Метричен тензор
Базови координати вектори [редактиране]
Разглеждаме два произволни вектора в координатна система:
, където
са ортогонални базови вектори.
За удобство се използва съкратен вариант на записване:
- A = (A1; A2; A3)
- B = (B1; B2; B3)
Можем да направим такова записване и за базовите вектори:
- e1 = (1; 0; 0);
- e2 = (0; 1; 0);
- e3 = (0; 0; 1):
В тензорния анализ се използват множество съкращения при записване на изразите за сумиране и умножение.
Едно от най-ползваните означения е символа на Кронекер - (делта):
ако i =j,
ако 
- В сила е и следното записване на коефициентите на Кронекер:

Ако ползваме горен индекс се получава:
В случай на ортогонална координатна система с единични вектори
имаме следната формула:
където m; n = 1; 2; 3
Реципрочни базови вектори [редактиране]
Разглеждаме координатна система с базови вектори: 
Приемаме че те не са нито ортогонални, нито единични. Всеки вектор А в това пространство може да бъде представен като произведение на координатите със съответните базови вектори:
А сега да разгледаме реципрочна базова координатна система. Тя отговаря на следните условия: Базови вектори: 
- Забележете че втората група от условия налагат
да е перпендикулярен на
и
,
да е перпендикулярен на равнината, определена от
и 
- и
да е перпендикулярен на равнината, определена от
и
.
Горните изисквания могат да бъдат записани съкратено чрез символа на Кроникер:
, където i,j = 1,2,3
Връзка между базовите вектори и реципрочната база вектори [редактиране]
От условията по въвеждането на реципрочната база вектори:
се вижда че
трябва да е перпендикулярен на
и
. Следователно той може да бъде представен като произведение

- където
е константа, която предстои да бъде определена по нататък.
Ако последното равенство бъде умножено скаларно с вектора
ще получим обема на паралелепипеда, зададен от базата
.

-обем на паралелепипед зададен от базовите вектори с общо начало.
Съответно връзката между базата вектори
и реципрочната база от вектори
е:
Контравариантно и ковариантно представяне на вектор [редактиране]
Нека да имаме база от вектори
и съответната реципрочна база от вектори:
.
Разглеждаме вектор А, за който е в сила следното представяне спрямо 

- Координатите
се наричат контравариантни компоненти на А.
Тяхната стойност се определя от:
Ако представим вектор А в реципрочната координатна система имаме:

- Координатите
се наричат ковариантни компоненти на А.
Те се определят от равенствата:
Метричен тензор [редактиране]
Контравариантното и ковариантното представяне на вектор са различни начини за представяне на един и същи вектор спрямо две реципрочни бази от координатни вектори.
Да разглеждаме две бази от координатни вектори
и
, но в този случай те да не са реципрочни. Ползвайки същия подход както при реципрочните векторни бази записваме:
скаларните величини:
се наричат метрични компоненти на пространството. Съответно
се наричат спрегнати метрични компоненти на пространството.
Представяне на вектор спрямо метричните компоненти на пространството [редактиране]
Да разгледаме вектора
представен спрямо базата
.

От предишните подточки знаем че

- Умножаваме:

Ползвайки метричните компоненти на пространството получаваме:
Ето връзката между контраварианните и ковариантните координати на вектор А:
Ползвана литература и полезни материали в интернет [редактиране]
- Английската и руската версии на Уикипедия
- "Теоретическа физика" - Л.Д.Ландау, Лифшиц


ако i =j,
ако 







където m; n = 1; 2; 3





да е перпендикулярен на равнината, определена от
, където i,j = 1,2,3
е константа, която предстои да бъде определена по нататък.

се наричат контравариантни компоненти на А.



се наричат ковариантни компоненти на А.













