Методий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Методий.

Методий
Saint Methodius statue in Třebíč.jpg
Статуя на Свети Методий в Требич
равноапостол, славянски просветител
Роден 815
Солун, Византийска империя (в днешна Гърция)
Починал 6 април 885
Великоморавия
Празник 6 април, 24 май, 27 юли
Атрибути изобразяван със Свети Кирил; православен епископ, държащ изображение на Страшния съд[1]
Покровителство България, Чехия (включително Бохемия и Моравия), Словакия, икуменизма, Европа, единството на Източните и Западните църкви[1]
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, 19 век

Свети Методий (на гръцки: Μεθόδιος, Methodios) е византийски политически и културен деятел по-голям брат на Константин-Кирил Философ. Канонизиран от християнската църква за светец и равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II обявява Методий и брат му Константин-Кирил Философ за съпокровители на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.

Основни данни за живота и делото на Методий се съдържат в Житие Методиево, краткото и пространно жития на брат му Кирил, както и в житията на Климент Охридски и на Наум написани на гръцки език. Данни се съдържат също така и в други извори - гръцки, латински и други.

Произход[редактиране | edit source]

Рождената дата на Методий се отнася към 815 г. Той е кръстен Михаил.

За детството на Методий се знае по-малко, отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. Житията на двамата братя свидетелстват, че те са родени в Солун, в семейството на византийския друнгарий (морски офицер), подстратега и управител на Солунска област Леон (роден в Солун и вероятно от гръцки произход), известен в българската историография като Лъв и жена му Мария (вероятно славянка). Според "Пространното житие" на Методий[2], когато решил да ги прати във Великоморавия императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто по славянски”.

За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен.

Бащата умира рано, но способностите на децата са забелязани от близкия на семейството и издигнал се до велик логотет Теоктист († 20 ноември 855), главен министър на императорите Михаил II и Теофил и регент на неговия син Михаил III. Неговият ранг е втория след василевса в империята. Теоктист извиква своите племеници Кирил и Методий при себе си в Константинопол. През 843 г. по негова покана двамата пристигат в Константинопол и учат философия в престижната Магнаурска школа. На Методий е възложен поста управител на административна област до Солун. От 870 до 885 г. Методий е архиепископ на Моравия.

Дейност[редактиране | edit source]

Управител на "Склавиния"[редактиране | edit source]

Знае се, че от 843 г. е бил управител на византийска област недалеч от Солун, населена със славяни група, т.н. "Склавиний" или "Славиний". Допуска се това да е била "Стримонската" архонтия северно от Солун или някоя съседна на нея. Изворите посочнат усилията му за укрепване на християнството сред славяните в тези земи.

Не е изяснено участието му в известната Брегалнишка мисия, която се е провела относително близо до областта която е управлявал.

Неочакваното за всички в 851 г. той се отказва от високия пост и всякаква кариера и се замонашава.

Съставяне на глаголицата[редактиране | edit source]

Методий се оттегля като монах в манастира Свети Полихрон в Мала Азия и се отдава на книжовни занимания.

Смята се, че именно в този манастир тогава е съставена глаголицата - първата славянска азбука. Това Методий прави заедно с брат си и завършва в 855 г. По това време би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.

Черноризец Храбър в своя трактат „Сказание за буквите“ точно дава времето, когато е завършена азбуката в 6363 г. от "сътворението на света" (6363 - 5508 = 855 г. н.е.) когато българският престол е зает от княз Борис I, великоморавският - от княз Растица наричан и Ростислав, а панонският граф или княз е Коцел. Куйо Куев изчислява, че ако се приложи не Цариградсия мондиал 5508, а Александрийския и вместо обичайната му стойност 5492, се приеме 5508 то събитието се е случило в 862-863 г. при изпращането на Моравската мисия. [3] Неговата хипотеза, обаче не се приема еднозначно от всички историци.

Хазарска мисия[редактиране | edit source]

През 860 Методий, заедно с брат си Кирил, посещава Крим, натоварен с т. нар. Хазарска мисия. Макар да успяват да победят в диспута с евреи и мюсюлмани, те сполучват да покръстят само около 200 души. Поради опасенията на владетеля от силно византийско или арабско влияние чрез религията Хазарският хаганат предпочита юдаизъма , но Солунските братя издействат от хазарския каган освобождаването на няколкостотин византийски пленници и връщат в Рим намерените от тях в Херсон мощи на свети Климент I, събитие особено значимо за тогавашния свят.

След успешното изпълнение на мисията той се връща в своя манастир Свети Полихрон, но вече не като обикновен монах, а е въздигнат по настояване от столицата в негов игумен.

Аланска мисия[редактиране | edit source]

В 861 г. като продължение на мисията при хазарите братята посещават аланите в недалечната от хаганата област около град Фула, където също проповядват. Там отсичат едно дърво, на което се кланят местните хора като на кумир и успяват да покръстят известен брой от тях.

Първа част на Великоморавската мисия[редактиране | edit source]

През 863 г., по поръчение на Императора след искане от страна на великоморавския княз Ростислав двамата братя, начело на свои ученици, пристигат в столицата на княжеството Велеград, където развиват активна дейност - основават духовно училище, въвеждат църковните служби: утренни часове, вечерня, повечерие и литургия на славянския език, продължават превода на богослужебни текстове на славянски и проповядват. Във Великоморавия двамата братя прекарват три години, като обучават голям брой ученици.

През пролетта на 867 те напускат страната и потеглят за Константинопол, за да получат заповедите на новия император и да ръкоположат учениците си в църковен сан.

Панонска мисия[редактиране | edit source]

През 867 г. преминавайки през Панония в земите на славянското Блатненско княжество по молба на неговия княз Коцел да разпространят славянската книжнина и богослужение се установяват на просветителска мисия за половин година и обучават 50 ученици.

В през втората половина на годината заминават за Цариград. Минавайки и през Венеция, Константин-Кирил Философ води своя диспут срещу триезичната догма с латинското духовенство. Получили нарежданията на Императора, благословията и наставленията на Патриарха те бързо се отправили към Рим да изпълнят новите задачи, и особено удачния повод да върнат в града откритите от тях в Крим в гр. Херсон мощи на Климент I.

Римска мисия[редактиране | edit source]

През декември 867 г. римският папа Адриан II посреща тържествено двамата братя и техни ученици връщащи в Рим с мощите на един от най-виднине светци. Успехът на мисията и пълен - славянските богослужебни книги са тържествено благословени от папата. В римските базилики се провеждат тържествени служби на славянски език, учениците са ръкоположени, а в 828 г. най-изтъкнатите последователи на Кирил и Методий, вероятно Климент, Наум, Ангеларий и Горазд са въздигвати в духовен сан лично от висшия клир. В 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ със седалище във Велеград - столицата на Великоморавия и остава с тази длъжност до смъртта си. За негова архиепископска област са определени Панония и Моравия със Словашко с правото да управлява напълно самостоятелено духовния живот в тези земи без намесата на франкското духовенство, като се подчинява пряко на светия престол и бъде зачитан с качеството му на Папски легат там, с това Адриан II изпълнява и желанието на панонския княз Коцел.

През февруари на същата 869 г. Константин Философ умира в Рим и Методи напуска града като се отправя към своята катедра.

Втора част на Великоморавската мисия[редактиране | edit source]

Втората част на Великоморавската мисия започнала в 869 г. е много тежка за Методий. Папа Адриан II е сменен от новия Йоан VIII. На мястото на ослепения княз Ростислав от 870 г. на трона на Великоморавия е Светополк.

През началото на 870 г. папата, след дълъг размисъл, назначава Методий за папски легат и архиепископ на Панония и Велика Моравия със седалище в Сирмиум. Велика Моравия е отделена от баварското църковно ръководство и така се създава първата славянска епископия, Методий е нейният първи архиепископ. Символично се избира резиденцията Сирмиум за резиденция, за да се покаже, че разрушената от аварите през 582 г. стара диоцеза Сирмиум, съществува отново. Българите са завладяли Сирмиум през 827 г. и през 870 г. в Рим се подчинили на византиския патриарх, затова Методий се подвизава повечето време в Моозбург (днешен Zalavár в Унгария).

През пролетта 870 г. новият архиепископ Методий е изпратен във Велика Моравия. По пътя за там той е арестуван по нареждане на баварските епископи. Той е заведен в Регенсбург, измъчван и сложен в затвор (вероятно на остров Райхенау или в Елванген). Срещу Методий е свикан формален съд в Регенсбург Бавария, под формата на епископски събор в присъствието на император Лудвиг II Немски (вероятно той води заседанието). Главен обвинител е епископът на Пасау Ерменрих фон Елванген, един от водачите на папската делегация в България през 867 г. Използва се съставения малко преди това документ Conversio Bagoariorum et Carantanorum (през 870 г. в Залцбург)[4], в който се разбира как Бавария е християнизирала Велика Моравия и Карантания и единственият проблем при това били Методий и неговите славянско писане, говор и книги.

От затвора Методий пише 870–872 г. много писма до папата, Велика Моравия. През 872 и 873 г. папата пише безуспешни писма на Лудвиг Немски и Карломан веднага да го освободят. Папата пише и на епископите (архиепископа на Залцбург Адалвин, епископ Ерменрих от Пасау и др.), които са измъчвали Методий през 870 г., веднага да освободят Методий. След като Святополк І показал интерес към Методий, папата нарежда на Паул, епископът на Анкона, да води нужните преговори с Лудвиг Немски. Преговорите завършват през май 873 г.

Папа Адриан II не се намесва до края на понтификата си в 872 г. Наследилият го Йоан VIII преценява, че това е удар и срещу неговата власт и сериозно вреди на политическите му амбиции и взема енергични мерки - Методий е освободен през 873 г.

През 873 г. Методий е възстановен и като архиепископ на Великоморавия. Неговото освобождаване съвпада с нов разцвет на Великоморавското княжество през 874 г., когато Франкската империя била победена във войната с княжествто и поискала мир [1]. Методий и неговите ученици превеждат и създават книги, обучават още духовници.

След 874 г. княз Светополк изпада в още по-силна зависимост от Франкската империя и на Методий се налага да отиде до Рим.

В 879 и 880 г. Методий отново е начело и без прекъсване работи в своята Велеградската катедра.

Като последица от обтегнатите отношения между източната и западната църкви, след възстановяването на Фотий на патриаршеския престол и протестите на западното духовенство, папа Йоан VIII в 879 г. с була забранява на Методий да служи във великоморавските църкви на славянски език, позволено му е да върши това само на открито.

Методий не се съобразява с тази забрана и затова през 880 г. е извикан пред папски съд. Методий отива в Рим, където се защитава и оборва обвиненията пред папа Йоан VIII. Светият отец признава, че вероизповедта на св. Методий е правилна, дава разрешение с булата Industriae tuae, издадена на 29 юни 880 г. богослужението да бъде извършвано на славянски език и го потвърждава сана и функцията му като архиепископ на Моравия.

В 881 г. той предприема последното си голямо пътуване и отива до Цариград, където получава одобрение за дейността си.

Бохемска мисия[редактиране | edit source]

В 884 г. според местните извори Методий се отправя към Прага за да започне християнизацията на Бохемия, тук той проповядва на славянски и покръства владетеля ѝ Борживой I и съпругата му Людмила заедно с голям брой чешки славяни. [5]

Последни стъпки[редактиране | edit source]

Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.

Междувременно за нов папа е избран Стефан V (VI), който се противопоставя на дейността на Методий.

Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква. По нови изселдвания той е погребан тържествено в „стената зад олтара на Света Мария“, неизвестната главна църква на Велика Моравия. На церемонията се извършва славянска и гръцка литургия.

Събитията след смъртта на Методий[редактиране | edit source]

Събитията в Моравия, Панония и Бохемия[редактиране | edit source]

През септември 885 година папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз Светополк защитава интересите на Франкската империя.

Горазд е игнориран като приемник на Методий в архиепископията, а и не му е позволено да оглави училището. Папата дава Великоморавската църква на епископа на Нитра Вихинг, макар да не го прави архиепископ, а само му възлага официално управлението ѝ,.

Учениците на Методий оглавяват продължаващите спорове с франкския клир и моравския княз. Противопоставят се на Вихинг, признават авторитета на Горазд и продължават да проповядват на славянски. Епископ Вихинг през 886 г. организира съд срещу тях, като ги обявява за еретици.

Учениците на Кирил и Методий[редактиране | edit source]

Папската була е могла да се приложи само върху славяните по средното течение на река Дунав. Някои от учениците начело с Климент, Наум и Ангеларий побягнали към българската крепост Белград.

Преэ 886 г. княз Борис I посрещнал учениците и им осигурил държавна подкрепа. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на богослужебна литература. Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители.

Вижте също[редактиране | edit source]

Файл:Saint Methodius
Честване на 1000-годишнината от смъртта на Методий, 6 април 1885 година, София, България. Княз Александър І отпред

Библиография[редактиране | edit source]

  • Панчовски, Ив. Живот и дейност на св. Методий Славянобългарски. - Духовна култура, 1973, № 5, 7-25.
  • Goss, Vladimir P. Moravia’s History Reconsidered, the Tomb of St. Methodius and the Church of Our Lady at Morović. - East European Quarterly, 16, 1980, 487-498.
  • Мурьянов, М. Ф. Мефодий Солунский и создание славянской письменности. - Вестник Академии наук СССР, 1985, № 9, 114-119.
  • Петканова, Донка. За някои литературни особености на Пространното житие на Методий. – В: Старобългарско книжовно наследство. Съст. Л. Грашева. С., АИ, 2002, 93-99.
  • Панайотов, Веселин. Цикъл стихири в Цветния триод с възможен подпис на Методий. - В: Преславска книжовна школа, Т. 9, 2008,
  • David Kalhous. The significance of the Sirmian and apostolic tradition in shaping Moravian episcopal organization. - Early Medieval Europe, 17, 2009, № 3, 268-285.
  • Eckhard Reichert: METHODIOS, Lehrer der Slaven. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 5, Bautz, Herzberg 1993, ISBN 3-88309-043-3, Sp. 1382–1386.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Jones, Terry. Methodius. // Patron Saints Index. Посетен на 2007-02-18.
  2. Пространно житие на Методий в сайта slovo.bg
  3. К. Куев, „Черноризец Храбър“, София, 1969
  4. Fritz Lošek, Die Conversio Bagoariorum et Carantanorum und der Brief des Erzbischofs Theotmar von Salzburg, Monumenta Germaniae Historica: Studien und Texte, 15. Bd. (Hannover, 1997). ISBN 3-7752-5415-3.
  5. “Кога и как маркоманите (моравите) приеха Христовата вяра”, Петър Богдан Бакшев, 1640, Codex Borgiano Latini 4485, f. 212; В. Dimitrov, Une Chronique, p. 44-50.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.