Метеор (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Метеор
Общи данни
По програма на СССР
Основни изпълнители НПП "ВНИИЕМ"
Основни цели метеорологичен спътник
Дата на изстрелване 1964 - 2009 г.
Маса 1 200 - 2 900 kg
Продължителност 6 месеца - 5 години
Състояние в експлоатация
Уебстраница [1]
Макет на спътника "Космос 122" (1966) в Аерокосмическия музей в Бурже, Париж (Франция).

Метеор е серия от метеорологични спътници от СССР, изстрелвани от 28 август 1964 г.

Оборудване[редактиране | edit source]

На борда на спътника се намирала телевизионна, инфрачервена и актинометрична апаратура. Телевизионната апаратура се състояла от две камери и позволявала да се осъществи заснимане на осветената част от повърхността на земята във видимия диапазон (0,5 — 0,7 микрометра). Тази апаратура се използвала за съставяне на схеми на облачното покритие на Земята.

Инфрачервената апаратура се използвала за наблюдение на облачната покривка на нощната страна на Земята. Спектралният диапазон съответствал на прозрачност на атмосферата (8 — 12 микрометра). Тази апаратура се използвала за определяне на температурата на Земята или горната граница на облаците.

Актинометричните датчици измерват интензивността на лъченията на Земята. На борда на спътника се намират два широкоъгълни несканиращи и два тесноъугълни сканиращи прибора. Широкоъгълните правели измерване интензивността на излъчване на цялата видима част на Земята и атмосферата, а тесноъгълните сканирали повърхността в направление перпендикулярно на вектора на движение на спътника. Сканирането се осъществявало в три спектрални диапазона:

  • 0,3 — 3 мкм — диапазонът съответства на отразената слънчева радиация;
  • 3 — 30 мкм — топлинно излъчване на Земята и атмосферата. Данните от тези две измервания давали възможност за изчисляване на абсорбираната слънчева радиация, което се използва при съставяне на дългосрочните прогнози;
  • 8 — 12 мкм — данните за излъчването в този диапазон позволявало да се изчисли горната височина на облаците, което е важно за авиацията.

Те са използвани за наблюдение на температурата на атмосферата и повърхността на океана, влажност, и (от оптични сензори), измерването на образуване на облаци, лед и снежна покривка.За да прикрият своето предназначение им се дават поредни номера на спътниците от серията Koсмос. За 33 години са изстреляни над 500 спътника от серията, което го прави един от най-използваните в историята на космонавтиката.

Варианти на "Метеор"[редактиране | edit source]

Разработката на първото поколение на спътника "Метеор" започва през октомври 1960 г. Първите стартове на спътниците от серията през 1964 г. са под името "Космос". Това са основно прототипи на спътника.

Метеор-1[редактиране | edit source]

Първият официален старт на модификацията е на 1 февруари 1969 г. и е неуспешен. Авария в ракетата-носител не позволява извеждането на космическия апарат в орбита. Спътникът е оборудван с две камери, работещи в спектъра 0,3 - 3 микрометра и 8 - 12 микрометра. Някои от спътниците (напр. Метеор 1-8) са оборудвани и с допълнителни инструменти за различни изследвания. Формата на спътника е цилиндър с дължина 5 м и диаметър 1 м и е с тегло около 3,8 тона. Извеждани са с помощта на ракета-носител Восход.

Метеор-Природа[редактиране | edit source]

Разработен е на базата на "Метеор-1" през декември 1971 г. Масата му е около 3,8 тона. Официалният товар е четириканална многоспектрална камера с ширина на откоса на заснемане 1930 км и резолюция 1,5 км. Има и една двуканална камера с откос 1380 км и резолюция 240 м, мултиспектрална камера с резолюция 170 м и триканална мултиспектрална камера с резолюция 30 м. На "Метеор-Природа 6" (Метеор 1-31) са монтирани четириканален радиометър и спектрофотометър (32 канала с 280 км откос), разработени в България. Извеждани са с помощта на ракета-носител Восток 2М.

Метеор-2[редактиране | edit source]

Спътниците на второто поколение са със срок на експлоатация от около 1 година и за разлика от първото поколение са с маса под 3 тона. На борда са монтирани три камери, като двете са в спектрален диапазон от 0,5 - 0,7 микрометра с откос около 1 км и резолюция от 1 и 2 км. Третата камера е в инфрачервения диапазон, с 8 - 12 микрометра дължина на вълната и откос 2800 км и резолюция от 12 км. Разработката на спътника започва през 1967 г., а първият старт е осъществен на 11 юли 1975. Изстреляни са общо 21 спътника до 1995 г. в орбита с височина около 850 km по-късно, а първоначално - 950 km и наклон 81,2 градуса. Предаването на данни до Земята ставало на честота около 137 MHz. Използвани са следните ракети-носители:

  • "Восток-2М" за (за Метеор 2-1 до 2-7, 2-9 и 2-10);
  • Циклон - за Метеор 2-8 и 2-11.

Метеор-3[редактиране | edit source]

Старт на Meтeoр-3 с ракетата-носител Циклон

Разработката им започва през декември 1972 г. Първият му старт обаче е на 27 ноември 1984 (на прототип) като Космос 1612. Първият му официален старт е на 24 октомври 1985 г. Спътниците на третото поколение на "Метеор" са изстрелвани в полярна орбита на около 1200 km височина и наклон 82,5 °. Продължителността им на експлоатация е 2 години. Те са с маса около 2150 - 2500 кг (включително 500 дo 700 кг полезен товар). Форматаим е отново цилиндрична с около 1 м диаметър и 1,5 м дължина, с две слънчеви батерии. Стандартното оборудване се състои от различни измервателни уреди. При необходимост е възможно да се инсталират и други инструменти. Така например на "Метеор 3-5" е инсталирана шестканален ултравиолетов спектрометър TOMS (Общоозонов спектрометър) проектиран и построен в НАСА. На "Метеор 3-6" се намира инструмента PRARE. С това устройство е възможно да се определи орбитата на спътника с точност до 10 - 20 см и да се определят координатите на всяка точка по повърхността на Земята с точност до един сантиметър.

Метеор 3М[редактиране | edit source]

Това на практика е последната и най-нова разработка на спътника "Метеор". Произведен е един апарат, изстрелян на 10 декември 2001 г. в орбита с височина 1015 km и наклон 99.7°. Масата на спътника е около 2,5 тона, полезния товар може да достигне до 900 кг. Има цилиндрична форма с диаметър от 1,4 m и 2.2 m дължина. Експлоатационният срок на спътника е около 2 години. Сигналът се предава на Земята на честота от 1.7 GHz. На борда на руския спътник в допълнение към инструментите е и американския инструмент SAGE.

Метеор-М[редактиране | edit source]

"Метеор-М" (схема)

Изстрелян е на 17 септември 2009 г. с помощта на ракетата-носител Союз-2. На борда му са монтирани:

  • Многозонално сканиращо устройство с ниска резолюция - предназначено за широкообхватно заснимане с отсек 2800 км на облачността, земната повърхност, ледената покривка и др. с разделителна способност около 1 км;
  • Комплекс за многозонално спектрално заснимане със средна резолюция на земната повърхност и световния океан;
  • Модул за температурно-влажностно сондиране на аимосферата;
  • Хелиогеофизичен комплекс за контрол и прогнозиране на радиационната обстановка и състоянието на магнитното поле, йоносферата, магнитосферата и горните слоеве на атмосферата;
  • Радиолокационен комплекс за сканиране на земната повърхност в радиодиапазона с цел осигуряване безопасността на мореплаването изследване на ледената покривка, наблюдение на наводненията.

Мисии[редактиране | edit source]

Спътник Космосдрум Дата на старта Номер по COSPAR Номер по спътниковия каталог NORAD Забележка
Koсмос 44 Байконур 28 август 1964 1964-053A 876 Прототип на серията "Meтeoр-1" (Цилиндър с дължина 3 m и диаметър 1 m)
Koсмос 58 Байконур 26 февруари 1965 1965-014A 1097 Прототип на серията "Meтeoр-1" (маса 4730)
Koсмос 100 Байконур 17 декември 1965 1965-106A 1843 Прототип на серията "Meтeoр-1" (маса 4730)
Koсмос 118 Байконур 11 май 1966 1966-038A 2168 Прототип на серията "Meтeoр-1" (маса 4730)
Koсмос 122 Байконур 25 юни 1966 1966-057A 2254 Прототип на серията "Meтeoр-1" (маса 4730)
Koсмос 144 Плесецк 28 февруари 1967 1967-018A 2695 Прототип на серията "Meтeoр-1" (маса 4730)
Koсмос 156 Плесецк 27 април 1967 1967-039A 2762 Прототип на серията "Meтeoр-1" (маса 4730)
Koсмос 184 Плесецк 24 октомври 1967 1967-102A 3010 Прототип на серията "Meтeoр-1" (маса 4730)
Koсмос 206 Плесецк 14 март 1968 1968-019A 3150 Прототип на серията "Meтeoр-1" (маса 4730)
Koсмос 226 Плесецк 12 юни 1968 1968-049A 3282 Прототип на серията "Meтeoр-1" (маса 4730)
Mетеор 1-x Плесецк 1 февруари 1969 - - Официално първи спътник от серията. Неизведен в орбита поради авария в ракетата-носител
Mетеор 1-1 Плесецк 26 март 1969 1969-029A 3835
Mетеор 1-2 Плесецк 6 октомври 1969 1969-084A 4119
Mетеор 1-3 Плесецк 17 март 1970 1970-019A 4349
Mетеор 1-4 Плесецк 28 април 1970 1970-037A 4393
Mетеор 1-5 Плесецк 23 юни 1970 1970-047A 4419
Mетеор 1-6 Плесецк 15 октомври 1970 1970-085A 4583
Mетеор 1-7 Плесецк 20 януари 1971 1971-003A 4849
Mетеор 1-8 Плесецк 17 април 1971 1971-031A 5142
Mетеор 1-9 Плесецк 16 юли 1971 1971-059A 5327
Mетеор 1-10 Плесецк 29 декември 1971 1971-120A 5731
Mетеор 1-11 Плесецк 30 март 1972 1972-022A 5917
Mетеор 1-12 Плесецк 30 юни 1972 1972-049A 6079
Mетеор 1-13 Плесецк 26 октомври 1972 1972-085A 6256
Mетеор 1-14 Плесецк 20 март 1973 1973-015A 6392
Mетеор 1-15 Плесецк 29 май 1973 1973-034A 6659
Mетеор 1-16 Плесецк 5 март 1974 1974-011A 7209
Mетеор 1-17 Плесецк 24 април 1974 1974-025A 7274
Mетеор 1-18 Плесецк 9 юли 1974 1974-052A 7363 Метеор-Природа №1
Mетеор 1-19 Плесецк 28 октомври 1974 1974-083A 7490
Mетеор 1-20 Плесецк 17 декември 1974 1974-099A 7574
Mетеор 1-21 Плесецк 1 април 1975 1975-023A 7714
Mетеор 2-1 Плесецк 11 юли 1975 1975-064A 8026
Mетеор 1-22 Плесецк 18 септември 1975 1975-087A 8293
Mетеор 1-23 Плесецк 25 декември 1975 1975-124A 8519
Mетеор 1-24 Плесецк 7 април 1976 1976-032A 8799
Mетеор 1-25 Плесецк 15 май 1976 1976-043A 8845 Метеор-Природа №2
Mетеор 1-26 Плесецк 15октомври 1976 1976-102A 9481
Mетеор 2-2 Плесецк 6 януари 1977 1977-002A 9661
Mетеор 1-27 Плесецк 5 април 1977 1977-024A 9903
Mетеор 1-28 Байконур 29 юни 1977 1977-057A 10113 Метеор-Природа №3
Mетеор 2-3 Плесецк 14 декември 1977 1977-117A 10514
Mетеор 1-29 Байконур 25 януари 1979 1979-005A 11251 Метеор-Природа №4
Mетеор 2-4 Плесецк 1 март 1979 1979-021A 11288
Mетеор 2-5 Плесецк 31 октомври 1979 1979-095A 11605
Mетеор 1-30 Байконур 18 юни 1980 1980-051A 11848 Метеор-Природа №5
Mетеор 2-6 Плесецк 9 септември 1980 1980-073A 11962
Mетеор 2-7 Плесецк 14 май 1981 1981-043A 12456
Mетеор 1-31 Байконур 10 юли 1981 1981-065A 12585 Метеор-Природа №6
Mетеор 2-8 Плесецк 25 март 1982 1982-025A 13113
Mетеор 2-9 Плесецк 14 декември 1982 1982-116A 13718
Mетеор 2-10 Плесецк 28 октомври 1983 1983-109A 14452
Mетеор 2-11 Плесецк 5 юли 1984 1984-072A 15099
Mетеор 2-12 Плесецк 6 февруари 1985 1985-013A 15516
Mетеор 3-1 Плесецк 24 октомври 1985 1985-100A 16191
Mетеор 2-13 Плесецк 26 декември 1985 1985-119A 16408
Mетеор 2-14 Плесецк 27 май 1986 1986-039A 16735
Mетеор 2-15 Плесецк 5 януари 1987 1987-001A 17290
Mетеор 2-16 Плесецк 18 август 1987 1987-068A 18312
Mетеор 2-17 Плесецк 30 януари 1988 1988-005A 18820
Mетеор 3-2 Плесецк 26 юли 1988 1988-064A 19336
Mетеор 2-18 Плесецк 28 февруари 1989 1989-018A 19851
Mетеор 3-3 Плесецк 24 октомври 1989 1989-086A 20305
Mетеор 2-19 Плесецк 27 юни 1990 1990-057A 20670
Mетеор 2-20 Плесецк 28 септември 1990 1990-086A 20826
Mетеор 3-4 Плесецк 24 април 1991 1991-030A 21232
Mетеор 3-5 Плесецк 15 август 1991 1991-056A 21655
Mетеор 2-21 Плесецк 31август 1993 1993-055A 22782
Mетеор 3-6 Плесецк 25 януари 1994 1994-003A 22969
Mетеор 3M Байконур 10 декември 2001 2001-056A 27001
Mетеор-M Байконур 17 септември 2009 2009-049A 35865

Външни препратки[редактиране | edit source]