Мерилин Монро
| Мерилин Монро | |
американска актриса |
|
| Име | Норма-Джийн Бейкър |
|---|---|
| Родена | 1 юни 1926 Лос Анджелис, САЩ |
| Починала | 5 август 1962 (на 36 г.) Лос Анджелис, САЩ |
| Активни години | 1947–1962 |
| Брачни партньори | Джеймс Дохърти (1942–1946), Джо Димаджо (1954), Артър Милър (1956–1961) |
| Награди Златен глобус | най-добра актриса "Някои го предпочитат горещо" (1959) |
| Официален сайт | Официална страница |
Норма Джийн, по-късно станала известна като Мерилин Монро (на английски Marilyn Monroe), е американска актриса, чиято външност я прави сексимвол, а ранната смърт - поп-икона.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Мерилин Монро е родена на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис. Майка ѝ Гладис Монро-Бейкър я нарича "Норма" в чест на любимата си актриса Норма Талмидж. Гладис казва, че баща на детето е Мартин Мортинсън, но по това време те се разделят, ето защо това бащинство се счита за съмнително. На двуседмична възраст тя е предадена на приемно семейство, при което живее шест години. На 19 юни 1942 г. Норма-Джийн се омъжва за Джим Дохърти, след което напуска училище и се премества да живее при него. Две години след сватбата той отива на фронта, а Норма-Джийн започва да работи в авиационна фабрика. В края на 1944 г., когато работи в "Рейдио плейн", се появява военен фотограф, който има задължението да снима жени, изпълняващи поръчки за армията, за списание, повдигащо бойния дух на войниците. Той ѝ предлага да позира за пет долара на час и тя се съгласява. През 1988 г. списание "Пентхаус" публикува сензационен материал, че е намерен порнографски филм с нейно участие, заснет през 1944 г. В по-късната си кариера актрисата признава, че в началото на пребиваването си в Холивуд е изкарвала прехраната си като момиче на повикване. В навечерието на Коледа съпругът ѝ я поставя пред избора или да бъде негова съпруга, или да се отдаде на кариерата си на фотомодел. Развеждат се на 13 септември 1946 г.
През август 1946 г. тя получава обещание да получи договор за работа като статистка в кинокомпанията "Туентиът Сенчъри-Фокс". От студията ѝ избират и псевдонима, с който ще се прослави завинаги - Мерилин Монро. Мерилин се е казвала баба ѝ, а Монро е моминската фамилия на майка ѝ. През октомври 1948 г. излиза мюзикълът Хористките, продуциран от "Колумбия пикчърс". Това е първият филм, в който Мерилин има реплики, и дори пее. Лентата се оказва лоша, но оценяват гласа на начинаещата актриса.
Много скоро Мерилин подписва 7-годишен договор с "Туентиът Сенчъри-Фокс" и получава главна роля във филма на Джон Хюстън "Асфалтовата джунгла". Филмът излиза по екраните през лятото на 1950 г. и става рожденият ден на Мерилин като актриса. Следват няколко филма, в които участва с незначителни роли.
Нещата не тръгват в добра посока и на Мерилин се налага да позира гола за календар. Когато намират прилика между момичето от календара и вече небезизвестната актриса, се разразява голям скандал. През 1955 г. е обявена за секссимвол на годината в САЩ. Приблизително по същото време Мерилин започва да употребява опиати.
През януари 1954 г. тя стъпва в брак с бейзболната звезда Джо Димаджо, но той посъществува само 9 месеца. А през март същата година Мерилин получава наградата за "Най-популярна актриса". Следва участие във филма Няма по-добър бизнес от шоубизнеса. През 1955 г. Мерилин основава собствена компания - "Мерилин Монро продукшън", в която тя е президент, собственик и владее контролния пакет от акции.
Още през 1950 г. тя се запознава с прочутия вече драматург Артър Милър, но те се разделят, за да се срещнат отново през 1955 г. По онова време той е вече разведен с 2 деца. На следващата година се женят. Това е най-продължителният брак на Мерилин - 4,5 год. Развеждат се на 20 януари 1961 г.
През 1951 г. Мерилин се запознава с Джон Ф. Кенеди, който по-късно става президент на САЩ. От 1954 до 1960 г. те са в близки интимни отношения. През цялото време Мерилин записва част от разговорите си с него в интимния си дневник. По време на разговори с приятели Кенеди е обсъждал политическите проблеми или е обяснявал някои от правителствените решения. Дневникът може би е съдържал компрометираща информация за президента и за политиката му като цяло. Ето защо той мистериозно изчезва веднага след смъртта на Мерилин.
Според официалните заключения Мерилин Монро умира на 5 август 1962 г. в Бретуд Калифорния на 36-годишна възраст от смъртоносна доза сънотворни. Има поне 4 версии за смъртта ѝ.
Филмография [редактиране]
- 1947 - Dangerous Years Опасни години, реж. Артър Пиърсън
- 1948 - Scudda Hoo! Scuda Hay, реж. Хю Хърбърт
- 1948 - Ladies Of The Chorus Хористките, реж. Фил Карлсън
- 1949 - Love Happy Щастлива любов, реж. Дейвид Милър
- 1950 - A Ticket To Tomahawk Билет до Дивия запад, реж. Ричард Сейл
- 1950 - The Fireball Огненена топка, реж. Тай Гарнет
- 1950 - All About Eve Всичко за Ева, реж. Джоузеф Манкевич
- 1950 - Right Cross, реж. Джон Стърджес
- 1950 - Asphalt Jungle Асфалтовата джунгла, реж. Джон Хюстън
- 1951 - Home Town Story Градска история, реж. Артър Пиърсън
- 1951 - As Young As You Feel, реж. Хармън Джонунс
- 1951 - Love Nest Любовно гнездо, реж. Джоузеф Нюман
- 1951 - Let's Make It Legal Да го направим открито, реж. Рачард Сейл
- 1952 - Clash By Night Среднощен сблъсък, реж. Фриц Ланг
- 1952 - We're Not Married! Не сме женени, реж. Едмънд Гулдинг
- 1952 - Don't Bother To Knock, реж. Рой Уорд Бейкър
- 1952 - Niagara Ниагара (филм), реж. Хауърд Хокс
- 1952 - Monkey Business Маймунджилъци, реж. Хауърд Хокс
- 1952 - O. Henry's Full House, реж. Хенри Костър
- 1953 - Gentlemen Prefer Blondes Господата предпочитат блондинки, реж. Хауърд Хокс
- 1953 - How to Marry a Millionaire Как да се омъжиш за милионер, реж. Жан Негулеско
- 1954 - River of no Return Реката от която няма завръщане, реж. Ото Преминджър
- 1954 - There's No Business Like Show Business Няма по-добър бизнес от шоубизнеса, реж. Уолтър Ланг
- 1955 - The Seven Year Itch Проклетите седем години, реж. Били Уайлдър
- 1956 - Bus stop Автобусната спирка, реж. Джошуа Логан
- 1957 - The Prince and the Showgirl Принцът и танцьорката, реж. Лоурънс Оливие
- 1959 - Some Like it Hot Някои го предпочитат горещо, реж. Били Уайлдър
- 1960 - Let’s Make Love Хайде да се любим, реж. Джордж Кюкор
- 1961 - The Misfits Непригодните, реж. Джон Хюстън
- 1962 - Somethimg's Got To Give, реж. Джордж Кюкор
Краят на живота ѝ [редактиране]
| Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата. |
Мерилин Монро нямала намерение да се самоубива, твърди бившият окръжен прокурор на Лос Анджелис Джон Майнер. 86-годишният магистрат, присъствал на разследването, свързано със смъртта на звездата на 5 август 1962 г., предава на в. "Лос Анджелис таймс" бележките и аудиозаписите на д-р Ралф Гринсън, нейния психоаналитик. На хартия и на лента са записани признанията на актрисата от последните дни на живота ѝ. И нито в едно изречение няма намек, че ще сложи край на живота си. "Нито тогава, нито сега вярвам във версията за самоубийството. Докторът отдавна ми предаде безценните свидетелства, но му бях обещал никога да не публикувам тяхното съдържание. Но сега вече и той е мъртъв", аргументира се Майнер. Записите показват още, че актрисата е била погълната от жаждата за "Оскар", мечтала е за приятелската закрила на Кларк Гейбъл. Сънувала е себе си като изпълнителка на Шекспирови роли и се е измъчвала от факта, че браковете ѝ завършват с разводи. Прокурорът, разследвал смъртта на Мерилин Монро заявява, че магнетофонните записи, направени от психиатъра ѝ, които е прослушал, доказват, че актрисата не е имала никакво намерение да се самоубива. Но няколко дни преди смъртта и тя казала на приятеля си, че не иска да живее и ще се самоубие.
Звездата е намерена мъртва в дома си в Лос Анджелис на 5 август, 1962. Аутопсията показва, че смъртта е настъпила в следствие на свръх-доза наркотици. Става дума за самоубийство. Но сега – на 49-тата година от смъртта на звездата, окръжният прокурор Джон Майнър съобщи – след като е чул записите, направени само дни преди предполагаемото самоубийство, че вече е напълно убеден, че Мерилин не е посегнала сама на живота си.
Майнър заяви, че не имал възможност да разкрие детайли от записите при възобновяването на делото през 1982, защото психиатърът на Мерилин, д-р Ралф Грийнсън, го е накарал да обещае, че няма да съобщава за тях – а сега, след смъртта на д-р Грийнсън, вече може официално да подкрепи с доказателства тезата си, че Мерилин най-вероятно не се е самоубила.
Част от думите на Монро били: "Драги докторе, Вие ми дадохте всичко. Благодарение на Вас се чувствам толкова добре, колкото никога досега. Сега се чувствам пълноценно като жена. Мисля, че най-сетне постигнах контрол – контрол над себе си и над живота си."
Външни препратки [редактиране]
- Мерилин Монро в Internet Movie Database
- Официален сайт на Мерилин Монро (на английски)
- Изчерпателен сайт за Монро (на английски)
- Сайтове за Мерилин Монро в проект „Отворена директория“