Мераб Мамардашвили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мераб Мамардашвили
философ
Роден
Починал
Регион Философия на науката
Основни интереси философия на езика, философия на съзнанието

Мераб Константинович Мамардашвили (на руски: Мера́б Константи́нович Мамардашви́ли) е грузински философ, доктор на философските науки от 1968 г. и професор от 1972 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство на военнослужещ. В 1955 г. година завършва философския факултет при Московския държавен университет.

Мамардашвили е един от основателите на Московската логическа школа (1952 г).; в школата участват още Борис Грушин, Александър Зиновиев и Георгий Щедровицкий.

Работил в Москва до 1987 г., а после в Грузия. От 1968 г. до 1987 г. е редактор на научното списание „Вопроси философии“ („Философски въпроси“), професор в Московския държавен университет и старши научен сътрудник в Московския философски институт към Руската академия на науките. От 1987 г. до 1990 г. Мамардашвили оглавява департамента на философския институт "Церетели" към Грузинската академия на науките и е професор в Тбилиския държавен университет.

Повлиян от немската класическа философия (по специално от Кант) Мамардашвили обогатява теорията на възприятието. "Сократическият" характер на философията на Мамардашвили най-пълно се разкрива в многобройните лекции, които чете както в Московския, така и в университети във Франция, Германия и други страни.

Умира през 1990 г. в Москва. Погребан е в Тбилиси.

През май 2001 г. в Тбилиси е издигнат негов паметник.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Формы и содержание мышления“ (1968)
  • „Символ и сознание. Метафизические рассуждения о сознании, символике и языке“ (совместно с А. М. Пятигорским, Иерусалим, 1982)
  • „Классические и неклассические идеалы рациональности“ (1984)
  • „Как я понимаю философию“ (издание избранных работ М. К. Мамардашвили: доклады, выступления, интервью, статьи. 1990)
  • „Картезианские размышления“ (издано в 1997)
  • „Кантианские вариации“ (фрагменты лекций, прочитанных в 1982 году в Москве; изданы в 1997)
  • „Стрела познания. Набросок естественноисторической гносеологии.“ (издано в 1997)
  • „Лекции по античной философии“ (изданы в 1997)
  • „Анализ сознания в работах Маркса“ (1968)
  • „Проблема объективного метода в психологии“ (1977)
  • „Сознание и цивилизация (idem, idem)“(1984)
  • „Лекции о Прусте (Психологическая топология пути)“ (издано в 1995)
  • „Грузия вблизи и на расстоянии“ (издано в 1995)
  • „Необходимость себя. Введение в философию, доклады, статьи, философские заметки“ (издано в 1996)
  • „Эстетика мышления“ (лекции, прочитанные в 1986-1987 гг. в Тбилисском университете, изданы в 2000)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]