Мераб Мамардашвили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мераб Мамардашвили
грузински философ

Роден
Починал
25 ноември 1990 г. (60 г.)
Философия
Интереси Философия на науката, философия на езика, философия на съзнанието
Повлиян Рене Декарт, Имануел Кант, Карл Маркс, Марсел Пруст

Мераб Константинович Мамардашвили (на руски: Мера́б Константи́нович Мамардашви́ли) е грузински философ, доктор на философските науки от 1968 г. и професор от 1972 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство на военнослужещ. В 1955 г. година завършва философския факултет при Московския държавен университет.

Мамардашвили е един от основателите на Московската логическа школа (1952 г).; в школата участват още Борис Грушин, Александър Зиновиев и Георгий Щедровицкий.

Работил в Москва до 1987 г., а после в Грузия. От 1968 г. до 1987 г. е редактор на научното списание „Вопроси философии“ („Философски въпроси“), професор в Московския държавен университет и старши научен сътрудник в Московския философски институт към Руската академия на науките. От 1987 г. до 1990 г. Мамардашвили оглавява департамента на философския институт "Церетели" към Грузинската академия на науките и е професор в Тбилиския държавен университет.

Повлиян от немската класическа философия (по специално от Кант) Мамардашвили обогатява теорията на възприятието. "Сократическият" характер на философията на Мамардашвили най-пълно се разкрива в многобройните лекции, които чете както в Московския, така и в университети във Франция, Германия и други страни.

Умира през 1990 г. в Москва. Погребан е в Тбилиси.

През май 2001 г. в Тбилиси е издигнат негов паметник.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Формы и содержание мышления“ (1968)
  • „Символ и сознание. Метафизические рассуждения о сознании, символике и языке“ (совместно с А. М. Пятигорским, Иерусалим, 1982)
  • „Классические и неклассические идеалы рациональности“ (1984)
  • „Как я понимаю философию“ (издание избранных работ М. К. Мамардашвили: доклады, выступления, интервью, статьи. 1990)
  • „Картезианские размышления“ (издано в 1997)
  • „Кантианские вариации“ (фрагменты лекций, прочитанных в 1982 году в Москве; изданы в 1997)
  • „Стрела познания. Набросок естественноисторической гносеологии.“ (издано в 1997)
  • „Лекции по античной философии“ (изданы в 1997)
  • „Анализ сознания в работах Маркса“ (1968)
  • „Проблема объективного метода в психологии“ (1977)
  • „Сознание и цивилизация (idem, idem)“(1984)
  • „Лекции о Прусте (Психологическая топология пути)“ (издано в 1995)
  • „Грузия вблизи и на расстоянии“ (издано в 1995)
  • „Необходимость себя. Введение в философию, доклады, статьи, философские заметки“ (издано в 1996)
  • „Эстетика мышления“ (лекции, прочитанные в 1986-1987 гг. в Тбилисском университете, изданы в 2000)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]