Мента

Мента
Дълголистна мента (Mentha longifolia)
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Magnoliopsyda Двусемеделни разред: Lamiales семейство: Устноцветни род: Mentha Мента
Видове
Вижте текста.

Мента (Mentha) е род многогодишни тревисти растения от семейство Устноцветни. Разпространена е главно в северния умерен пояс. В България се срещат около 9 вида с многобройни вариации, от които се отглежда M. piperita - черна мента.

Стъблото е клонесто, високо около 0.70m, четириръбесто, листата са прости, продълговати, остро назъбени. Цветовете са червеникавовиолетови, събрани в класовидни съцветия; семената са дребни. Всички надземни части на растението съдържат етерично масло с главна съставна част ментол (45-65%). От надземната маса получена от 1 декар, прибрана в пълен цъфтеж през слънчево време, се получава при парна дестилация около 3-5  kg. етерично масло. В България се култивира по поречията на реките Марица, Тунджа, Вит и др. Използването на ментата като алтернативна култура се състои в а ментов лист, предназначен за износ или за употреба като трапезен чай. При подходяща агротехника и неполивни условия, добивите са около 150 - 200 кг/дка. При фамилни площи с малък размер и много добро торене и поливане, добивите са над 300 кг/дка. За фамилни терени оптимумът е 10 - 50 дка. При добив 400 кг сух ментов лист приходите са от порядъка на 640 - 800 лв. бруто доход от декар, в зависимост от цената на изкупуване по време на сезона.

Ментата се отглежда за свежа надземна маса, от която се добиват етерично масло и изсушени ментови листа, богати на биологичноактивни съставки.

Мента (Сладка мента)Ментовото масло е незаменима суровина в парфюмерията, алкохолната и захарна промишленост.

Ментата успешно презимува у нас. Развитието й напролет започва при средна дневна температура 10°С. Оптималната през вегетацията температура е 22-25°С. За нормално развитие и растеж са й необходими не по-малко от 12 часа продължителност на деня.

Към влагата предявява повишени изисквания. Критичният период е бутонизация - прибиране. Необходими са 3-4 поливки през 10-15 дни.

Ментата изисква аерирани почви, с лек механичен състав, но богати на хранителни вещества. Най-подходящи за отглеждане на мента са наносите по поречията на реките и типичните слабо излужени черноземи. Отглеждане на мента Предшественици

У нас се отглежда мента като едногодишна култура (рядко като двугодишна). Това позволява за нея да се избират най-подходящи предшественици - торените окопни, едногодишни и многогодишни бобови и зимни житни култури, които оставят почвата след себе си чиста от плевели. Много добри предшественици са и ранните зеленчуци. Обработка на почвата

След прибиране на предшествениците се извършва оран на дълбочина 25-30 см, последвана от брануване за заравяне на площта.

При появата на плевели до момента на засаждане на ментата, почвата се култивира и бранува. Поради необходимостта от чести поливки през вегетацията преди дълбоката оран теренът се подравнява. Торене на мента

Ментата изисква големи количества хранителни вещества. Ментата се тори с оборски и минерални торове. Комбинираното внасяне е за предпочитане. На по-бедни почви и неторен с оборски тор предшественик се тори с 3-4 тона на декар, а при торен предшественик - само с 6-8 кг N и 8-15 кг Р2О5 на декар. Цялото количество оборски и фосфорен тор и 1/2 от азотните торове се заорават с дълбоката оран. Посадъчен материал

Ментата се размножава вегетативно чрез засаждане на коренища. Засаждане на ментата

Засаждането на ментата се извършва главно през есента (втората половина на октомври). Тогава климатичните условия са най-благоприятни и има възможност да се подбере стандартен посадъчен материал. Коренищата презимуват успешно. Напролет растенията се развиват по-рано и използват по-добре наличната влага. Подобни предимства са налице и при много ранно пролетно засаждане на мента. При поливни условия е възможно и лятно засаждане (август) с посадъчна норма 50-60 кг коренища на декар. Пъпките прорастват още през есента, новите растения образуват нови коренища, презимуват и през пролетта на следващата година по-рано гарнират насажденията.

Преди засаждането площта се набраздява с тракторни браздачи на разстояние 70 см. Коренищата се редят хоризонтално и непрекъснато на дъното на браздите. Покриват се механизирано или ръчно с 8-10 см почвен пласт. За един декар са необходими 250-300 кг свежи коренища.

За засаждане може да се използват и преустроени разсадосадачни машини, които едновременно с полагането на коренищата да ги покриват с необходимия почвен пласт. Грижи през вегетацията

До поникването на коренищата почвата се бранува с леки брани напречно на редовете.

През вегетацията ментовите насаждения се окопават 4-5 пъти на 10-12 см дълбочина.

В началото на разклоняването се внася останалата 1/2 от азотната торова норма под формата на подхранване. До началото на бутонизация гравитационно или чрез дъждуване се дават две поливки от по 40 м3 вода на декар, а след тази фаза - още 3-4 през 10-15 дни. Прибиране на мента

Насажденията от мента, отглеждани за масло, започват да се жънат (косят) ръчно или механизирано при 30-40% разцъфтели цветове на централните съцветия.

Ментата от неполивните участъци се прибира най-рано, а най-късно (след пълен цъфтеж) - от участъците за производство на коренища.

Най-добре е прибирането на ментата да става в сухо, тихо и слънчево време (между 9 и 18 часа). Ожънатата мента се оставя на откоси за 24 часа да завехне, след което се събира и се доставя в предприятията за преработка. Особености на отглеждането, прибирането и преработването на ментата за сухи листа

Състоят се главно в следното:

   подбор на подходящи сортове мента;
   увеличаване на торовите норми в сравнение с тези при отглеждането за масло с 30-40%;
   1/2 от азотния тор се внася преди поникването на растенията, а другата половина след прибирането на първия подраст;
   не се допуска химична борба срещу болестите и неприятелите;
   извършват се по-голям брой поливки, но с намалена поливна норма (20-25 м3 на декар);
   технологичната зрелост на растенията - начало на бутонизация, настъпва по-рано - към средата на юни.

Добитата свежа маса се разстила на чисти площадки за изсушаване. При сухо и топло време и интензивно размесване сушенето на ментата завършва за 2 денонощия.

Лечебни свойства и употреба на ментата

Мента (Хранителна стойност за 100 g)
Енергия	292 kJ (70 kcal)
Въглехидрати	15 g
Влакна	8 g
Мазнини	1 g
Полиненаситени	1 g
Белтъчини	4 g
Вода	79 g
Витамини
Витамин A	212 μg (24%)
Тиамин (B1)	0.082 mg (7%)
Рибофлавин (B2)	0.266 mg (20%)
Ниацин (B3)	1.71 mg (11%)
Пантотенова к-на (B5)	0.34 mg (7%)
Пиридоксин (B6)	0.129 mg (10%)
Фолиева к-на (B9)	114 μg (29%)
Витамин C	32 mg (36%)
Витамин Е	0.34 mg (2%)
Минерали
Калций, Ca	243 mg (24%)
Желязо, Fe	5.08 mg (64%)
Магнезий, Mg	80 mg (20%)
Фосфор, P	73 mg (10%)
Калий, K	569 mg (12%)
Натрий, Na	31 mg (2%)
Цинк, Zn	1.11 mg (10%)
Мед, Cu	0.329 mg (37%)
Манган, Mn	1.176 mg (51%)
Процентите са спрямо препоръчителната дневна доза в САЩ. Източник:

Използва се надземната част на растението, и по-точно листата, в които се съдържат етерични масла с главна съставна част ментол. Той е причината за ароматните и освежаващи свойства на билката. Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация. Ако сами ще берете мента, трябва да знаете, че най-подходящото време е през юли и август, в началото на цъфтежа им. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса. Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Именно затова тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.

От мента се прави ментов лист, предназначен за употреба като трапезен чай. Той е много полезен при есенно-зимния сезон. Студеният ментов чай пък е чудесно разхлаждащо питие за топлите летни дни, а горещият е отличен начин да решите проблема си след преяждане.

Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, метеоризъм (газове в червата), Ментауспокоява спазмите в храносмилателните пътища, възвръща апетита. Важно е да се приема в малки дози в чай например. Има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие. Ментата е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство.

Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания. Ментата се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо.

Народната медицина пък казва, че ментата е подходяща билка за лечение при виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия. Отварата от листа се прилага при нервна възбуда, при възпаление на венците и зъбобол. Ефикасни са и гаргарите с мента. Тя помага и за премахването на лошия дъх в устата. В случая накиснете листа от мента за 8 дни в червено вино в съотношение 1 към 10. Получената смес използвайте за жабурене или пиене (по две супени лъжици след ядене). При мигрени, простуда, кашлица, възпаления на синусите, умора, шок, нервно напрежение са удачни инхалациите с ментово масло. Масажът с ментово масло пък е ефективен при нарушения в менструалния цикъл. От мента се правят и компреси при кожни обриви, натъртвания и циреи.

Внимавайте да не сте алергични към тази билка. Тогава избягвайте да вдишвате парите на ментовото масло.

Ментата се използва широко и в кулинарията. Придава аромат на плодови салати, особено с ягоди, конфитюри, кремове, безалкохолни напитки и сладоледи. Много интересна е комбинацията й с шоколад или с алкохолен коктейл. Освен в хранително-вкусовата промишленост, тази билка намира приложение и в козметиката (ментата е съставка на парфюми, сапуни, пасти за зъби и вода за уста) и ароматерапията. Много хора използват ментата и като средство за прогонване на комари. Отглеждат я в саксии и поставят торбички с изсушена мента в гардероби и шкафове. Ментоловото масло също е и екологичен инсектицид срещу оси, мравки и хлебарки.

Мента мозъчен активатор Mentha Piperita

Избрани рецепти с мента, Любими кулинарни изпълнения с мента: Студен ментов чай в горещото време Салата табуле (арабска салата с магданоз и мента)

Ароматично растение, познато и използвано още от древността. Произлиза от кръстосването на Mentha aquatica (водна мента) и Mentha spicata (джоджен). Разпространява се по вегатативен път, чрез ластуни, тъй като не образува семена. Има изправено стъбло с височина от 30 до 90 см, с издължени назъбени листа с къса дръжка, на върха заострени, срещуположни, продълговати и назъбени, тъмнозелени, покрити с дребни власинки. Цветовете са дребни, розово-виолетови, събрани в класовидни съцветия и силно ароматни.

Използват се листата на ментата, които се берат се в началото на цъфтежа (юли-август). Сушат се на сянка или в сушилня при до 30° С.

Хранителни стойности

Ментата съдържа витамин C, каротин и етерично масло.