Мерилин Монро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мерилин Монро
Marilyn Monroe in The Prince and the Showgirl trailer cropped.jpg
американска актриса
Име Норма-Джийн Бейкър
Родена 1 юни 1926
Лос Анджелис, САЩ
Починала 5 август 1962 (на 36 г.)
Лос Анджелис, САЩ
Активни години 1945–1962
Брачни партньори Джеймс Дохърти (1942–1946), Джо Димаджо (1954), Артър Милър (1956–1961)
Награди Златен глобус най-добра актриса "Някои го предпочитат горещо" (1959)
Официален сайт Официална страница
Мерилин Монро в Общомедия

Норма Джийн, по-късно станала известна като Мерилин Монро (на английски Marilyn Monroe), е американска актриса, чиято външност я прави сексимвол, а ранната смърт - поп-икона.

Биография[редактиране | edit source]

Норма Джийн през 1945

Мерилин Монро е родена на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис. Майка ѝ Гладис Монро-Бейкър я нарича "Норма" в чест на любимата си актриса Норма Талмидж. Гладис казва, че баща на детето е Мартин Мортенсен, но по това време те се разделят, ето защо това бащинство се счита за съмнително. На двуседмична възраст тя е предадена на приемно семейство, при което живее шест години. На 19 юни 1942 г. Норма-Джийн се омъжва за Джим Дохърти, след което напуска училище и се премества да живее при него. Две години след сватбата той отива на фронта, а Норма-Джийн започва да работи в авиационна фабрика. В края на 1944 г., когато работи в "Рейдио плейн", се появява военен фотограф, който има задължението да снима жени, изпълняващи поръчки за армията, за списание, повдигащо бойния дух на войниците. Той ѝ предлага да позира за пет долара на час и тя се съгласява. В по-късната си кариера актрисата признава, че в началото на пребиваването си в Холивуд е изкарвала прехраната си като момиче на повикване. В навечерието на Коледа съпругът ѝ я поставя пред избора или да бъде негова съпруга, или да се отдаде на кариерата си на фотомодел. Развеждат се на 13 септември 1946 г.

През август 1946 г. тя получава обещание да получи договор за работа като статистка в кинокомпанията "Туентиът Сенчъри-Фокс". От студията ѝ избират и псевдонима, с който ще се прослави завинаги - Мерилин Монро. Мерилин се е казвала баба ѝ, а Монро е моминската фамилия на майка ѝ. През октомври 1948 г. излиза мюзикълът Хористките, продуциран от "Колумбия пикчърс". Това е първият филм, в който Мерилин има реплики, и дори пее. Лентата се оказва лоша, но оценяват гласа на начинаещата актриса.

Много скоро Мерилин подписва 7-годишен договор с "Туентиът Сенчъри-Фокс" и получава главна роля във филма на Джон Хюстън "Асфалтовата джунгла". Филмът излиза по екраните през лятото на 1950 г. и става рожденият ден на Мерилин като актриса. Следват няколко филма, в които участва с незначителни роли.

Нещата не тръгват в добра посока и на Мерилин се налага да позира гола за календар. Когато намират прилика между момичето от календара и вече небезизвестната актриса, се разразява голям скандал. През 1955 г. е обявена за секссимвол на годината в САЩ. Приблизително по същото време Мерилин започва да употребява опиати.

Gentlemen Prefer Blondes Movie Trailer Screenshot (35).jpg

През януари 1954 г. тя стъпва в брак с бейзболната звезда Джо Димаджо, но той посъществува само 9 месеца. А през март същата година Мерилин получава наградата за "Най-популярна актриса". Следва участие във филма Няма по-добър бизнес от шоубизнеса. През 1955 г. Мерилин основава собствена компания - "Мерилин Монро продукшън", в която тя е президент, собственик и владее контролния пакет от акции.

Още през 1950 г. тя се запознава с прочутия вече драматург Артър Милър, но те се разделят, за да се срещнат отново през 1955 г. По онова време той е вече разведен с 2 деца. На следващата година се женят. Това е най-продължителният брак на Мерилин - 4,5 год. Развеждат се на 20 януари 1961 г.

През 1951 г. Мерилин се запознава с Джон Ф. Кенеди, който по-късно става президент на САЩ. От 1954 до 1960 г. те са в близки интимни отношения. През цялото време Мерилин записва част от разговорите си с него в интимния си дневник. По време на разговори с приятели Кенеди е обсъждал политическите проблеми или е обяснявал някои от правителствените решения. Дневникът може би е съдържал компрометираща информация за президента и за политиката му като цяло. Ето защо той мистериозно изчезва веднага след смъртта на Мерилин.

Според официалните заключения Мерилин Монро умира на 5 август 1962 г. в Бретуд Калифорния на 36-годишна възраст от смъртоносна доза сънотворни. Има поне 4 версии за смъртта ѝ.

Филмография[редактиране | edit source]

Краят на живота ѝ[редактиране | edit source]

В "Някои го предпочитат горещо"

Мерилин Монро нямала намерение да се самоубива, твърди бившият окръжен прокурор на Лос Анджелис Джон Майнер. 86-годишният магистрат, присъствал на разследването, свързано със смъртта на звездата на 5 август 1962 г., предава на в. "Лос Анджелис таймс" бележките и аудиозаписите на д-р Ралф Гринсън, нейния психоаналитик. На хартия и на лента са записани признанията на актрисата от последните дни на живота ѝ. И нито в едно изречение няма намек, че ще сложи край на живота си. "Нито тогава, нито сега вярвам във версията за самоубийството. Докторът отдавна ми предаде безценните свидетелства, но му бях обещал никога да не публикувам тяхното съдържание. Но сега вече и той е мъртъв", аргументира се Майнер. Записите показват още, че актрисата е била погълната от жаждата за "Оскар", мечтала е за приятелската закрила на Кларк Гейбъл. Сънувала е себе си като изпълнителка на Шекспирови роли и се е измъчвала от факта, че браковете ѝ завършват с разводи. Прокурорът, разследвал смъртта на Мерилин Монро заявява, че магнетофонните записи, направени от психиатъра ѝ, които е прослушал, доказват, че актрисата не е имала никакво намерение да се самоубива. Но няколко дни преди смъртта и тя казала на приятеля си, че не иска да живее и ще се самоубие.

Звездата е намерена мъртва в дома си в Лос Анджелис на 5 август, 1962. Аутопсията показва, че смъртта е настъпила в следствие на свръх-доза наркотици. Става дума за самоубийство. Но сега – на 49-тата година от смъртта на звездата, окръжният прокурор Джон Майнър съобщи – след като е чул записите, направени само дни преди предполагаемото самоубийство, че вече е напълно убеден, че Мерилин не е посегнала сама на живота си.

Майнър заяви, че не имал възможност да разкрие детайли от записите при възобновяването на делото през 1982, защото психиатърът на Мерилин, д-р Ралф Грийнсън, го е накарал да обещае, че няма да съобщава за тях – а сега, след смъртта на д-р Грийнсън, вече може официално да подкрепи с доказателства тезата си, че Мерилин най-вероятно не се е самоубила.

Част от думите на Монро били: "Драги докторе, Вие ми дадохте всичко. Благодарение на Вас се чувствам толкова добре, колкото никога досега. Сега се чувствам пълноценно като жена. Мисля, че най-сетне постигнах контрол – контрол над себе си и над живота си."

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Мерилин Монро в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)