Месопотамия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за земите между реките Тигър и Ефрат. За селото в Егейска Македония, Дем Четирок, Ном Костур с гръцко име Месопотамия, вижте Четирок.
Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία - "междуречие") се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. На север граничи с планините на Армения, на юг достига Персийския залив. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток - с планинските възвишения на Западен Иран. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, възникват едни от най-древните цивилизации като Шумер и Акад, Асирия, а в началото на II-то хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град наебон.
[редактиране] История и география
Обширната територия, наричана от древните жители на БАТ НАХРЕЙН (Домът на двете реки), а от старите гръцки географи МЕСОПОТАМИЯ (Междуречие), се простира от планинските масиви на Армения на север, до Персийския залив на юг, и от иранските планини на изток, до сирийските степи на запад. За нея се използва и наименованието ДВУРЕЧИЕ. Това е земята между и около двете големи реки ТИГЪР и ЕФРАТ. Тук възникват, а по късно изчезват от лицето на земята държавите Шумер, Акад, Вавилония и Асирия. Тук се формира цивилизация, която, наред с египетската, индийската и китайската, оказва огромно влияние върху общочовешкото културно развитие. Главната характерна черта на Месопотамия е наличието на двете реки Тигър и Ефрат, които събират своите води в планините на Армения от множество пълноводни потоци и рекички. Пробивайки си път между планинските склонове, двете реки се устремяват в различни посоки. Тигър (на шумерски Идигна, на акадски Идиклат, на арабски Шат Дийна) е с обща дължина 1900км и стремително се придвижва на изток, а след това на югоизток, успоредно на планинската верига Загър, за да влее водите си в Персийския залив. Всички негови притоци извират от източните планини: Хазир, Горен Заб, Долен Заб, Адхем, Диала (на акадски Турна) и Двуейриг (на акадски Туплиаш). Пътят на другата река е съвършено различен. Ефрат (на шумерски Буранун, на акдски Пурату, на арабски Ал Фурат) е най-дългата река в предна Азия - 2700км. След като напуска арменските планини, реката се насочва на югозапад, а после прави рязък завой на юг. Под Кархемъш Ефрат тече в югоизточна посока и получава два леви притока - Балих и Хабур. Достигайки плодородната алувиална равнина, Ефрат максимално се сближава с Тигър. След това реката се насочва към Персийския залив. В древността Тигър и Ефрат се вливали поотделно в Индийския океан, но днес в своето долно течение те се съединяват и образуват една обща река - ШАТ ЕЛ АРАБ. Ефрат не е така пълноводен като Тигър, течението му е по спокойно и в долната си част - удобно за корабоплаване. Ежегодните разливания характерни за двете реки, са от изключително значение за жителите на Месопотамия. Тигър и Ефрат повишават нивото на водите си още през есента, впоследствие обилните дъждове изливащи се в планините. През пролетта (април - май) в резултат на топенето на снеговете в арменските планини нивото на техните води достига своя максимум, като при Ефрат този момент настъпва по-късно, отколкото при Тигър. Водите спадат през юни и достигат минималното си равнище през септември. Разливанията на Тигър и Ефрат са много по-неблагоприятни за зърнените култури от тези на Нил, където нивите могат да се засяват веднага след спадането на реката и покриването на почвата с плодороден ил. Късните разливания на реките в Месопотамия пораждат необходимоста от строеж на бентове и диги за събиране на необходимото количество вода, която през горещото време да се подава там, където има нужда от нея. Освен това късните разливания засилват осоляването на почвата поради големите изпарения при все повишаващата се температура. Това намалява плодородието и става причина за търсенето и усвояването на нови земи, като е свързано с преразпределяне на населението.
