Мещица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мещица
Центърът на Мещица
Центърът на Мещица
Общи данни
Население947 души[1] (15 март 2024 г.)
47,1 души/km²
Землище20,13 km²
Надм. височина695 m
Пощ. код2353
Тел. код07714
МПС кодРК
ЕКАТТЕ48037
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Перник
Станислав Владимиров
(Движение за просперитет на Перник, ПДСД; 2019)
Кметство
   кмет
Мещица
Деян Станимиров
(БСП, ЗНС, КПБ, ...)
Мещица в Общомедия

Мещѝца е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 8 километра северно от град Перник по пътя Перник – Брезник. Разположено в източната част на Брезнишка котловина (Граово), край Мещичка река, приток на Конска река (от поречието на Струма). Намира се на 690 м надморска височина. Климатът е умереноконтинентален.[2] Теренът около него е нагънато-равнинен, без големи възвишения. На около 3 – 4 km източно са западните склонове на Люлин планина и с. Дивотино. Между двете села минава жп линията Перник – Волуяк.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Мещица, в местността „Татомир“, има следи от сгради и керамика от ранножелязната и късноантичната епоха. Намерени са оброчна плочка на богинята Деметра и бронзова статуйка на богинята Атина.[4]

В местността „Селище“ има останки от селище. Предание гласи, че на това място се е намирало селището преди османското иго. Има останки от стара черква, вероятно от Втората българска държава (1186-1396).

Сведения за селото има в турски регистри от 1728 г. и 1732 г. под имената Мештидже и Мештиче.[5]

През 1919 г. е основана организация на БКП. През същата година е проведена протестна акция срещу Ньойския мирен договор.[6]

Просветна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Първото училище е открито през 1874 г. в частна къща. През 1890 г. е построена училищна сграда в черковния двор, като пръв учител е Спас от с. Слаковци. В селото е имало детска градина, детски ясли, а от 1962 г. основно училище.

Читалище „П. К. Яворов“ е основано от Ч. Юрукова, племенница на Г. Делчев.[7]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Кукерският фестивал, наричан тук „Сурова“, започва вечерта на 13 януари.[3] Част е от празника в Пернишко, вписан в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.[8]

Кукерската сурвакарска група започва подготовката от месец ноември. В миналото хората от Мещица са изработвали маските и костюмите си от животинска кожа и рога; имало е и период, в който са използвали за костюмите парцали, а за ликовете – пера на птици. В последните години сурвакарите отново започват да използват кожа и рога. В много къщи старите костюми се предават от поколения.

Сурвакарската група има двама болюбашии – единият води звънчарите, другият води „сватбата“. Щом сурвакарите посетили домът на някого, той трябвало да им раздаде дарове в точно определен ред: първо ябълки, след това орехи, а накрая – буркан с мед. Днес хората дават на сурвакарите пари, месо, ракия, сланина, ябълки, орехи, пари. Събраните пари се използват за нуждите на сурвакарската група, но през годините са отделяни средства и за благотворителни цели.[3]

Читалището „П. К. Яворов“ е разкрило кръжок по етнография и фолклор, клуб по приложно изкуство, клуб по интереси – пчеларство, сурвакарска група, детски народен хор „Граовско звънче“, фолклорна шесторка, детска танцова формация „Граовка“ и група за обичаи.[9]

По инициатива на читалището в центъра на селото е поставена къщичка за книги, от която всеки може безплатно да си вземе или да даде книга.[10]

На двайсетина километра от селото е разположен Големобучинският манастир Възнесение Господне“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Кукерският фестивал „Сурова“ – започва вечерта на 13 януари.[3]
  • Фолклорен конкурс „Дай, бабо, огънче“ – всяка пролет. В този конкурс получават възможност за изява деца от всички фолклорни области на България. Децата, участващи в конкурсната програма, представят песни, танци и обичаи, типични за родния им край.[11][12]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
  3. а б в г Село Мещица // .
  4. Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
  5. Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
  6. Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
  7. Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
  8. Народният празник Сурова в Пернишко
  9. Народно читалище в с. Мещица // .
  10. Къщичката за книги в село Мещица
  11. Фолклорен фестивал „Дай, бабо, огънче“
  12. XI Национален детски фолклорен конкурс „Дай, бабо, огънче“