Меншевики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Акселрод, Юлий Мартов и Александър Мартинов на снимка в Стокхолм (16 май 1917 г.)

Меншевиките са членовете на умереното крило на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП), начело с Юлий Мартов, Федор Дан, Ираклий Цератели и др.

Разколът в РСДРП на болшевики и меншевики се състои на II-ия конгрес на партията, при гласуване на точка 1 от партийната програма. Болшевиките са за твърд курс на хегемонията на пролетариата в предстоящата революция (която към онзи момент въобще не е била сигурна, преди да се създаде революционна ситуация с Първата световна война). Ленин иска да създаде сплотена, боева и добре организирана и дисциплинирана пролетарска партия. Последователите на Мартовците (привържениците на Мартов) в РСДРП са повече за свободното сдружаване, като се ръководят от либералната буржоазия. Привържениците на Ленин обаче настоявата за "програмата максимум", с която се предлага пълното унищожаване на буржоазната класа и създаването на бъдещо управление от работническото движение, докато мартовците са за минималната програма, вземайки предвид интересите на дребната буржоазия и селяните. По този критерий партията се разделя на "болшевики" и "меншевики", съответно. В бъдеще тези две групи нееднократно се опитват да се слеят, както е било първоначално, но както се оказва, окончателното разделяне е завинаги въпреки че много от бъдещите съветски герои прехождат от меншевиките към болшевиките, като например Троцки, или обратното.

Наименованието "меншевики" е неофициално и се има като означение на социалдемократично идеологическо крило.

За разлика от болшевиките, меншевиките нямат това влияние в руското общество след Октомврийската революция в страната. След Февруарската революция, меншевиките участват във Временното правителство и имат голямо влияние в Съвета.

След Октомврийската революция често меншевиките се противопоставят на болшевиките. Дейността им в страната е забранена. Съдбата на по-голямата част от меншевиките е трагична - някои от тях са били преследвани по време на "червения терор" на Гражданската война, други са принудени да емигрират, някои от тях са били репресирани след публичния процес срещу тях, проведен в 1931 г.

Последните остатъци от меншевишко влияние в СССР са премахнати по време на голямата чистка. Въпреки това, някои от меншевиките, официално си променят политическите убеждения, и успяват да оцелеят и дори да завоюват значими партийни и държавни позиции като Андрей Вишински.

Източници и литература[редактиране | edit source]

  • Меньшевики в 1918 году / Отв.ред. З.Галили, А.Ненароков; Отв.сост. Д.Павлов. — М.: РОССПЭН, 1999. — 798 с.
  • Меньшевики в 1919—1920 гг. / Ответ. ред.: Галили З., Ненароков А.; Отв. сост. Павлов Д. — М.: РОССПЭН, 2000. — 935 с.
  • Меньшевики в 1921—1922 гг. / Ответ. ред.: Галили З., Ненароков А.; Отв. сост. Павлов Д. — М.: РОССПЭН, 2002. — 622 с.
  • Меньшевики в 1922—1924 гг. / Ответ. ред.: Галили З., Ненароков А.; Сост. А.Ненароков. — М.: РОССПЭН, 2004. — 728 с.
  • Меньшевики в советской России: Сб.док. — Казань: [Б.и.], 1998. — 228 с.
  • Урилов И. Х. История российской социал-демократии (меньшевизма). — Ч.1. Источниковедение. — М.: Раритет, 2000. — 286 с.; Ч.2. Историография. — М.: Раритет, 2001. — 350 с.
  • Тютюкин С. В. Меньшевизм: Страницы истории / С. В. Тютюкин. — М.: РОССПЭН, 2002. — 560 с.
  • Liebich A. From the Other Shore. Russian Social Democracy after 1921. — Harvard: Harvard University Press, 1997. — 476 p.
  • Brovkin V. The Mensheviks after October: Socialist Opposition and the Rise of the Bolshevik Dictatorship. — Ithaca and London: Cornell University Press, 1987. — 329 p.