Меркосур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Членките на МЕРКОСУР
Главната сграда на МЕРКОСУР в Монтевидео, Уругвай
Флагът на МЕРКОСУР

МЕРКОСУР (на испански: Mercado Común del Sur, на португалски: Mercado Comum do Sul на английски: Southern Common Market) е най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка. МЕРКОСУР обединява 250 милиона население и повече от 75% от общия БВП на континента. В него влизат Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венецуела (от юли 2006 г.), а асоциирани членове са Чили, Боливия, Колумбия, Еквадор и Перу.

Названието на организацията произлиза от израза на испански: Mercado Común del Sur, което означава „Южноамерикански общ пазар“ (на португалски: Mercosul). Като първа стъпка към създаването на този общ пазар е послужило споразумението за свободна търговия, подписано между Аржентина и Бразилия през 1986 г. През 1990 г. към това споразумение се присъединяват Парагвай и Уругвай.

Основни административни органи на обединението са Съветът на общия пазар, Групата на общия пазар, Комисията по търговия, Съвместната парламентарна комисия, Социално-икономическия консултативен форум и Административният секретариат. В първите четири органа се работи на междуправителствено ниво. Основен принцип в дейността на висшите органи на Меркосур е консенсусът. Идеята за създаване на наднационална структура по примера на Европейския съюз не е получила подкрепа.

От 1 януари 1995 г. в съответствие със споразумението Оуро Прето, подписано през 1994 г., МЕРКОСУР преминава към по-високо интеграционно ниво: от зона за свободна търговия към митнически съюз. Във вътрешнозоналната търговия за всички участници се въвежда единна външна митническа тарифа за продукцията, внасяна от трети страни (митото за различни стоки се движи от 0% до 20%).

История[редактиране | edit source]

Асоциация за свободна търговия на Латинска Америка (ALALC)[редактиране | edit source]

Скоро след създаването на Европейската общност за въглища и стомана (1954 г.) и Европейската икономическа общност (1957 г.), в Латинска Америка вече започват да се предприемат първите стъпки към регионална интеграция. Споразумението, което създава Асоциацията за свободна търговия на Латинска Америка (ALALC), подписано през 1960 г., допринася за създаването на зона за свободна търговия, чрез периодични и селективни преговори между страните-членки. Този избор на преговори по преценка на участващите държави, различен от обичайния подход за автоматично намаляване на вносните мита, първоначално допринася за бързото развитие на програмата ALALC, която въпреки това през 1965 г. губи своя устрем и впоследствие почти стига до пълен застой през 1970-те години.

По този начин, въпреки че взаимната търговия между държавите членки е насърчавана, разликата между първоначалните цели на организацията и постигнатите резултати, остава голяма.

Асоциация за интеграция на Латинска Америка (ALADI)[редактиране | edit source]

Асоциацията за интеграция на Латинска Америка (ALADI), създадена през 1980 г. с цел да замести ALALC, използва различни средства, в опита си да внедри интеграция сред страните-членки. На мястото на зоната за свободна търговия, установена от ALALC, се създава зона за икономически преференции, установяващи предпоставки стимулиращи развитието на двустранните инициативи като предшественик на институцията за многостранни взаимоотношения на Латинска Америка. По този начин ALADI позволява сключването на споразумения и съвместни действия между страните в региона, които до момента са осъществявали само ограничени връзки помежду си. Създаването на общ пазар обаче все още остава дългосрочна цел.

МЕРКОСУР[редактиране | edit source]

В рамките на системата ALADI, Бразилия и Аржентина подписват през 1986 г. дванадесет търговски протоколи: това именно е и първата предприета от двете страни стъпка към взаимното им сближаване, което официално стартира през 1985 г., посредством декларацията от Игуазу (Iguazu). За да допълнят и подобрят досегашните си споразумения, Бразилия и Аржентина подписват през 1988 г. Договор за интеграция, сътрудничество и развитие, който поставя начало на изграждането на общ пазар между двете страни в рамките на десет години, с постепенното премахване на всички тарифни бариери и хармонизирането на макроикономическите политики на двете страни. Освен това е постановено, че това споразумение ще бъде отворено за всички други страни от Латинска Америка.

След присъединяването на Парагвай и Уругвай на 26 март 1991 г. в Асунсион, Парагвай, е подписан нов договор между четирите страни-членки, който предвижда създаване на общ пазар между тях, известен като Южния общ пазар (Меркосур).

Боливия, Чили, Венецуела, Колумбия и Перу, проявяват своя интерес за присъединяване към Меркосур. Други страни от Латинска Америка, заинтересовани от участие, които са членове на ALADI, могат първоначално да се присъединят посредством споразумения за асоцииране с държавите-членки, които могат постепенно да бъдат разширени до постигане на пълно участие във формирането и провеждането на общия пазар. Преговорите с Чили за постепенно намаляване на търговските мита, спрямо държавите-членки на МЕРКОСУР, бързо напредват. Един от основните проблеми с влизането на Чили в МЕРКОСУР обаче е тарифата за офшорни мита, която Чили налага при 11% твърда ставка, докато при останалите държави-членки на Меркосур, ставките варират от нула до 20%.

Цели на Меркосур[редактиране | edit source]

  • Въвеждане на обща митническа тарифа и приемането на обща търговска политика по отношение на трети страни, както и съгласуването на позициите в регионални и международни търговски и икономически срещи;
  • Поемане на ангажимент от държавите-членки в направа на необходимите промени в техните законодателства в области, отнасящи се до възможности за засилване процеса на интеграция. Договорът от Асунсион се основава на доктрината за реципрочните права и задължения на страните членки. МЕРКОСУР първоначално е бил насочен към зоните за свободна търговия, след това фокусът е към митническото обединение, за да достигне до идеята за общ свободен пазар, където в допълнение към митническото обединение на свободното движение на хора и капитали в страните-членки е възможно и зависи от равните права и задължения дадени на всички страни по Договора. По време на преходния период, в резултат на хронологичните различия във фактическото внедряване на либерализация на търговията от страните-членки, правата и задълженията на всяка страна, първоначално ще бъдат еквивалентни, но не непременно равни. В допълнение към доктрината за реципрочност, Договорът от Асунсион съдържа и разпоредби по отношение на концепцията на най-облагодетелстваната нация, според която след създаването на общ пазар, страните-членки се задължават автоматично да дадат на другите страни по договора всякакво предимство, полза, право, имунитет или привилегия, по отношение на продукт, предназначен за държави, които не са страни по ALADI.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Меркосур“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.