Методий

Вижте пояснителната страница за други значения на Методий.

---

Методий
Фрагмент от икона на Свети Свети Кирил и Методий
равноапостол, славянски просветител
Роден	815 Солун, Византийска империя (в днешна Гърция)
Починал	6 април 885 Великоморавия
Празник	6 април, 24 май, 27 юли
Атрибути	изобразяван със Свети Кирил; православен епископ, държащ изображение на Страшния съд
Покровителство	България, Чехия (включително Бохемия и Моравия), Словакия, икуменизма, Европа, единството на Източните и Западните църкви

Свети Методий (на гръцки: Μεθόδιος) е византийски политически и културен деятел по-голям брат на Константин-Кирил Философ. Канонизиран от християнската църква за светец и равноапостол. Обявен е от папа Йоан Павел II за съпокровител на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.

Основни данни за живота и делото на Методий се съдържат в Житие Методиево, краткото и пространно жития на брат му Кирил, както и в житията на Климент Охридски и на Наум написани на гръцки език. Данни се съдържат също така и в други извори - български^{[източник?]}, гръцки, латински и други.

Произход

Рождената дата на Методий се отнася към 815 г.

За детството на Методий се знае по-малко, отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. Житията на двамата братя свидетелстват, че те са родени в Солун, в семейството на подстратега и управителя на Солунска област Лъв и жена му Мария, което според краткото житие на Кирил е българско аристократично семейство забягнало във Византия през 8 век^{[източник?]} вероятно по политически причини като немалко други. Според "Пространното житие" на Методий, когато решил да ги прати във Великоморавия императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто по славянски”.

За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен.

Бащата умира рано, но способностите на децата са забелязани от близкия на семейството и издигнал се до велик логотет Теоктист. Неговият ранг е втория след василевса в империята. През 843 г. Кирил пристига по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа, а на Методий е възложен поста управител на административна област до Солун.

Дейност

Управител на "Склавиния"

Знае се, че от 843 г. е бил управител на византийска област недалеч от Солун, населена със славяни група, т.н. "Склавиний" или "Славиний". Допуска се това да е била "Стримонската" архонтия северно от Солун или някоя съседна на нея. Изворите посочнат усилията му за укрепване на християнството сред славяните в тези земи.

Не е изяснено участието му в известната Брегалнишка мисия, която се е провела относително близо до областта която е управлявал.

Неочакваното за всички в 851 г. той се отказва от високия пост и всякаква кариера и се замонашава.

Съставяне на глаголицата

Методий се оттегля като монах в манастира Свети Полихрон в Мала Азия и се отдава на книжовни занимания.

Смята се, че именно в този манастир тогава е съставена глаголицата - първата славянска азбука. Това Методий прави заедно с брат си и завършва в 855 г. По това време би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.

Черноризец Храбър в своя трактат „Сказание за буквите“ точно дава времето, когато е завършена азбуката в 6363 г. от "сътворението на света" (6363 - 5508 = 855 г. н.е.) когато българският престол е зает от княз Борис I, великоморавският - от княз Растица наричан и Ростислав, а панонският граф или княз е Коцел. Куйо Куев изчислява, че ако се приложи не Цариградсия мондиал 5508, а Александрийския и вместо обичайната му стойност 5492, се приеме 5508 то събитието се е случило в 862-863 г. при изпращането на Моравската мисия. Неговата хипотеза, обаче не се приема еднозначно от всички историци.

Хазарска мисия

През 860 Методий, заедно с брат си Кирил, посещава Крим, натоварен с т. нар. Хазарска мисия. Макар да успяват да победят в диспута с евреи и мюсюлмани, те сполучват да покръстят само около 200 души. Поради опасенията на владетеля от силно византийско или арабско влияние чрез религията Хазарският хаганат предпочита юдаизъма , но Солунските братя издействат от хазарския каган освобождаването на няколкостотин византийски пленници и връщат в Рим намерените от тях в Херсон мощи на свети Климент I, събитие особено значимо за тогавашния свят.

След успешното изпълнение на мисията той се връща в своя манастир Свети Полихрон, но вече не като обикновен монах, а е въздигнат по настояване от столицата в негов игумен.

Аланска мисия

В 861 г. като продължение на мисията при хазарите братята посещават аланите в недалечната от хаганата област около град Фула, където също проповядват. Там отсичат едно дърво, на което се кланят местните хора като на кумир и успяват да покръстят известен брой от тях.

Първа част на Великоморавската мисия

През 863 г., по поръчение на Императора след искане от страна на великоморавския княз Ростислав двамата братя, начело на свои ученици, пристигат в столицата на княжеството Велеград, където развиват активна дейност - основават духовно училище, въвеждат църковните служби: утренни часове, вечерня, повечерие и литургия на славянския език, продължават превода на богослужебни текстове на славянски и проповядват. Във Великоморавия двамата братя прекарват три години, като обучават голям брой ученици.

През пролетта на 867 те напускат страната и потеглят за Цариград, за да получат заповедите на новия император и да ръкоположат учениците си в църковен сан.

Панонска мисия

През 867 г. преминавайки през Панония в земите на славянското Блатненско княжество по молба на неговия княз Коцел да разпространят славянската книжнина и богослужение се установяват на просветителска мисия за половин година и обучават 50 ученици.

В през втората половина на годината заминават за Цариград. Минавайки и през Венеция, Константин-Кирил Философ води своя диспут срещу триезичната догма с латинското духовенство. Получили нарежданията на Императора, благословията и наставленията на Патриарха те бързо се отправили към Рим да изпълнят новите задачи, и особено удачния повод да върнат в града откритите от тях в Крим в гр. Херсон мощи на Климент I.

Римска мисия

През декември 867 г. римският папа Адриан II посреща тържествено двамата братя и техни ученици връщащи в Рим с мощите на един от най-виднине светци. Успехът на мисията и пълен - славянските богослужебни книги са тържествено благословени от папата. В римските базилики се провеждат тържествени служби на славянски език, учениците са ръкоположени, а в 828 г. най-изтъкнатите последователи на Кирил и Методий, вероятно Климент, Наум, Ангеларий и Горазд са въздигвати в духовен сан лично от висшия клир. В 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ със седалище във Велеград - столицата на Великоморавия и остава с тази длъжност до смъртта си. За негова архиепископска област са определениПанония и Моравия със Словашко с правото да управлява напълно самостоятелено духовния живот в тези земи без намесата на франкското духовенство, като се подчинява пряко на светия престол и бъде зачитан с качеството му на Папски легат там, с това Адриан II изпълнява и желанието на панонския княз Коцел.

През февруари на същата 869 г. Константин Философ умира Рим и Методи напуска града като се отправя към своята катедра.

Втора част на Великоморавската мисия

Втората част на Великоморавската мисия започнала в 869 г. е много тежка за Методий. Папа Адриан II е сменен от новия Йоан VIII. На мястото на ослепения княз Ростислав от 870 г. на трона на Великоморавия е Светополк .

Срещу Методий без санкция на папата^{[източник?]}, е свикан съд в Регенсбург Бавария, под формата на епископски събор в присъствието на император Лудвиг Немски. Главен обвинител е епископът на Пасау Херманрих, един от водачите на папската делегация в България през 867 г.

Папа Адриан II не се намесва до края на понтификата си в 872 г. Наследилият го Йоан VIII преценява, че това е удар и срещу неговата власт и сериозно вреди на политическите му амбиции и взема енергични мерки - Методий е освободен през 873 г.

През 873 г. Методий е възстановен и като архиепископ на Великоморавия. Неговото освобождаване съвпада с нов разцвет на Великоморавското княжество през 874 г., когато Франкската империя била победена във войната с княжествто и поискала мир [1]. Методий и неговите ученици превеждат и създават книги, обучават още духовници.

След 874 г. княз Светополк изпада в още по-силна зависимост от Франкската империя и на Методий се налага да отиде до Рим.

В 879 и 880 г. Методий отново е начело и без прекъсване работи в своята Велеградската катедра.

Като последица от обтегнатите отношения между източната и западната църкви, след възстановяването на Фотий на патриаршеския престол и протестите на западното духовенство, папа Йоан VIII в 879 г. с була забранява на Методий да служи във великоморавските църкви на славянски език, позволено му е да върши това само на открито.

Методий не се съобразява с тази забрана, и затова през 880 г. е извикан пред папски съд. Методий отива в Рим, където се защитава и оборва обвиненията пред папа Йоан VIII. Светият отец признава, че вероизповедта на св. Методий е правилна, дава разрешение богослужението да бъде извършвано на славянски език и го отпраща обратно в Моравия, за да управлява поверената му архиепископия.

В 881 г. той предприема последното си голямо пътуване и отива до Цариград, където получава одобрение за дейността си.

Бохемска мисия

В 884 г. според местните извори Методий се отправя към Прага за да започне християнизацията на Бохемия, тук той проповядва на славянски и покръства владетеля ѝ Борживой I и съпругата му Людмила заедно с голям брой чешки славяни.

Последни стъпки

Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.

Междувременно за нов папа е избран Стефан V (VI), който се противопоставя на дейността на Методий.

Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква.

Събитията след смъртта на Методий

Събитията в Моравия, Панония и Бохемия

През септември 885 година папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз Светополк защитава интересите на Франкската империя.

Горазд е игнориран като приемник на Методий в архиепископията, а и не му е позволено да оглави училището. Папата дава Великоморавската църква на епископа на Нитра Вихинг макар да не го прави архиепископ, а само му възлага официално управлението ѝ,.

Учениците на Методий оглавяват продължаващите спорове с франкския клир и моравския княз. Противопоставят се на Вихинг, признават авторитета на Горазд и продължават да проповядват на славянски. Епископ Вихинг през 886 г. организира съд срещу тях, като ги обявява за еретици. От десетината ученици трима успяват да достигат българския бряг на Дунав^{[източник?]} - Климент, Наум и Ангеларий.

Роля на България

Папската була е могла да се приложи само върху славяните по средното течение на река Дунав. Някои от учениците начело с Климент, Наум и Ангеларий побягнали към българската крепост Белград.

Преэ 886 г. княз Борис I посрещнал книжовниците и им дал цялата държавна подкрепа, на която е била способна българската държава. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на богослужебна литература. Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Така се създали нужните условия, и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен със славянски език. ^{[източник?]}

Линкове

• Виж Константин-Кирил Философ
• Виж Кирил и Методий
• Виж Кирилица и Глаголица
• Виж Великоморавия и Велеград
• Виж Климент Охридски

Библиография

• Панчовски, Ив. Живот и дейност на св. Методий Славянобългарски. - Духовна култура, 1973, № 5, 7-25.
• Goss, Vladimir P. Moravia’s History Reconsidered, the Tomb of St. Methodius and the Church of Our Lady at Morović. - East European Quarterly, 16, 1980, 487-498.
• Мурьянов, М. Ф. Мефодий Солунский и создание славянской письменности. - Вестник Академии наук СССР, 1985, № 9, 114-119.
• Петканова, Донка. За някои литературни особености на Пространното житие на Методий. – В: Старобългарско книжовно наследство. Съст. Л. Грашева. С., АИ, 2002, 93-99.
• Панайотов, Веселин. Цикъл стихири в Цветния триод с възможен подпис на Методий. - В: Преславска книжовна школа, Т. 9, 2008,
• David Kalhous. The significance of the Sirmian and apostolic tradition in shaping Moravian episcopal organization. - Early Medieval Europe, 17, 2009, № 3, 268-285.

Външни препратки

• Пространно житие на Св. Методий
• Константин Преславски. Памет на преподобния Методий
• Проложно житие на св.св. Кирил и Методий

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.