go Together Flow Together? Science-Based Medicine, 6 септември 2011
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Menstrual synchrony“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |