Метро-трамвай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Подземен трамвай в Антверпен, Белгия
Криворожският скоростен трамвай

Метро-трамваят (също premetro, семи-метро, подземен трамвай и метротрам), се нарича релсов градски транспорт от подземно-наземен тип, разновидност на скоростния трамвай.

Описание[редактиране | edit source]

Представлява междинно звено между метрото и скростния трамвай. Понякога е наричан леко метро. Основното му различие е очевидно: обслужва се от подвижен състав от трамваен тип. В днешно време редица фирми разработват трамваен подвижен състав, пригоден за метро-трамвайни трасета, поради необходимостта трамваят да разполага с врати от 2-те си страни и възможности пантографът да се свие при навлизане в тунела.

Метро-трамваят съвместява преимуществата на метрото и трамвая, като ги избавя от някои техни недостатъци.

Преимущества[редактиране | edit source]

  • Подземните участъци са напълно освободени от останалите транспортни потоци, особено по отношение на обикновения трамвай.
  • По-евтина цена на подвижния състав в сравнение с метрото.
  • Ниски перони на станциите - липса на опасност от падане под релсите на трамвая.
  • Горно токозахранване (с пантограф, като на обикновения трамвай) - липса на опасност от токов удар на пътниците (при докосване на контактната релса в метрото).

Недостатъци[редактиране | edit source]

  • По-малка вместимост в сравнение с метровлаковете и следователно по-малък пътникопоток.
  • По-голяма цена при изграждане на транспортните и станционни тунели, в сравнение с обособените наземни участъци на скоростния трамвай.

Обикновено напълно (или частично) подземен трамвай се проектира и изгражда в градове (или градски райони) в които не би възникнал нужният пътникопоток, необходим за рентабилността на метрото. Друга причина е по-евтината цена и следователно изборът е поради липса на средства за изграждането на Леко или пълноценно метро.

Градове с подземен трамвай[редактиране | edit source]

Stadtbahn, Хановер, Германия

В София съществува частично подземно трасе на обикновения трамвай - трамвайният тунел, със спирка в него, пред НДК. Също така през 1980-те год. изграждащият се тунел под бул. „Драган Цанков“, пресичащ Борисовата градина, е строен с планове за изграждане на метро-трамвайно трасе. Още при проектирането му обаче е взета под внимание възможността от прерастване в метротунел, така че е изграден съобразно метростандартите. Това по-късно дава основание да бъде променена Генералната схема на метрото и новоизграденото трасе в посока към ж.к. „Младост“ наистина използва построения за метро-трамвай тунел.

От подобна възможност при проектирането са се възползвали и други градове по света. В Ереван е започнато изграждане на система за метро-трамвай, но още през първите години на строителството е решено системата да прерасне в метро. Днес Ереван разполага с изградено пълноценно метро, проектирано като метро-трамвай. Първоначално проектирани като метро-трамвайни системи са и изграждащите се метросистеми в Челябинск и Донецк. Подземните станции на метро-трамвая в Кривой рог (Украйна) също така разполагат с необходимата дължина, ако се наложи системата да прерасне в пълноценно метро.

Функциониращи системи на скоростен трамвай с подземни участъци съществуват и в някои градове на Германия, а също така и в други страни в Европа: в Антверпен, Шарлероа и Брюксел (Белгия), Хага (Нидерландия), Линц (Австрия), Muni Metro в Сан Франциско (САЩ). Във Виена (Австрия) има 6 подземни станции на трамвая, а линията на Метро U-6 също се обслужва от трамваен подвижен състав.