Механизъм от Антикитера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Механизмът от Антикитера)
Направо към: навигация, търсене
Mеханизмът от Антикитера (част)

Mеханизмът от Антикитера е антично устройство, предназначено да изобразява механически наблюдаемата конфигурация на слънчевата система. За отправна точка във времето е използвана 205г. пр. н.е. и с добра увереност се приема че уредът е бил изработен в средата на 2-и век пр. н.е.[1] Останките от него са намерени сред предмети, свидетелстващи за корабокрушение, случило се около 70 г. пр.н.е., в близост до о. Антикитира. Тази датировка го прави изключително важно за историята, не само на техниката и познанието, тъй като общоприето се счита, че подобни инженерни постижения датират от много по-късни времена. С въртенето на ръчка се задвижва система от метални зъбчати колела, които задават положенията на различни указатели върху предната страна на устройството. Конструкцията в много отношения е сходна с часовник, но съвременните описания я представят и като 'аналогов компютър'.

За изучаването на Mеханизма от Антикитера е организиран мащабен международен проект. Оригиналната находка е изложена в Атинския Национален археологически музей, заедно с реконструирано нейно копие, изработено и дарено от проф. де Сола Прайс.

Находката[редактиране | edit source]

Mеханизмът от Антикитера се състои от няколко метални компонента, силно увредени от хилядолетния престой на морското дъно. Намерени са при претърсвания на останките от античното корабокрушение, проведени най-напред в 1900 г. и неколкократно повтаряни в последствие. Чрез детайлни томографски изследвания е установено. че първоначално това са били близо 40 различни зъбчати колела. сглобени във функциониращ механизъм. Целият механизъм се е вмествал в кутия с размер, оценяван приблизително като 34х18х9 см. На предната ѝ страна е имало 'циферблат' с различни пояснителни текстове, част от които е разчетена.

Исторически свидетелства[редактиране | edit source]

Цицерон (De re publica) упоменава механизми, които моделирали движението на планетите по небесната сфера, дело на Архимед и донесени в Рим след обсадата нa Сиракуза (212 пр.н.е). Той споменава още и че неговият съвременник и познат, философът стоик Посидоний, също конструирал такова устройство.

В началото на 2 в.н.е Клавдий Птолемей пише своите Хипотези за планетите, съчинение което съдържа необходимото за конструирането на подобно устройство. Мимоходом той споменава и за обичайни начини на 'създаване на сфери' (sphairopoiein), което днес се приема като свидетелство за съществувала забравена традиция. Пап споменава за книга на Aрхимед относно този предмет, а автори като Лактанций (Divinarum Institutionum Libri VII), Клавдиан (In sphaeram Archimedes) и Прокъл (Коментар към Книга Първа от Евклид) също споменават за неговите постижения в тази област.

Библиография[редактиране | edit source]

  1. Carman C., Evans J., On the epoch of the Antikythera mechanism and its eclipse predictor. // Archive for History of Exact Sciences 68 (6). 15 November 2014. DOI:10.1007/s00407-014-0145-5. с. 693-774.