Менхир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Менхир

Менхирите (от бретонски, men - камък, hir - дълъг, висок) представляват продълговати камъни, забити самостоятелно или образуващи дълги алеи. Вероятно са свързани с култа към мъртвите. Височината на камъните варира от 1 до над 20 метра. Най-големият менхир се намира в Карнак (Бретан, Франция) и наброява 2813 камъка, подредени в 13 реда. В България са известни няколко менхира: до музея в Хасково, в село Овчарово, в село Петокладенци, в село Стежерово и в село Староселци.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]